Решение № 371 от 20.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 320/2026
- Вид
- Решение № 371
- Подписан
- 20.04.2026
- Състав
- Красимира Иванова Николова-Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75 · Закон за българските лични документи
- чл.76 · Закон за българските лични документи
- чл.12,ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.13 · Закон за гражданската регистрация
- чл.14,ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.19,ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.8,ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.9,ал.1 · Закон за гражданската регистрация
РЕШЕНИЕ
№ 371 гр. Г.О., 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Цветомира В. Николова в присъствието на прокурора Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20264120100320 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Молба с правно основание чл.19,ал.1 от Закона за гражданската регистрация.
Молителят М. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село П., община Г.О., ул. ***, чрез пълномощника си – адвокат И. М. от ВТАК, посочва в молбата си, че молителят е роден с българските имена М.А.К., съгласно акт за раждане № 5/07.01.1990 г., издаден от Община Г.О.. Сочи, че с молба с peг. индекс и дата № 56/91.02.21 по описа на Общински народен съвет гр. Г.О., не по-негова воля, но поради възрастта му и по инициатива на родителите му, била депозирана молба от майката на малолетния тогава молител за замяна на българското му име с турско такова, а именно: М. А. М., която молба е уважена.
Твърди, че понастоящем молителят има желание да върне българските си имена, тъй като настоящото му име води до административни затруднения в обществения и професионалния му живот в Нидерландия, където пребивава и работи. Заявява, че освен това в неформална среда и до сега близките му го наричат с името „М.“, с което собствено име молителят се и самоидентифицирал. Твърди, че настоящите имена създават у молителя и вътрешен дискомфорт и усещане за липса на лична идентичност, която се изразява в българския му светоглед и културна идентичност. Счита, че възстановяването на трите имена в първоначалния им вид би гарантирало яснота, последователност и съответствие с личната и семейната идентичност на молителя. Посочва, че желанието на молителя досежно имената му, с които се е идентифицирал в даден момент от живота си, но са били заменени с други по волята на родителите му, само по себе си представлява „важно обстоятелство“ по 1 смисъла на чл.19,ал.1 от ЗГР, в случай че с промяната не се цели въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции, каквито обстоятелства не са налице.
Прави и искане за допускане поправка на датата му на раждане, като твърди, че в акт за раждане № 5/07.01.1990 г. неправилно и погрешно е посочена датата 03.01.1990 г., а в действителност раждането на молителя е на дата 05.01.1990 г. Излага доводи.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна на имената на молителя от М. А. М. на М.А.К., като промяната бъде отразена в акта за раждане. Моли също съдът да допусне поправка в акт за раждане № 5/07.01.1990 г. в графа „дата на раждане“, като вместо изписаната дата на раждане 03.01.1990 г. се впише дата на раждане 05.01.1990 г.
В съдебно заседание, молителят М. А. М., лично и чрез пълномощника си – адвокат И. М. от ВТАК, поддържа молбата си в частта относно исканата промяна в имената на молителя.
Не поддържа молбата по отношение на искането за промяна датата на раждане. Излага съображения. Моли съда да уважи молбата и да допусне промяна на имената на молителя от М. А. М. на М.А.К., като промяната бъде отразена и в акта за раждане.
Община Г.О., редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. Не заема становище по молбата.
Районна прокуратура – Велико Търново, ТО – Г.О., представлявана от прокурор Н. Н., заема становище, че направеното искане е процесуално допустимо и основателно. Посочва, че според доказателствата, М. А. М. е известен сред своите близки и познати с имената, с които е роден и записан през 1990 г. Счита, че след като не се поддържа искането да бъде поправена датата на раждане, тоест няма да се наложи промяна в ЕГН на лицето, то молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, и ги прецени в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От приложения по делото заверен препис-извлечение от акт за раждане № ***. съставен от Община Г.О., област Ловеч, се установява, че молителят е роден на 03.01.1990 г. в град Г.О., като негови родители са: А.В.К. и А.М.К., а молителят е записан в акта за раждане с имената М.А.К.. Видно от цитираното писмено доказателство, в същото е удостоверено, че съгласно молба № 56/21.02.1991г. е допусната промяна в имената на молителя на М. А. М., като тази промяна е вписана в акта за раждане дл. лице по гражданското състояние при Община Г.О..
От приложения по делото заверен препис от лична карта № 648622276, изд. на 06.01.2020г. от МВР-В.Търново, и от служебно изисканата справка от НБД, молителят е вписан в регистрите по гражданско състояние на Република България с имената М. А. М., родители:
А.М.С. и А.В.С., като същият е разведен и има родено едно дете: Е. М. А. с ЕГН **********.
Видно от приложеното по делото удостоверение № 879/2026 г. от 01.04.2026г. издадено от Окръжна прокуратура – Велико Търново, няма повдигнати обвинения по неприключени наказателни производства срещу М. А. М. с ЕГН ********** към 01.04.2026 г.
2
От приетото писмено доказателство – писмо с рег. № 366000-9033 от 16.04.2026 г., издадено от директора на ОДМВР - Велико Търново, се установява, че към 16.04.2026г. М.
А. М. с ЕГН ********** няма и не е имал наложени принудителни административни мерки по чл.75 и чл.76 от Закона за българските лични документи.
Видно от приетите писмени доказателства – преписи-извлечения от книга за ражданията за 1990 г. в родилното отделение и единна имунизационна книга на родилно отделение – детски сектор – 1990 г. на МБАЛ „Св.И. Рилски Г.О.“ ЕООД гр. Г.Оряховица, в същите е отбелязано раждането под № 5 на 03.01.1990г., в 10,40 часа, от майка А.В.К., на 16 години, от с. П., на дете от мъжки пол с тегло 3250 гр., дължина 50 см., живо и доносено, като раждането е проведено от д-р П., акушер Й., като същото ще се именува М. М.К.; отразено е ваксиниране на детето с Б.Ц.Ж. на 04.01.21990г., други бележки относно здравословното му състояние, както и изписването му на 08.01.1990г.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел А.В.С. /майка на молителя/, близките и приятелите на молителя го наричат М. и в селото също е познат като М..
Свидетелката посочва, че синът й работи в Холандия и иска да си върне българските имена, защото там е по-трудно с мюсюлмански имена. Свидетелката установява също, че сега синът й има приятелка К., с която искат да сключат брак, но иска първо да си промени името, за да може децата им да имат български имена. Пояснява, че промяната в името от М. на М. била наложена от бабите и дядовците на молителя, които държали на турските имена.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че молбата по чл.19,ал.1 от ЗГР е основателна и следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл.12,ал.1 от ЗГР, собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. Съгласно разпоредбата на чл.8,ал.1 от Закона за гражданската регистрация, основни данни за гражданската регистрация на лицата са техните : 1/ име; 2/ дата - ден, месец, година, и място на раждане; 3/ пол; 4/ гражданство; 5/ единен граждански номер. С оглед изискванията на чл.9,ал.1 от ЗГР, името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Наред с това, разпоредбата на чл.13 от ЗГР повелява, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Не на последно място, с оглед изискванията, установени в чл.14,ал.1 от ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Съдът счита, че по делото се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на важни обстоятелства, които налагат да бъде допусната промяна в имената на молителя М. А.
М..
3
Ноторно известен факт е, че след 11.11.1989 г. много от българските мюсюлмани от различни етноси си връщат рождените имена, сменени насилствено по време на т. нар.
Възродителния процес /с две кулминации - през 1972г.–1974г. и 1984г.–1985г./. От приетите по делото писмени доказателства: заверен препис-извлечение от акт за раждане № ***., съставен от Общински народен съвет Г.О., област Велико Търново, справка от НБД, се установява, че семейството на молителя, членовете на което - с турска народност, също е станало участник в този процес, като съгласно молба № 56/21.02.1991 г. е вписана промяна от дл. лице по гражданското състояние при Община Г.О. в имената на молителя – тогава малолетен /на 1 година / - от М.А.К. на М. А. М., като заедно с това неговите родители са променили имената си съответно от А.В.К. на А.В.С. и от А.М.К. на А.М.С.. Приетите писмени доказателства, в т.ч. препис от лична карта, справки, удостоверяват, че молителят е вписан в личните си документи с имената М. А. М. и до настоящия момент.
Наред с това, обаче, съдът приема за безспорно установено от приетите гласни доказателства, че молителят, въпреки налагане от неговите възходящи – родители и баби и дядовци (св. Азиме Салимова), на промяната на имената му от български на турски имена, осъществена без негово съгласие предвид ниската му възраст към този момент, реално е приел и е носил собственото име М., именувал се е, самоопределял се е и се е идентифицирал в израстването си като личност именно с това име. От показанията на св.
Салимова се установяват фактите, че сред своите близки, роднини, съседи и приятели, както в Република България, така и по новото си местоживеене и месторабота в Нидерланция, молителят продължава да бъде известен с името М.. Не на последно място, от приетите по делото гласни доказателства се установява, че молителят има намерение да сключи брак със своята настояща приятелка, с която имат желание той да възстанови и да носи българските си имена М.А.К., за да може и децата им да бъдат вписани с български имена.
Въз основа на посочените по-горе доказателства, се установява по безспорен начин, че към настоящия момент са налице различия в имената на молителя М. А. М., вписани в личните му документи, и имената, с които същият се идентифицира като личност и с които е известен сред близките си, сред приятели и в обществото – М.А.К.. Съдът счита, че това различие е в противоречие с разпоредбите на закона, предвид категорично заявеното от молителя желание и намерение да носи рождените си имена, с които е бил вписан в регистрите по гражданско състояние при раждането, но впоследствие е бил лишен поради поисканата от неговите родители административна промяна. Наред с това, от приетите по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че различието в имената на молителя създава затруднения и неудобства за М. А. М. във връзка с именуването му сред обществото, пред държавните органи и различни институции в Холандия, където живее и работи, както и значителни неудобства за молителя в личен и житейски аспект, предвид намерението му да създаде семейство и децата му да бъдат записани с български имена.
Поради това, съдът приема, че посочените по-горе обстоятелства действително създават и биха създавали и занапред значителни проблеми и неудобства за молителя в личен и житейски аспект при легитимирането му със собствените имена М. А. М., вписани в личните 4 му документи, във връзка с надигащото се недоволство сред гражданите и обществото по повод нарастващите вълни на ислямски тероризъм и бежанската вълна в Европейския съюз.
По тези съображения, същите следва да се считат за важни обстоятелства по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗГР, които, сами по себе си и във връзка с разпоредбите на чл.12,ал.1, чл.13 и чл.14,ал.1 от ЗГР, налагат да се допусне промяна на собственото име на молителя.
Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cef8133f-8841-4c07-9ff0-9dba743b30d0