Определение № 2810 от 04.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2810 гр. София, 04.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502897 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на В. Д. К. срещу разпореждане № 260072/28.08.2024г. на СОС, постановено по гр.д. № 22/20г. по реда на чл.247 от ГПК.

Жалбоподателят сочи, че обжалвания съдебен акт е неправилен и недопустим. Поддържа, че му е нарушено правото на защита, защото не му е връчена за отговор молбата на ищците за поправка на ОФГ. Счита, че прилаганото на чл.247 от ГПК по отношение на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е недопустимо. Разпоредбата се прилага само по отношение на съдебното решение.

Жалбоподателят заявява, че в депозираната молба за издаване на изпълнителен лист ищците не са поискали той да включва и законната лихва.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане като недопустимо. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор Р. О. С. и К. М. С. чрез процесуални си представител оспорват частната жалба като неоснователна. Считат обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба за допустима като подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

1

За да постанови обжалваното разпореждане окръжният съд е приел, че е допуснал очевидна фактическа грешка в разпореждане № 260281/15.12.2022г., поради което я е поправил.

Обжалваният съдебен акт е валиден.

По допустимостта му.

В частната жалба се прави възражение, че недопустимо с обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист, е включена законната лихва върху присъдените суми без за това да има искане от ищците. С това е било нарушено диспозитивното начало. Принципът за диспозитивното начало се прилага в гражданското съдопроизводство от съда, когато се разглежда висящият пред него спор. Той включва в себе си задължението на правораздавателния орган да се съобрази с предмета на спора, въведен както с твърденията в исковата молба, така и с възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, с правата на страните в процеса, с търсената защита. Издаването на изпълнителен лист става по искане на страната въз основа на актовете, предвидени в чл.404, т.1 от ГПК. Той отразява дословно осъдителният диспозитив на съдебния акт, а ако е влязъл в сила, в него се включват и разноските. Процедурата по чл.247 от ГПК може да бъде приложена и по отношение на издадения вече изпълнителен лист.

Необжалването на разпореждането от 15.12.2022г. и влизането му в сила не препятства възможността съдът да се произнесе по реда на чл.247 от ГПК.

Няма пречка да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка и при влязло в сила съдебното решение или определение. Поради това обжалваният съдебен акт е допустим. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд се е произнесъл служебно по реда на чл.247 от ГПК, а не и по молбата на ищците от 19.08.2024г. В случая тя не е за поправка на очевидна фактическа грешка, а такава по чл.405, ал.1 от ГПК, от която препис на другата страна не се връчва.

По правилността му.

Съгласно чл.406, ал.4 от ГПК в производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат чл.247, чл.250 и чл.251 от ГПК. Първата от трите разпоредби предвижда възможност съдът и по своя инициатива, когато установи наличието на очевидна фактическа грешка, да я поправи без да е 2 сезиран от страните. Това му дава право, съобразно принципа на служебното начало- чл.7 от ГПК, да поправи онези грешки в съдебния акт, които могат да бъдат квалифицирани като очевидни и фактически. В случая е налице несъответствие между диспозитива на съдебното решение, което е влязло в сила, и разпореждането за издаване на изпълнителен лист и самият изпълнителен лист. Следва да се посочи, че в случая е присъдена законната лихва от предявяване на исковата молба върху главницата, която представлява законна последица, а не отделен иск. Затова с молбата от 08.12.2022г. ищците са поискали издаване на изпълнителен лист и за законната лихва.

Частната жалба подадена до САС е неоснователна.

Обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.

Поради изхода на спора пред въззивната инстанция разноски на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260072/28.08.2024г. на СОС, постановено по гр.д. № 22/20г. по реда на чл.247 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3