Решение № 775 от 06.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000502780 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260893 от 28.06.2023 г., постановено по гр.д. № 53/2020 г. по описа на СГС, съдът е отхвърлил предявения от ищеца Л. К. против „ПЛАНИСФЕРА СОФИЯ“ ЕООД иск с правно основание чл. 79 вр. чл.

286 ЗЗД във вр. с чл.135 ал.2 от ТЗ за присъждане на сумата от 28 816 лв., претендирана като дължимо възнаграждение по договор за управление от 04.02.2019г. за периода от 01.05.2019г. до 25.07.2019г., ведно с претендираната законна лихва върху главницата, считано от 03.01.2020г. до окончателното изплащане.

Със същото решение съдът е уважил предявения насрещен иск като е осъдил Л. К. да заплати на „ПЛАНИСФЕРА СОФИЯ“ ЕООД сумата от 29 688,12 лв., представляваща недължимо, но изплатено възнаграждение по същия договор за управление за периода от м. февруари 2019г.до м. април 2019г., като е присъдил главницата, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора, съдът е осъдил Л. К. да заплати на 1

„ПЛАНИСФЕРА СОФИЯ“ ЕООД сумата от 4 677,52 лв. разноски по делото.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът Л. К., който в срок е подал настоящата въззивна жалба. В същата навежда доводи за неправилност на решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него главен иск.

Поддържа, че с отговора на исковата молба, както и до първото заседание по делото, „ПЛАНИСФЕРА СОФИЯ“ ЕООД не е навело възражения за недължимост на процесното вземане за възнаграждение поради безвъзмездност на сключения договор за управление, а напротив- заявило е, че е налице възмезден договор за управление с уговорено възнаграждение в размер на 10 268 лв. месечно, но същото не е дължимо поради неизпълнение от негова страна на договорните задължения. Предвид това намира, че първоинстанционният съд неправилно служебно е изследвал и се е произнесъл по въпроси, които не са били спорни между страните, като така неправилно е достигнал и до извода, че договорът за управление е сключен като безвъзмезден поради липса на взето решение на ОС на ЕООД по реда на чл. 137, ал.1, т.5 ТЗ. Съответно намира, че в посочената част решението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно като в тази връзка иска от въззивния съд да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Въззивникът оспорва като недопустимо решението в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от „ПЛАНИСФЕРА СОФИЯ“ ЕООД насрещен иск. В тази връзка навежда, че в насрещната искова молба дружеството е основало претенцията си на твърдението, че той не е изпълнявал задълженията, които са му възложени с договора за управление в сочения период, поради което именно на това основание се претендира връщане на заплатеното възнаграждение. Съответно сочи, че претенцията се основава на договорно неизпълнение, а съдът без да са наведени такива фактически твърдения се е произнесъл по иск с правно основание чл. 55 ЗЗД като е приел, че претендираните парични суми са платени без основание поради установената по главния иск безвъзмездност на договора за управление. С оглед изложеното иска от настоящия съд да обезсили решението в тази част и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Евентуално поддържа възраженията си за неоснователност на тази претенция и иска решението да бъде отменено и в тази част и да се постанови друго, с което насрещният иск да се отхвърли като 2 неоснователен.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на „ПЛАНИСФЕРА СОФИЯ“ ЕООД, с който се обосновава становище за нейната неоснователност и се поддържат доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Във връзка с последното съдът приема, че възраженията на въззивника досежно допустимостта на решението, в частта, с която е осъден да заплати на „ПЛАНИСФЕРА СОФИЯ“ ЕООД сумата от 29 688,12 лв., представляваща неоснователно изплатено възнаграждение по договора за управление за периода от м. февруари до м. април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане са неоснователни. При преценка на твърденията на страните, събраните по делото доказателства и мотивите на съдебното решение в относимата част въззивният съд намира, че първоинстанционният се е произнесъл в рамките на заявените фактически обстоятелства, като страните не са били лишени от възможност да установят по доказателствен път направените от тях твърдения и възражения. Предвид това настоящият съд приема, че е налице неправилна правна квалификация на претенцията по заявения несрещен иск при постановяване на решението в съответната част и неправилно приложение на принципа за служебното начало от първоинстанционния съд, което от своя страна може да е основание за отмяна на акта като неправилен, а не за обезсилването му като недопустим.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

От доказателствата по делото е видно, че първоинстанционният съд е 3 сезиран от въззивника Л. К. с иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 286 от ЗЗД във вр. с чл.135 ал.2 от ТЗ.

В исковата молба ищецът е посочил, че между него и ответното дружество е сключен договор за управление от 04.02.2019 г., по силата, на който за извършваната от него дейност по управление и представителство на дружеството му се дължи възнаграждение в размер на 10 268 лв. месечно, което не му е платено за периода от 01.05.2019г. до 25.07.2019г.

В отговора на исковата молба ответникът е навел възражение срещу дължимостта на исковата претенция като е посочил, че възнаграждението не се дължи, тъй като ищецът не е изпълнил договорните си задължения по управление на дружеството и постигане на добър финансов резултат.

Предявил е насрещен иск срещу Л. К. за сумата от сумата 29 688,12лв., претендирана като недължимо изплатено възнаграждение по същия договор за управление, но за предходен период, който също се основава на твърдението, че въззивникът не е изпълнявал служебните си задължения и не е постигнал изискуемия по чл. 9 от договора положителен финансов резултат, поради което не е имал право на възнаграждение.

Пред първоинстанционния съд е представен договор за управление, сключен на 04.02.2020 г. между „ИВП ООД“ чрез съдружника М. Н., като упълномощено от ОС на дружеството лице и Л. К.. В чл. 1 от договора е уговорено, че дружеството възлага на последния, в качеството му на управител, срещу възнаграждение, добросъвестно и в защита на интересите на дружеството да извършва дейност по управление, представителство и консултиране в съответствие с действащото законодателство, дружествения договор и решенията на общото събрание. Според чл.2 договорът е безсрочен, а съобразно чл. 9 от същия за добросъвестно изпълнение на задълженията си по този договор и постигане на добри финансови резултати управителят има право на месечно възнаграждение в размер на 10 268 лв. В чл. 3 са посочени задълженията на управителя като те включват цялостно управление и представителство на дружеството без възложени конкретни задачи и период на извършване. В чл.12 от договора са посочени основанията, на които дружеството може да развали договора, като сред тях е посочено и намаляването на финансовите показатели на дружеството, което е настъпило по вина на управителя.

4

Страните не спорят, а и от направена от съда служебна справка в Търговски регистър при Агенция по вписванията се установява, че до 05.02.2019г. въззиваемото дружество е носило наименованието „ИВП ООД“ , а към момента носи името „ПЛАНИСФЕРА СОФИЯ“ ООД. До 11.12.2019г. съдружници са М. Н. и „Планисфера ХУ С.р.л“., Чуждестранно юридическо лице, държава: ИТАЛИЯ, а от тази дата посоченото дружество е едноличен собственик и дружеството е ЕООД, което е конституирано като въззиваема страна по делото. Между страните няма спор, а се установява и от свидетелските показания, че към 04.02.2019г. и в процесния период управител на „Планисфера ХУ С.р.л“., Чуждестранно юридическо лице, държава:

ИТАЛИЯ е лицето А. П..

Страните спорят за това, дали въззивникът е изпълнявал задълженията си по управление и представителство на въззиваемото дружество в процесните по главния и насрещния иск периоди, съответно по дължимостта на претендираните по главния и изплатените възнаграждения, предмет на насрещния иск. Спорят също така и дали заплащането на възнагражденията е обвързано от постигане на положителен/добър финансов резултат от дружеството.

При така установените фактически обстоятелства и твърдения на страните по делото първоинстанционният съд служебно и без да е налице изрично оспорване от страна на ответника е приел, че договорът за управление е сключен като безвъзмезден, доколкото по делото не е представено решение на ОС на ООД, прието по реда на чл. 137, ал.1, т.5 ТЗ. С оглед това е приел, че на въззивника, в качеството на ищец по главния иск, не се дължи претендираното от него възнаграждение. При съобразяване на тези изводи е извел заключение, че на същия не са дължими и възнагражденията, които вече са изплатени в сочения в насрещния иск период, поради което е присъдил сума, равна на тях в полза на въззиваемия, в качеството на ищец по тази претенция.

При съобразяване на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира следното:

В рамките на първоинстанционното производство въззиваемото дружество не е навело възражения за безвъзмезден характер на мандатното правоотношение, възникнало между него и управителя, предвид което с оглед 5 диспозитивното начало в процеса съдът няма право служебно да извежда такива фактически обстоятелства като основание за недължимост на претендираното възнаграждение. С оглед направените твърдения и възражения на страните въпросът за възмездния характер на процесното мандатно правоотношение следва да се счете за безспорен, включително по отношение на договорения размер на възнаграждението, доколкото и по тази линия страните не са повдигнали спор пред съда.

При съобразяване на горното изводите на първоинстанционния съд за недължимост на вземането по главния иск, съставляващо възнаграждение по договора за управление, основаващи се единствено на извода за безвъзмезден характер на отношенията между дружеството и неговия управител се явяват неправилни, а възраженията на въззивника в това отношение изцяло основателни.

С оглед изложеното въззивният съд следва да разгледа спора във връзка с дължимостта на възнаграждението, предмет на главния иск за периода от 01.05.2019г. до 25.07.2019г., с оглед обективно наведените с отговора на исковата молба възражения от дружеството, а именно налице ли е изпълнение на договорните задължения по управление и представителство на същото от страна на въззивника, в качеството на негов управител или не, съответно налице ли е основание за изплащане на възнаграждението, както и дали дължимостта на последното е предпоставена от постигането на положителен финансов резултат.

Във връзка с изложеното от представените по делото писмени доказателства, находящи се на лист № 57 и № 58 от делото, съставляващи кореспонденция по електронна поща от дати 28.06.2019 г. и 19.07.2019 г., се установява, че към този момент въззивникът е водил разговори с А. П. ( управител на съдружника в капитала на въззиваемото дружество) във връзка с дейността на „ПЛАНИСФЕРА СОФИЯ“ ООД (разговорите са свързани с проекта на това дружество, маркетинга, сайта, нуждата от взимане на решения, както и се обсъжда вече явно възникнал проблем в отношенията във връзка с заеманата от въззивника длъжност). Съответно може да се заключи, че в този период въззивникът е осъществявал обща дейност по управлението на „ПЛАНИСФЕРА СОФИЯ“ ООД, тъй като все още се е ангажирал с дружествените работи.