Решение № 24 от 30.01.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Бургас, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242000500473 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от малолетния Ф. А. Х., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А. Х. С., чрез процесуален представител адв. Н. Д. срещу решение № 520/10.06.2024г. по гр.дело № 839/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд в частите, с които:

- е отхвърлен предявения от него иск против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП над уважения размер от 35 000 лв. до размера от 43 750 лв. , ведно със законната лихва върху разликата от 8750 лв., считано от 24.08.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, - са отхвърлени исковите претенции за присъждане на законни лихви върху присъдените главници за имуществени вреди /1486 лв./ и неимуществени вреди /35 000 лв./, за периода от 24.08.2022г. /погрешно посочена в решението като 04.08.2022 год./ до 13.05.2024 год.

Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваните части решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, необосновано е поради допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивникът счита, че съдът неправилно е приел, че законните лихви върху главниците са дължими от 1 датата, на която пострадалият е предоставил на застрахователя своята банкова сметка. Сочи се, че се претендира отговорността на ответника в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на разпоредбата на чл.380, ал.1 КЗ и първоначално провеждане на рекламационна извънсъдебна процедура чрез депозиране на писмена претенция от ищеца на 24.08.2022 год. Твърди се, че според съдебната практика застрахователят, на основание чл.429, ал.3 КЗ дължи законна лихва от датата на уведомяването му или на предявяването на претенцията в зависимост коя от тях е настъпила по-рано. Навеждат се и оплаквания, че неправилно е определен процентът на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20% поради липса на надзор от страна на родителите на ищеца. Сочи се, че съдебната практика е константна относно това, че за да е налице съпричиняване, то следва действие или бездействие на пострадалия да е спомогнало за настъпване на вредоносния резултат или да е могло да го предотврати, а в случая дори двамата родители да бяха наблюдавали детето, не биха могли да предотвратят настъпване на процесното ПТП. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаване на претенциите на ищеца, както и за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба, от ответника по исковете ДЗИ “Общо застраховане“ ЕАД-София чрез юрисконсулт П . Н . , в който са изложени съображения за неоснователност на въззивнита жалба и за правилност на решението в обжалваните части. Твърди се, че съдът правилно е определил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, при съобразяване на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД , в съответствие със събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания и критериите, установени в ППВС 4/68. С очи се, че съдът е извършил комплексна и цялостна преценка на относимите обстоятелства, съобразил е интензитета, характера и продължителността на претърпените болки и страдания в тяхната съвкупност, и икономическата обстановка в страната към датата на ПТП. Твърди се, че е доказано съпричиняване от страна на родителите на пострадалия тъй като те не са изпълнили задълженията си по СК и по ЗДвП да придружат седемгодишното дете по пътното платно, отворено за движение, както и, че съдът правилно е определил процента на съпричиняването. Сочи се, че без предоставена банкова сметка застрахователят е бил в обективна невъзможност да изплати обезщетение на пострадалото малолетно лице. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на съдебните разноски съгласно приложен списък. Направено е искане адвокатското възнаграждение на насрещната страна да бъде съобразено с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

2

По делото е постъпила частна жалба, подадена от малолетния Ф. А. Х., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А. Х. С., чрез процесуален представител адв.Н. Д. против определение № 2437/30.09.2024г. по гр.дело № 839/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез осъждане на ответния застраховател да му заплати направените в производството разноски. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 не е станало повод за завеждане на делото. Сочи, че застрахователят е поставил изплащането на обезщетението в зависимост от подписване на спогодба. Сочи се, че дружеството е разполагало и с възможността да открие служебна банкова сметка на ищеца, по която да му преведе обезщетение, но като не е сторило това, е възникнала необходимостта от иницииране на съдебното производство. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 да бъде осъдено да заплати разноски съответно: 2 859,44 лв. държавна такса, 538 лв. - депозит за СМЕ и възнаграждение за адв.Д. в размер на 4 282 лв. с ДДС.

В срок е подаден отговор на частната жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София чрез юрисконсулт П . Н. Ис к а с е оставянето на частната жалба без разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност - без уважение като неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на съда, че застрахователят е действал добросъвестно, а повод за завеждане на иска е поведението на процесуалния представител на ищеца, който не е изпълнил своевременно задължението за посочване на банкова сметка на пострадалото малолетно лице. При условията на евентуалност са изложени възражения за прекомерност на разноските на ответната страна за процесуално представителство. Направено е искане за оставяне на частната жалба без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на първоинстанционния съд, който в обжалваните части подлежи на въззивно обжалване пред настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване пред настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА. Видно от приложената служебна разпечатка, частната жалба е подадена по електронен път на 17.10.2024 год., поради което едноседмичният срок за обжалване е спазен, а възражението за нейната недопустимост е неоснователно.

С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск за неимуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 от 3

КЗ, вр. чл.429, ал.1, т.1 от КЗ и по претенции за законни лихви с правно основание чл.409 от КЗ, вр. чл.429, ал.3 от КЗ.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по молба с правно основание чл.248 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание на въззивния съд въззивникът с писмена молба е заявил, че поддържа въззивната и частна жалби, а въззиваемият не е изпратил представител.

По въззивната жалба:

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които по предявения частичен иск за 70 000 лв., като част от общо дължимо обезщетение по твърдение на ищеца от 90 000 лв., застрахователя е осъден да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.05.2024 год. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1486 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.05.2024 год. до окончателното и изплащане. Решението не е обжалвано също в частта, с която първоначално заявената частична искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лв., като част от дължимо обезщетение от 90 000 лв. е отхвърлена за сумата над 43 750 лв. до претендирания частичен размер от 70 000 лв.

Въззивният съд е сезиран да се произнесе по исковите претенции предявени от малолетния ищец Ф. А. Х. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител А. Х. С. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. А., ул. „К. М.“ № **, чрез процесуален представител адв.Н. Д. срещу ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София – 1463, район Триадица, бул.

„Витоша“ № 89Б за осъждане на ответника да заплати на ищеца за обезщетение на причинени неимуществени вреди от автомобилна травма нанесена на ищеца при ПТП настъпило на 04.08.2022 год. по вина на водач на лек автомобил чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, за разликата над присъдените 35 000 лв. /по предявения частичен иск за 70 000 лв., като част от общо дължимо обезщетение по твърдение на ищеца от 90 000 лв./, до претендираните към момента съгласно заявеното с въззивната жалба 43 750 лв. – т.е. за разликата от 8750 лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от датата на уведомяването на ответника за процесното ПТП на 24.08.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца законните лихви върху присъдените с необжалваната част от решението, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1486 лв., и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., считано от 4 датата на уведомяването на ответника за процесното ПТП на 24.08.2022 год. до 13.05.2024.

От възраженията направени с отговора на исковата молба, застрахователят /който към момента не оспорва претенциите за главница за неимуществени вреди по основание и до размера посочен от ищеца във въззивната жалба - 43 750 лв., както и за имуществени вреди от общо 1486 лв./ поддържа пред въззивния съд възражението си за отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и за неоснователност на заявените пред въззивния съд претенции на ищеца за присъждане на законни лихви преди 13.05.2024 год., и разноски.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съобразно необжалваните части от постановеното решение и липсата на спор между страните, настоящият съд приема за установено по делото, че са доказани по основание исковете по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в полза на ищеца.

Установено е по делото, че в резултат на деликт - ПТП настъпило на 04.08.2022 год. в гр. Айтос, на ул. “Р. Борунов“, при което водачът на лек автомобил „Мазда“, модел 3 с ДК № А 7185 МХ С. М. К., чиято гражданска отговорност е застрахована по валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, при предприемане на маневра за заобикаляне на паркирано МПС е навлязла в лентата за насрещно движение, без да се увери, че същата е свободна и без да прояви необходимата грижа и предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито по смисъла на пар.6, т.75 от ДР на ЗДвП са децата и велосипедистите, като е ударила малолетния велосипедист Ф. А. Х., който се движи по пътното платно.

Нарушенията допуснати от виновния за ПТП водач на лек автомобил са по чл.25, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП - водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, и по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП 5 водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.