Решение № 1814 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1814 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

М. Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100508695 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 9325 от 20.05.2024 г., постановено по гр. дело № 3843 по описа за 2024 г., Софийският районен съд, 117-ти състав, издава заповед за защита, като задължава Е.

Г. В., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо дъщеря си М. А. К., родена на 10.02.2017 г. Забранява на Е. В. да се доближава на помалко от 100 метра от дъщеря й М. К., освен в дните и часовете, определени от съда за контактите й с детето. Определя временно местожителство на детето М. А. К. при бащата А. Т. К., ЕГН **********. Задължава Е. Г. В. да посещава специализирана програма в „Центъра за превенция на правонарушенията“, град София, ****, телефон ****, за срок от два месеца от връчването на Решението, като при неизпълнение Центърът следва да уведоми Софийска районна прокуратура. Предупреждава Е. В., че при неизпълнение/нарушение на заповедта ще бъде задържана от органите на МВР и предадена на Прокуратурата за повдигане на обвинение за неизпълнение на съдебна заповед наказание лишаване от свобода. Осъжда Е. В. да заплати на Софийски районен съд държавна такса от 80.00 лева, а на А. К. – 1000.00 лева разноски по делото.

Ответницата по молбата за защита Е. Г. В. (въззивница в настоящото производство), е останала недоволна от така постановеното Решение и го обжалва 1 изцяло с въззивна жалба, вх. № 175168 от 29.05.2024 г. по описа на СРС, чрез пълномощник адвокат К. Г.. Излага подробни оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като поддържа, че са налице конкретни нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, довели до необоснованост на Решението. Съобразно подробно изложените доводи прави искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да се остави без уважение молбата за издаване на заповед за съдебна защита.

Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Молителят М. А. К. (въззиваема страна в настоящото производство), действаща чрез нейния баща и законен представител А. Т. К., депозира становище по подадената въззивна жалба извън срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН.

Оспорва жалбата в депозирани по делото писмени становища, както и в откритите съдебни заседания, и чрез пълномощник адвокат Ц. А.. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана за това страна в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес от обжалването, като съдебният акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени относимите доказателства по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да приеме, че са налице основанията за издаване на заповед за съдебна защита и за постановяване на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, първата инстанция, като е взела предвид доказателствената съвкупност по делото (макар и да не обсъжда същата подробно), намира, че срещу ответницата има издадени и други заповеди за съдебна защита по чл. 18 ЗЗДН именно заради възпрепятстване на контактите на бащата с общото им дете – молителката М.

К.. Установява, че родителските права над детето са предоставени на бащата А. К. с привременни мерки, а ответницата с детето са в неизвестност. Майката е обявена за общодържавно издирване. При тези данни първоинстанционният съд достига до извода, че ответницата е осъществила актове на домашно насилие в условията на „продължителност“ от поне половин година, по смисъла на чл. 2 ЗЗДН във формата на принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. Постановява и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗЗДН.

По делото е ангажирана многобройна писмена доказателствена съвкупност, включително и пред въззивната инстанция, от която се установява по безспорен начин, че ответницата е майка на молителката, която е малолетна – родена на 10.02.2017 г.

(удостоверение за раждане на л. 5 от първоинстанционното дело). Родителите нямат брак. С Определение № 18830 от 27.05.2023 г., постановено по гр. дело № 51360/2021 г. по описа на Софийски районен съд, е определен привременен режим на лични отношения на бащата А.

Т. К. с дъщеря му М. А. К.. По гр. дело № 54181/2023 г. по описа на СРС е издадена заповед за незабавна защита за акт на домашно насилие от 03.10.2023 г., в полза на малолетната М.

2

К. срещу майката Е. В. (доказателства на л. 9 и сл. от първоинстанционното дело). Заповеди за незабавна защита, срещу майката в полза на детето, са издадени и по гр. дело № 36455/2023 г. на СРС и по гр. дело № 15313/2023 г. на СРС (л. 11 и л. 13 от първоинстанционното дело).

От съответните удостоверения (л. 14 и л. 15 от първоинстанционното дело) се установява, че малолетната молителка е записана в ДГ 175 „Слънчеви лъчи“ на 15.09.2022 г., но към 24.10.2023 г. не посещава предучилищна задължителна форма на обучение в посоченото детско заведение по неизвинени причини. Същото продължаващо отсъствие по неизвинени причини е удостоверено и към 06.12.2023 г. - документ на л. 15 (гръб) от първоинстанционното дело.

По делото е доказано обстоятелството, че режимът на лични контакти на бащата с молителката М. К. не се осъществява, тъй като майката Е. В. не предава детето – четири писма на Д“СП“ - „Оборище“ от 18.01.2024 г. (л. 16 и сл. от първоинстанционното дело).

Ответницата е с установен настоящ адрес в град Бургас, видно от справка в НБДН (л.

19 от първоинстанционното дело). В тази връзка от Писмо, рег. № 338800-1669 от 16.02.2024 г. на 05 РУ на МВР - Бургас, е видно, че ответницата Е. В., след многократни проверки, е обявена за издирване (л. 28 от първоинстанционното дело). От запитване, постъпило по делото от 05 РУ на МВР -Бургас, се установява, че срещу ответницата има образувано БП № 3388-597/2023 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК.

Ответницата Е. В. и детето М. К. са обявени за общодържавно издирване, установено от докладна записка (л. 48 от първоинстанционното дело) и обстоятелствена част на Постановление на прокурор при Районна прокуратура - Бургас по пр. пр. 170/2024 г. (л. 63 от първоинстанционното дело). Детето М. А. К. е обявено и за международно издирване, видно от Писмо, рег. № 328600-22216/04.04.2024 г. на ГД“НП“ при МВР (л. 80 от първоинстанционното дело).

С невлязло в сила Решение № 5579 от 28.03.2024 г. по гр. дело № 51360/2021 г. по описа на Софийски районен съд, на бащата А. К. са предоставени родителските права върху малолетната молителка М. К., като при този родител е определено и местоживеенето на детето.

От постъпили, след постановяване на първоинстанционния съдебен акт, Доклади на „Център за превенция на правонарушенията“ (л. 115 от първоинстанционното дело) е видно, че ответницата Е. В. не посещава специализираната програма за извършители на домашно насилие.

От представените и приети в хода на въззивното съдебно дирене доказателства не се установява различна фактическа обстановка.

С подлежащо на обжалване Решение № 2587 от 25.04.2025 г., постановено по въззивно гр. дело № 8657/2024 г. по описа на Софийски градски съд, е потвърдено Решение № 5579 от 28.03.2024 г. по гр. дело № 51360/2021 г. на Софийски районен съд, с което на бащата А. Т. К. са предоставени родителските права върху малолетната въззиваема М. А. К..

3

С невлязла в сила Присъда № 503 от 06.10.2025 г. по НЧХД № 11350/2024 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, е призната подсъдимата Е. Г. В. за виновна, за това, че за периода от 10.02.2024 г. до 25.02.2024 г., при условията на продължавано престъпление, като родител – майка на М. А. К. не е изпълнила цитираното по – горе Определение за привременни мерки по гр. дело № 51360/2021 г. на Софийски районен съд, с което е определен режим на лични отношения на бащата А. К. с дъщеря му М. К..

Въззивният съд не обсъжда останалите писмени доказателства, тъй като не основава изводите си на тях.

Настоящият съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, а фактическите и правни изводи на първата инстанция са обосновани (съобразно с обсъдената релевантна доказателствена съвкупност в двете съдебни нистанции) и законосъобразни – с оглед твърденията в молбата за защита и приложимия закон.

Съгласно дефинитивната норма на чл. 2 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на …….. принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права“.

Домашното насилие във всичките му форми, визирани в чл. 2 ЗЗДН, е противоправно, вредоносно, виновно и морално укоримо поведение, с оглед на своите последици за жертвата. Това, което отличава насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН и всички други прояви на деликтно, респективно престъпно поведение, е специфичната му характеристика да засяга и да се осъществява в рамките на семейните отношения. Следователно, целта на закрилата по специалния ЗЗДН е да осигурява за членовете на едно семейство (в широк и тесен смисъл „семейство“), които са в риск, респективно вече са в положението на жертва, превенция срещу бъдещи посегателства, а от друга страна - и надзор и превъзпитание на извършителите на домашно насилие. Последиците (резултатите) на домашното (битово) насилие могат да се свеждат и до изолация, емоционално насилие, използване на децата, за да се контролира или наказва жертвата и пр.

Твърдените актове, извършени в условията на продължаващо правонарушение, са доказани пълно и главно от молителката, съобразно с тежестта за установяването им, която носи в процеса – арг. от чл. 154 ГПК. В молбата за съдебна защита по същество се сочи, че малолетната молителка е лишена от образование, поради поведението на ответницата; че личните права и свободи на детето са ограничени – социална среда, контакти с връстници и учители, липса на контакт с бащата, считано от 03.10.2023 г., когато малолетната молителка (по твърдения в молбата), е отвлечена със сила от дома на бащата.

В тази връзка е доказано по непротиворечив начин и без да е проведено насрещно доказване, което да оборва така установеното, че малолетната молителка и ответницата са в неизвестност – детето не посещава учебно заведение; не осъществява правото си на лични отношения със своя баща. Нещо повече – обявено е не само за общодържавно издирване, но и за международно издирване, и към момента на постановяване на съдебния акт не са налице надлежни данни, посредством които да се приеме, че въззиваемата - молителка е намерена. Въззивницата също се укрива.

Състоятелни са аргументите на въззиваемата - молителка и въззивният съд ги 4 възприема като такива, че са принудително ограничени от въззивницата - ответница по молбата за защита Е. Г. В. основни права и свободи на въззиваемата М. А. К.. На първо място, това е правото на семеен живот, установено с чл. 8 ЕКЗПЧОС. Основен елемент на защитеното от чл. 8 ЕКЗПЧОС право на семеен живот е именно възможността на родител и дете да се радват на взаимната си компания (§ 53 от решението по делото Пенчеви срещу България; Monory v.Romania and Nungary, § 70 и др.). В процесния случай, произволното задържане на детето от майката е извършено в нарушение на правото на семеен живот в посочения смисъл, тъй като е изолирано от другия родител, който няма контакти с него.

Молителката, предвид безспорно установения факт, че е в неизвестност и е обявена не само за общодържавно издирване, но и за международно такова, е лишена от възможността да участва и в други групи обществени отношения – образователни (няма доказателства детето да посещава училище, въпреки, че е задължително и е достигнало възрастта за това, съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование), социални, здравни и пр., поради което изводът на първата инстанция за основателност на молбата за съдебна защита, се явява обоснован.