Решение № 746 от 07.04.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 746 /07.04.2022г., постановено по АНД № 1484/2022 г. по описа на ПРС, VІІІ н.с.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Районна прокуратура – П. е повдигнала обвинение срещу Н. Г. Г., ЕГН **********, роден на 22.12.1983 г. в гр. А., обл. П., с адрес за призоваване с.

К., общ. А., обл. П., ул. „***“ № **, *********, български гражданин, средно образование, работещ като ******* във ФР *********, разведен, неосъждан, за това , че на 29.01.2019 г. в гр. П., в сградата на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - П., потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл. 151,ал.5 и ал.7 от Закон за движение по пътищата , се дава пред орган на властта - Т. Г. Х. - с. о. в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – П., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6т.46 от Допълнителните разпоредби /повече от 185 дни през календарната година/ на Закона за движение по пътищата, което е престъпление по чл.313,ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – П. счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обв.Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 313,ал.1 от НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минималния размер.

Обв.Н. Г., редовно призован за съдебното заседание не се явява лично , като повереникът му – адв.Ц. С. , се солидаризира със становището на РП-П., като по отношение размера на глобата , която следва да бъде наложена доверител, моли съда да я определи в минималния й размер.

Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено следното:

Обвиняемият Н. Г. Г. от 2017 г. работел като ******* на територията на ФР ********* като извършвал вътрешни курсове в страната. Същият се прибирал рядко в Република България. Същият напуснал границите на Република България на 20.01.2018 г. през ГКПП Калотина шосе и влязъл обратно на територията на страната на 23.12.2018 г.

На 29.01.2019 г. обвиняемият Н. Г. посетил сградата на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. П. и подал заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, а именно СУМПС. На същата дата обв.

Н. Г. попълнил собственоръчно и разписка за отпечатано заявление, съдържащо автоматично попълнени от НБД „Население“ чрез НАИ „НРБЛД“ актуални данни по гражданско състояние, снимка и подпис от последния му издаден български личен документ и декларация, в която декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на по смисъла на §6т.46 от Допълнителните разпоредби /повече от 185 дни през 1 календарната година/ на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Подадената декларация се изисквала на основание чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. По силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация, т. е. декларацията се изисква по закон, като същевременно декларацията е подадена и до орган на власт – служител към Сектор „Пътна полиция" към ОДМВР гр. П., служебно ангажиран да приема нужните документи за издаване на документи за самоличност, в това число и СУМПС. Документите на обв. Г. били приети от свидетелката Т. Х. – служител – с. о. в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР П., която се подписала собственоръчно на мястото за служител, приел заявлението.

След като подал заявлението и декларацията си за издаване на СУМПС, на 02.02.2019 г. обвиняемият Г. отново заминал за ФР ********* като напуснал през ГКПП Калотина шосе пределите на страната.

На 20.02.2019 г. било издадено на името на обв. Г. СУМПС с № 283900507 с валидност до 20.02.2024 г. Немските власти чрез съответния си компетентен орган, отговарящ за подмяна на свидетелства за управление, извършили проверка на издаденото на обв. Г. СУМПС с № 283900507 като установили, че същото било издадено на 20.02.2019 г., а обвиняемият в същото време имал „обичайно пребиваване" във ФР ********* от 2017 г. За установеното немските власти подали сигнал до Главна Дирекция „Национална полиция" в Република България. Междувременно в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – П. било получено писмо от Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/. По повод на последното в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – П. била извършена проверка, като събраните материали били изпратени в Районна прокуратура- П. с оглед наличието на данни за престъпление от общ характер. На база изпратените материали в Районна прокуратура- П. било образувано настоящото наказателно производство.

За случая била уведомена РП П., което и инициирало и наказателното производство за документно престъпление.

При така описаната фактическа обстановка Съдът е на становище , че обвиняемият Н. Г. Г., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като на 29.01.2019 г. в гр. П., в сградата на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - П., потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151,ал.5 и ал.7 от Закон за движение по пътищата, се дава пред орган на властта - Т. Г. Х. - с. о. в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – П., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на§6т.46 от Допълнителните разпоредби /повече от 185 дни през календарната година/ на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

2

От обективна страна на 29.01.2019 г. в гр. П., в сградата на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - П., потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151,ал.5 и ал.7 от Закон за движение по пътищата, се дава пред орган на властта - Т. Г. Х. - с. о. в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – П., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на /ЗДвП/.

В настоящия случай, обвиняемият Г. е потвърдил неистина а именно, че обичайното му пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на ЗДвП не е в друга държава – членка на Европейския съюз, а в Република България, а в действителност то е било във ФР *********.

Неистината е потвърдена в писмена декларация от 29.01.2019 г., по чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина във връзка с чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП.

Отразеното в декларацията е неистина, тъй като смисъла на § 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на „обичайно пребиваване“.В случая към момента на подаване на декларацията обвиняемият Г. не е живял повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца в България, а в същия период е живял и работил в ФР *********, поради което декларираните от него данни в декларацията относно това, че обичайното му пребиваване е в Република България, а не в друга държава - членка на ЕС, са неверни.

От субективна страна, Г. е извършил престъплението при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал и искал настъпване на общественоопасните последици. Обвиняемият с поведението си е съзнавал, че декларира невярно обстоятелство. Предвиждал е, че действията му ще се отразят негативно върху външната обективна действителност. Обвиняемият е искал и целял да декларира неистина в декларацията, за да може да се снабди с българско СУМПС. Причините за извършване на престъплението могат да се сведат до незачитане от страна на обвиняемия на правилата гарантиращи реда и правната сигурност на документирането и ниска му правна култура.

3

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от обясненията на обвиняемия дадени в хода на досъдебното производство, от свидетелските показания, както и от всички събрани по делото писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция намира , че в конкретния казус са налице основанията за освобождаване на обв. Н. Г. Г. от наказателна отговорност с реализирането на административно - наказателна такава, тъй като за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер, друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78А от НК, а с деянието не са били причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване и не са налице ограниченията на чл. 78а, ал. 7 НК.

Съдът счита, че най - справедливо е да му се определи и наложи наказание глоба в предвидения от закона минимален размер, а именно – 1000 лв. Това становище е продиктувано както от пълните и чистосърдечни самопризнания на обвиняемия , така и от установените по делото добри характеристични данни, трудова ангажираност, както и липсата на други водени срещу Н. Г. наказателни производства.

Причините за извършване на престъплението - незачитане от страна на обвиняемия на правилата, гарантиращи реда и правната сигурност на документирането и ниската му правна култура.

Предвид изложените дотук съображения, Съдът постанови и решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. Пловдив, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева в присъствието на прокурора Кремена Д. Роглекова като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330201484 по описа за 2022 година РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия Н. Г. Г. - роден на **.**.**** г. в гр. А., обл. П., с адрес за призоваване с. К., общ. А., обл. П., ул. „***“ № **, *********, български гражданин, средно образование, работещ като ******** във ФР Г., разведен, неосъждан ЕГН ********** за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК , тъй като на 29.01.2019 г. в гр. Пловдив, в сградата на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 и ал.

7 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, се дава пред орган на властта - Т.

Г.а Х. - с. о. в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителни разпоредби /повече от 185 дни през календарната 1 година/ на Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, поради което и на основание чл.78А, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 2