Решение № 3431 от 03.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3431 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330114049 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от*** Ю. Р. К., чрез пълномощник *** Х. Х., е предявил против Д. Я. К., ЕГН: **********, от ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № *** г., издадена по частно гр. дело № *** г. на ПРС,*** гр. с-в, суми, които са присъдени в заповедното производство, както следва: главница в размер на 1 074, 31 лева- за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.12.2023 г.- 03.09.2024 г., за обект находящ се в ***, както и лихва за забава в размер на 52, 31 лева за периода 04.12.2023 г.- 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2025 г.- датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането. Исковата молба е уточнена с уточняващата такава от 11.11.2025г., с която петитумът на исковата молба е приведен изцяло в съответствие с диспозитива на заповедта.

В исковата молба се твърди, че за периода 04.12.2023 г.- 03.09.2024 г. ответникът като абонат, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в град ****, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия, 1 достъпни на сайта на дружеството. Ответникът имал качеството на потребител за процесния период, в качеството си на собственик, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр.

Пловдив. Отчетът в имота се извършвал по показанията на монтирани в имота два водомера с № *** и с № ***, като срещу вписаните показания в карнета имало подписи на абоната. За събиране на сумите срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, като било образуваното частно гр. дело №***г. на ПРС, *** гр. с-в, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което и след указания на съда, се предявяват настоящите установителни искове. Претендират разноските в заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения си особен представител по делото си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не било доказано качеството на потребител на услугата, съгласно действащата нормативна уредба. Оспорва се, че ответникът е подписвал карнетите, като оспорва още, че потребените количества били определяни законосъобразно. Оспорват се и представените от ищеца писмени доказателства.

Оспорва се и вземането на лихви. Моли за отхвърляне на иска. В с.з. особеният представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед рег. № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело №*** г. на ПРС, *** гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 1 074, 31 лева- за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.12.2023 г.- 03.09.2024 г., за обект находящ се в гр. ***, както и лихва за забава в размер на 52, 31 лева за периода 04.12.2023 г.- 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2025 г.- датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство:

25 лева- за държавна такса и 50 лева- за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск.

По делото са представени справка за задълженията на абоната, справка за водомер, а също така и копия от карнети за отчитане на абоната.

Представени са още справка от ИКАР за собственост на лицето, както и нотариален акт от 13.09.2024 г., на която дата ответникът е прехвърлил собствеността си върху имота на трето лице.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след съответни проверки е установило, че за периода 04.12.2023 г.- 03.09.2024 г. неплатената сума по фактурите е 1 074, 31 лева, а лихвата за забава за периода 01.03.2024 г.2 31.03.2025 г. е 52, 31 лева. Фактурите били надлежно осчетоводени, сумите били изчислени съобразено утвърдената цена на услугите за периода, като плащания липсвали.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Исковата молба е допустима, подадена в едномесечния срок от получаване на съобщението с указания за връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и след уточнението петитумът на същата изцяло съответства на диспозитива на заповедта и искането в заявлението.

Според чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребители се извършва от оператора срещу заплащане. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено, че получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай няма спор в процеса, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Според чл. 31 ал. 2 от същите е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

От друга страна, в чл. 3 от цитираната вече Наредба № 4/ 14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Видно от представения по делото нотариален акт, до датата на продажбата на имота- *** г. негов собственик е бил ответникът, като е тази връзка той има качеството потребител, поради което съгласно посочената погоре нормативна уредба за него възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода.

С отговора на исковата молба са оспорени подписите на ответника в карнетите, както и вписванията за начисления отчет. Доколкото в исковата молба се твърди, че начисленията са правени на база реален отчет, то в тежест на ищеца е да докаже, че отчетът в имота е извършван по показанията на монтираните в него водомери. В тази връзка обаче единствено се представят копия от два карнета- за всяко едно от измервателните устройства в апартамента. В документите не фигурира вписано име на ответника като абонат и не е ясно кое лице е полагало подписи за потребител. Не е разпитан и отговорния за района инкасатор, който да даде сведения дали действително в обекта е откривал някой, каква е връзката на този обитател с абоната, вписваните показания отговарят ли на действителните такива на съответни водомер и т.н., т.е. все въпроси, които са от съществено значение за делото. Без да е установено, че подписалите се в карнета лица са допускали за отчет инкасатора, че именно 3 те са се подписвали в тетрадката, че са свързани лица с потребителя, няма как да се приеме, че вписванията във въпросните карнети касаят реално потребени количества вода там, доколкото се касае за частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна данни. Същото се отнася и до справката за задълженията на абоната, която отново е изготвена на база данните от карнетите, както и фактурите по случая, а именно тях е проверявало вещото лице по ССчЕ. Основанието за съответното начисляване обачеизвършване на регулярен месечен и реален отчет на измервателния уред, както и вписване на показания на водомер срещу подпис на лице, което е обитател и е присъствало на отчитането и с подписа си е удостоверило верността на тези показания, не е доказано от ищеца, в чиято тежест е.

Отделно, в карнета за единия водомер е записано, че в период от 4 месеца има течтук не става ясно, ако действително е имало реален отчет и представител на потребителя се е подписвал, какви действия са били предприети за отстраняване на аварията, имало ли е дадени предписания в тази насока, защо за толкова продължително време не са взети мерки и е търпяна подобна ситуация, която пряко се отразява на консумацията в обекта. Налице са и други вписвания, които обаче са нечетливи, а и предвид представените копия на документа, те не могат се разберат и да се установи има ли обективна причина за разликата в месечната консумация в имота, която е осезаема- от 4 куб.м. до 48 куб.м. Всичко това поставя под съмнение начина на отчитане на консумираната вода в имота, на каква база са извършени съответните записвания и отчетените разлики и защо възлизат на този размер.

Предвид изложеното, съдът намира, че в процеса остава недоказано основанието, от което произтича претенцията на ищеца, поради което същата следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски. Същият обаче не е направил такива, доколкото е представляван в процеса от назначен му особен представител, на когото се дължи възнаграждение от внесения депозит, за което вече му е издаден РКО. Направените пък от ищеца разноски си остават за негова сметка, без да се възлагат на другата страна, като същото се отнася и до разноските по заповедното дело.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че Д. Я. К., ЕГН: **********, от гр.

***дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** Ю. К., по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК рег. № *** г., издадена по частно гр. дело № *** г. на ПРС,***, следните суми: главница в размер на 1 074, 31 лева- за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.12.2023 г.- 03.09.2024 г., за обект находящ се 4 в ***, както и лихва за забава в размер на 52, 31 лева за периода 04.12.2023 г.- 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2025 г.- датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, като неоснователен

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

5