Решение № 4542 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4542 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110206917 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д. Г. С. чрез упълномощения процесуален представител – адв. М.

К. САК против Заповед за задържане на лице рег. № УРИ-228зз-98-298 /29.03.2025 г., издадена от Д. Ч. – мл. експерт при 04 РУ-СДВР.

Със заповедта на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. Моли, съдът да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна, издадена при нарушение на материалните и процесуалните правила. Посочва, че липсва словесно описание на основанията за издаване на ЗПАМ, като от същата не е бил връчен препис на пълнолетен законен представител. Намира, че посоченото в заповедта основание не е било налице към момента на нейното издаване, като моли за съдебен акт в тази насока.

В съдебно заседание, жалбоподател е редовно призован, явява се, представлява се от упълномощения си процесуален представител – адв. К. САК, която поддържа жалбата и иска отмяна на атакуваната заповед. Подробни съображения в подкрепа на искането си излага в представена по делото писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител. Със същото се прави искане атакуваната заповед да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

1

Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Досъдебно производство ЗМ № 612/2025 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №11936/2025 г. по описа на СРП било образувано по реда на чл.356, ал.3 НПК, за престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК.

Извършен е оглед на местопроизшествие от дата 29.03.2025г., при който в частта за изземване е иззето ВД- саморъчно свита цигара. В хода на разследване са разпитани двама полицейски служители, които не могат да определят кое от присъстващи две лица е изхвърлил на земята цигарата.

В тази връзка на 29.03.2025 г. в 21,10 часа жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане рег. № УРИ-228зз-98-298 /29.03.2025 г., издадена от Д. Ч. – мл. експерт при 04 РУ-СДВР. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в мотивите е посочено "във връзка с чл. 354а от НК"

В административната преписка се съдържат заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск, декларация, удостоверение за компетентност на ответника.

Съдът служебно е изискал материалите съдържащи се в ДП ЗМ № 612/2025 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №11936/2025 г. по описа на СРП.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Атакуваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, от лице притежаващо материална компетентност, но в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.

Същият е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и издаден, без да са посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя, към момента на издаване на ЗПАМ.

Според посоченото в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице. Основанията при които полицейските органи могат да упражнят това си правомощие са изрично разписани в 7 точки, в цитираната разпоредба.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение 2 на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В заповедта формално е посочено основание за задържането на лицето. Разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. Бланкетното цитиране на законовата разпоредба, не е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на закона, като такова е и изложеното от страна на адв.К..

За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането с активното си поведение е осъществило конкретен престъпен състав по НК.

Не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия/ бездействия на задържаното лице, като трайно ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка за необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в заповедта липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на съществуването на обосновано подозрение за извършване на конкретно престъпление от страна на жалбоподател към момента на задържането му.

В изготвената и приложена по делото докладна записка се посочва, че ответникът е бил назначен като АП – 105, съвместно с друг служител на 04 РУ-СДВР и около 21: 10 часа при обход на ул. Цар Асен 52 забелязали две лица, които като ги забелязали изхвърлили горяща цигара. Били установени 2 лица, измежду които и жалбоподател С. за които било посочено, че има отношение към случая.

В Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд е посочено, че "мотивите не е необходимо обаче да съвпадат по време с издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива". Мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия него, което като не е осъществено така, че в достатъчна степен да са защитени 3 правата, свободите и законните интереси на лицето, води до неспазване на законоустановената форма на атакувания административен акт.

В оспорената заповед рег. рег. № УРИ-228зз-98-298 /29.03.2025 г., издадена от Д. Ч. – мл. експерт при 04 РУ-СДВР не е цитиран какъвто и да е документ, който да се счита за неразделна нейна част. При положение, че полицейският орган, не е обосновал задържането, позовавайки се в акта на изрично определен документ, съображенията по който възприема и взема предвид при своето произнасяне, съдът не може вместо него служебно да прави подобна връзка и недопустимо пост фактум да дописва липсващите фактическите основания на това задържане, извличайки ги от едни или други данни по административната преписка или образувано досъдебно производство. В конкретния случай, дори да беше сторено, с оглед липсата на каквато и да било относима фактология изложена в цитираната по – горе докладна записка, то този порок не би бил преодолян.

Съответно бланкетността на атакуваната заповед, от фактическа страна не може да се преодолее чрез съобразяване на данни от административната преписка по документи, които официално нито са приобщени към нея до задържането на жалбоподател на 29.03.2025 г. в 21: 10часа, нито са му били незабавно съобщени съгласно чл. 5, § 2 ЕКЧП чрез връчването им. Липсата на ясни фактически основания за задържането препятства и съдебния контрол по чл. 72, ал.4 от ЗМВР и чл. 5, § 4 от ЕКПЧ, който се упражнява единствено в рамките на индивидуалния административен акт, чиято законосъобразност се оспорва. Този дефект във формата по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е съществен, не е незабавно отстранен от полицейския орган до задържането на лицето, съгласно чл. 5, § 2 ЕКЧП и не подлежи на последващо саниране в съдебния процес.

Целта на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В случая, видно от доказателствата по делото, полицейските органи са установили самоличността на двете лица, едно от които е и жалбоподател. Не са налице и данни за възпрепятстване от негова страна на действията им за извършване на неотложни процесуално-следствени действия. Въобще не са съществували никакви обстоятелства, които в достатъчна степен да обосноват ограничаването на правото на свободно придвижване, което може да се наложи само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя.

Действително за прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление, както и да е определена точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е 4 наличието на данни обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. Такива доказателства, налични към момента на задържането на жалбоподател С. не са налични. Като всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат.

Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, поради което същото се явява несъразмерно с целта на закона- чл. 6, ал. 2 от АПК. Като проявление на принципа за съразмерността, административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От доказателствата по делото, е очевидно, че не е спазено изискването с прилагането на ПАМ да не се надхвърля необходимото за постигането на целения от закона резултат.