Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 620 от 22.11.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 425/2023
Вид
Определение № 620
Подписан
22.11.2023
В сила
15.03.2024
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 620 гр. Варна, 22.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500425 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

С молба, подадена в срока по чл.248 ГПК Н. К. К., чрез процесуалния си представител, е поискал допълване на постановеното по настоящото дело определение № 556/20.10.2023г. в частта му за разноските, като му бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатко възнаграждение в размер на 3 683.95 лева.

В молбата са изложили твърдения, че искането за присъждане на разноски е направено с отговора на частната жалба, ведно с представяне на доказателства за тяхното заплащане, поради което и с оглед изхода от спора същото е основателно, но съдът е пропуснал да се произнесе.

В срока по чл.248 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – частният жалбоподател „Гитекс“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на искането. Сочи се, че искът за собственост е бил предявен като главен, поради което и отговорността за разноските ще се определи съобразно изхода от спора по останалия за разглеждане евентуален иск. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С постановеното по делото определение № 556/20.10.2023г. съдът е оставил без уважение подадената от „Гитекс“ ЕООД частна жалба срещу обжалваното от него определение на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 323/2023г., с което първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството по иска за собственост, предявен от частния жалбоподател 1 против Н. К. К..

С оглед на този резултат и на основание чл.78 ГПК ответникът има право на разноски за настоящото производство.

Доводите на „Гитекс“ ЕООД, че отговорността за разноски ще зависи от изхода по останалия за разглеждане иск за заплащане на парични суми – разликата между закупеното от ответника право на строеж и стойността на СМР по изграждане на спорния имот, са неоснователни.

Въпросът относно висящността на иска за собственост е окончателно разрешен с постановеното по частната жалба определение, а съгласно трайно установената съдебна практика ответникът има право на адвокатско възнаграждение за защитата по всеки един от предявените срещу него искове, независимо дали са предявени в условията на евентуалност.

Ето защо въпросът за отговорността за сторените в настоящото производство разноски не може да бъде разрешаван съобразно изхода от спора по висящия иск.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно с отговора на частната жалба, като са представени и доказателства за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 3 683.95 лева с вкл.

ДДС.

Отчитайки, че процесуалното представителство на ответника се свежда само до подаване на писмения отговор и обстоятелството, че конкретното производство не се отличава със съществена фактическа и правна сложност, доколкото единственият спорен въпрос е за пределите на СПН при заявен отказ от отрицателен установителен иск за собственост, по който въпрос има константна съдебна практика, вкл. и по идентични искови производства на настоящия жалбоподател, съдът намира намира направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за основателно.

С оглед на това и на основание чл.7, ал.7 вр. чл.11 и §2а от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приема, че следващото се адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди е в размер на 480 лева, с начислен ДДС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК постановеното по настоящото в.ч.гр.д. № 425/2023г. определение № 556/20.10.2023г., като ОСЪЖДА „Гитекс“ ЕООД, ЕИК 119001163 ДА ЗАПЛАТИ на Иван К.

К., ЕГН ********** сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на 2 основание чл.78 ГПК.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3