Решение № 345 от 26.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Бл. , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Петър Узунов

Членове:Гюлфие Яхова

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Христина Далева като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20211200500316 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл ГПК.

С решение № 6407/02.02.2021 г. по гр.дело № 900/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Г.Д. са уважени изцяло предявените от В. Д. Ф., ЕГН **********, гр.Г.Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и чл.225, ал.1 и ал.2 КТ да се признае за незаконосъобразна заповед № 669/31.08.2020 г. на директора на Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, да се възстанови ищцата на длъжността „У.......“ с код НКПД 2341-5015 в Тр. „Бр.М.“, гр.Г.Д., област Бл., която е заемала преди уволнението, да се осъди ответника Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д. да заплати на молителката сумата от : 1 630.46 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето от 01.09.2020 г. до 11.10.2020 г., през което същата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на предявяване на иска – 19.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 322.99 лева, представляваща обезщетение за времето от 12.10.2020 г. до 28.02.2021 г., през което ищцата получава по-ниско възнаграждение, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от деня на предявяване на иска – 19.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението ответникът е осъден да заплати и съдебни разноски, представляващи сторени от ищцата такива, както и дължими държавни такси.

В законоустановения срок ответникът Тр. „Бр.М.“, гр.Г.Д., област Бл., представлявано от вр.ид Д.П.М. е депозирало въззивна жалба срещу решението. В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че анализът и преценката на съда относно характера на трудовия договор, по силата на който между страните е съществувало трудово правоотношение, са били изцяло насочени към срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ, 1 при който срокът на действие е определен още при сключването. Твърди, че в казуса трудовият договор е друг вид срочен договор - по чл.68, ал.1, т.2 КТ, до завършване на определена работа, при който срокът е определяем съобразно вида, характера и обема на договорената работа, за чието завършване се сключва. Твърди, че разпоредбите на чл.68, ал.3, 4 и 5 от КТ касаят единствено срочния трудов договор за определен срок /по чл.68, ал.1, т.1 КТ/, поради което тяхното приложение по аналогия към друг вид трудов договор е недопустимо, което в случая е сторил решаващият съд. С посоченото обосновава извод, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до необосновани и неправилни изводи по същество на спора.

Твърди, че в случая определяемостта на срока на трудовия договор между страните – до завършване на възложената й работа в рамките на предходната учебна година 2019-2020, е безспорно установена. И двете страни по договора са били наясно с така определения срок на договора, поради което с постигането на съгласие и сключването му и двете страни са били наясно със срочния му характер, чийто предмет се изчерпва с приключването на учебните занятия за учениците от начален етап и надлежното оформяне на училищната документация.

С горното обосновава становище за законосъобразност на заповедта за уволнение, неоснователност на предявените искове като прави искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни. Претендира съдебни разноски пред двете инстанции.

В законоустановения срок въззиваемата страна депозира чрез процесуален представител писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че срокът на трудовите договори по чл.68, ал.1, т.2 КТ е определяем съобразно вида, характера, обема на договорената работа, както и че същият може да бъде по-дълъг от три години. Твърди, че учителската работа е постоянна и няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл.68, ал.3 КТ. Цитира чл.101, ал.1 и ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование. Счита, че съдът е обсъдил задълбочено всички събрани доказателства по делото и въз основа на тях е направил задълбочени изводи. В обобщение на изложеното прави искане за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира съдебни разноски пред въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция страните не правят нови доказателствени искания.

Бл.ският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 900/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Г.Д. е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул.“Г.Р., обективираща претенции срещу Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д., ул.“П.Др...., община Г.Д., представлявано от директора Д.М. да се признае за незаконно и да се отмени като незаконосъобразна заповед № 669/31.08.2020 г. на директора на Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, да се възстанови ищцата на длъжността „У.......“ с код НКПД 2341-5015 в Тр. „Бр.М.“, гр.Г.Д., област Бл., която е заемала преди уволнението, да се осъди ответника Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д. да заплати на молителката сумата от : 1 735.53 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето от 01.09.2020 г. до 11.10.2020 г., през което същата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 502.87 лева, представляваща обезщетение за времето от 12.10.2020 г. до 28.02.2021 г., през което ищцата получава по-ниско възнаграждение, ведно със законната лихва върху същата сума, считано 2 от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Исковете са обосновани с твърдения за сключен между страните на 02.09.2019 г. трудов договор, по силата на който е изпълнявала длъжността „учител целодневна организация на учебния ден в начален етап – код по НКПД 2341-5002“ за срок за завършване на определена работа – планира, организира и провежда възпитателно-образователни дейности в ГЦОУД – самоподготовка, организиран отдих и физическа активност, занимания по интереси и други задължения, утвърдени от работодателя в длъжностната характеристика, представляваща неразделна част от договора. Сочи се, че ищцата съвестно и стриктно изпълнявала възложените й трудови функции.

Ищцата твърди, че на 31.08.2020 година в училищната сграда й била връчена заповед за прекратяване на трудовия договор с ответника, която /тя – Ф./ не подписала. След като помислила и се върнала при директора на училището, последната й заявила, че няма да я уволнява, а ще извърши подбор. Ищцата се разстроила и след преглед при лекар, й бил издаден болничен лист за 14 дни. Преди изтичане на този срок ищцата получила писмо от НОИ, че няма да получи обезщетение за временна неработоспособност, тъй като не е в трудово правоотношение. Обадила се на директора на училището и така разбрала, че трудовият договор между страните е прекратен считано от 01.09.2020 г. На 15.09.2020 г. ищцата отишла в училището, където й била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 669/31.08.2020 г., върху която липсвал нейн /на молителката/ подпис, с изписан текст, че лицето /ищцата отказва да подпише заповедта. В заповедта били посочени свидетели на отказа на ищцата да получи заповедта. Ищцата твърди, че не е отказвала да подпише и получи заповедта, както и че такава не й е била връчена.

Ищцата навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта за уволнение. В тази връзка сочи, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на основание трудов договор по чл.68, ал.1, т.2 КТ – за извършване на определена работа. Счита, че този договор не е срочен. Навежда доводи, че учителската длъжност няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл.68, ал.3 КТ работа, а че същата е с постоянен характер.

Твърди, че длъжностната характеристика и описанието на длъжността в трудовия договор не насочва към срочност на правоотношението, а към трудов договор за неопределено време, респективно безсрочност на трудовото правоотношение, което може да бъде прекратено само на основанията, предвидени за безсрочни трудови правоотношения. Счита за неприложима в случая разпоредбата на чл.325, т.4 КТ. Навежда възражение за несъответствие между длъжността, която е изпълнявала по сключения договор / 23415002 – учител, начален етап на основното образование I-IV клас/ и длъжността, за която е прекратен договора /2341 5006 – старши учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас/. Сочи, че не е сключвала допълнително споразумение за промяна на длъжността. Твърди, че в резултат на уволнението е останала без работа в периода 01.09.2020 г. до 11.10.2020 г., като на 12.10.2020 г. е сключила трудов договор с „К.Тр.“ ЕООД, ЕИК ....., за длъжността „технически сътрудник“, на 4 часа работно време и трудово възнаграждение 305.00 лева. Твърди, че в резултат на уволнението понася вреди поради получаване на по-ниско трудово възнаграждение. С изложеното обосновава предявените искове.

В законоустановения срок ответникът по исковете депозира писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на претенциите. Не оспорва ищцовите твърдения за възникване на трудовото правоотношение между страните, на основание посочения в молбата трудов договор, както и относно елементите на възникналото въз основа на него правоотношение. Признава и факта на прекратяване на трудовото правоотношение по силата на заповед № 669/31.08.2020 г. Оспорва ищцовите твърдения относно връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че ищцата е отказала да подпише заповедта, който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели. Сочи, че в процесната заповед погрешно е записан код по НКПД 2341 – 5016 вместо 2341 5015, като длъжността е коректно записана. Счита за меродавно в случая правилното записване на 3 наименованието на длъжността. Сочи, че длъжността, изпълнявана от ищцата не е променяна. Оспорва ищцовите твърдения за безсрочен характер на трудовото правоотношение между страните.

С протоколно определение от 23.12.2020 г. във връзка с искане на ищцата е допуснато изменение на предявените осъдителни претенции относно техния размер като е прието, че същите са предявени за сумите като следва: 1 630.46 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето от 01.09.2020 г. до 11.10.2020 г., през което същата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на предявяване на иска – 19.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 322.99 лева, представляваща обезщетение за времето от 12.10.2020 г. до 28.02.2021 г., през което ищцата получава по-ниско възнаграждение, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от деня на предявяване на иска – 19.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене пред районния съд писмени доказателства установяват по несъмнен начин, че на основание трудов договор № 745/02.09.2019 г. ищцата е била в трудово правоотношение с ответника за длъжността „учител целодневна организация на учебния ден в начален етап – код по НКПД 2341-5002“, с място на работа Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д. и срок на договора – до завършване на определената работа. Несъмнено е по делото, че това правоотношение е прекратено със заповед № 669/31.08.2020 г. на директора на Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д., на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ : поради завършване на определената с трудов договор № 745/02.09.2019 г. работа.“ Спорен между страните е характерът на сключения между тях трудов договор и по-специално дали същият е срочен или безсрочен, съответно налице ли е в казуса възможността същият да бъде прекратен на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ поради завършване на определената работа.

Разпечатката съдържа 22 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cef6616e-2516-401e-bb16-99f3ff903990