Решение № 20 от 17.02.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр. Добрич, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20243200900170 по описа за 2024 година

Търговско дело № 170/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 7163/11.11.2024 г. на регистратурата на Окръжен съд – Добрич, с дата на пощенското клеймо 08.11.2024 г., подадена от Р. С. С. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Добрич, бул. „Т. М.“ № ****, с която при условията на обективно съединяване срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, ЕИК121265113, са предявени следните искове:

Иск за сумата от 56 242.10 евро ( 110 000.00 лв. ), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътнотранспортно произшествие на **** г. от водач на лек автомобил, застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция – 09.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Иск за сумата от 2 279.34 евро ( 4 458.00 лв. ), представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени при пътнотранспортно произшествие на **** г. от водач на лек автомобил, застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция 1

– 09.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, като инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съгласно заключението на вещото лице инж. Й. М. по съдебноавтотехническата експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, на **** г., както и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Р. Г. Р., около 09.10 ч., в гр.Добрич, непосредствено преди кръстовището образувано от ул. „З. Х.“ и ул. „Г. К.“, настъпва пътнотранспортно произшествие, между лек автомобил „Р.“, модел „К.“, с рег.№ ****, управляван от Р. Г. Р., с изпълнение на маневра заден ход по еднопосочната в зоната на произшествието ул. ,,Г. К.“ и пешеходецът Р. С. С., пресичаща пътното платно за движение на ул.,,Г. К.“ на 9.5 м. от наличната маркирана и обозначена пешеходна пътека и от ляво надясно за техническите размери на лекия автомобил. Ударът между автомобила и пешеходецът настъпил в задна дясна част на лекия автомобил и лява странична част на пешеходеца, приблизително около средата на пътното платно за движение на улицата. Пътното платно, обект на удара между пешеходеца и автомобила е в зоната на ул.,,Г. К.“, имаща еднопосочно движение и ширина на пътното платно за движение от 6.40 м. В зоната на кръстовището преди пресичане с ул.,,З. С.“ имало положена пешеходна пътека, а вляво от контейнерите за смет имало използваем изграден тротоар със средна ширина 3.10 м. Лекият автомобил се е движел със скорост около 10 км/ч., а средната за движение на пешеходеца - около 3.20 – 4.20 км/ч. или 1.03 м/с. Времето за пресичане до точката на произшествието от пешеходеца е било по-голямо от времето за реакция на водача на автомобила. Към началото на предприетото пресичане автомобилът се е намирал на разстояние от пешеходеца, но във видимата му зона, с оглед на което пешеходецът е имал възможност да изчака лекия автомобил и едва тогава да пресече на необозначено за целта място. Според експертното мнение на вещото лице, пешеходецът е имал възможност да използва намиращата се в непосредствена близост пешеходна пътека, а също така да не предприема пресичане на пътното платно в близост до автомобила, преди да се увери, че е надлежно забелязан от водача, който има намерение на 2 го пропусне да пресече.

Съобразно заключението на вещото лице доц. д-р В. Д., д.м., по съдебно-медицинската експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалата е получила следните травматични увреждания: счупване на горния край на лакътната кост на дясната ръка, с охлузване и кръвонасядане на десен лакът, което е обусловило трайно затруднение на движението на дясната ръка за период от два до три месеца. По повод на счупването в областта на десен лакът е извършена една оперативна интервенция, при която е била наместена счупената кост и поставена метална плака за фиксиране на костта.

Функционалното движение на дясната ръка се възстановява за период от около 2 до 3 месеца, а пълно – възстановяване – до 6 месеца. Вещото лице е констатирало, че лечебно-възстановителният процес по отношение на дясната ръка е приключил, като обемът на движение на лакътната става е възстановен, като прогнозира, че умерени болки са неизбежни по време на лечебновъзстановителния процес.

Вещото лице е категорично в извода си за наличието на причинноследствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от пострадалия травматични увреждания.

Представените като доказателства по делото фискални бонове са свързани с лечението на получените от пострадалата увреждания.

Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на свидетеля посочен от ищцата – С. Б. А. ( без родство с ищцата ), кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, установяват, че пострадалата изпитва и продължава да изпитва болки и страдания вследствие на получените при ПТП травми. Установява се, че по време на домашното лечение пострадалата не е била във възможност сама да се обслужва и е била обгрижвана от членовете на семейството си.

Вследствие на изживения от ПТП шок същата се е затворила в себе си, станала е неактивна и стресирана. Преди инцидента пострадалата е била жизнен и енергичен човек, но преживения от нея инцидент изиграл ролята на стресор.

Преживеният пътен инцидент, получените от него увреждания и последвалия оздравителен процес, съпроводен с много болки и неудобства в личен и социален план се отразили и на психо-емоционалното състояния на ищцата.

3

Липсват както твърдения, така и доказателства за патологична реакция на обичайния стрес от изживян като травматично събитие пътен инцидент.

Показанията на свидетелите за промяна в поведението на пострадалият не съдържат убедителни данни за някакво по-съществено засягане на психиката над обичайната адаптация на пациент, преминаващ през възстановителен период и затова не могат да се интерпретират като доказване на ясно проявена промяна на личността на пострадалия, изискваща допълнителна оценка като психотравма. Установените от гласните доказателства девиации в поведението на ищеца следва да се отнесат именно към периода на ограничените движения, когато физическата немощ несъмнено се отразява пряко на психиката и затова те не могат да се отчитат като трайна промяна в личността.

Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие – **** г. е налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на лек автомобил „Р.“, модел „К.“, с рег.№ ****, обективиран в полица № BG/07/124000595564, с начална дата на покритието 25.02.2024 г. и с крайна дата на покритие 24.02.2025 г.

Не е спорно, че пострадалият е предявил застрахователна претенция вх.

№ 8805/07.10.2024 г. към застрахователя, по повод на която е образувана преписка по щета № **********.

С писмо изх. № 8805/17.10.2025 г. застрахователят е уведомил пострадалото лице за необходимостта от представяне на документи.

Пострадалата не е реагирала на искането на застрахователя.

С влязло в законна сила Постановление от 03.11.2025 г. по пр. пр. № 3227/2024 г., на основание чл. 199, ал. 1, чл. 243, ал. 1, т. 1 във р. с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК във вр. с чл. 343, ал. 2, т. 1 НК, Районна прокуратура – Добрич е прекратила наказателното производство по преписката.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковете:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от 4 търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Ищцата е спазила процедурата по чл. 380 КЗ.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.

ІІ. По основателността на иска:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителна застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с 5 правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

Фактическият състав на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка