Решение № 3 от 02.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Варна, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110107829 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Ф.Й.Х. /F. J. H./, роден на ********** г., в гр. ****, ФР Германия, гражданин на ФР Германия, притежаващ лична карта № *********, издадена на ********* г., от Община ***************, чрез пълномощник, с която против Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***********, е и предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1010 евро /с левова равностойност 1975,39 лв./, заплатена без основание от ищеца на ответника с банков превод от 25.03.2022 г.

Претендира се законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.06.2024 г. до окончателното плащане, както и сторените разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В исковата молба, уточнена с допълнителна молба, се сочи, че ищецът е направил услуга на своя близка, чийто автомобил се намирал в България.

Собственият на Р. Б., л.а. „Фолксваген Шаран“ трябвало да бъде обслужен технически, да му бъде направена застраховка и да премине годишен технически преглед. Твърди се, че автомобилът бил под надзора на приятелка на Р. Б. в България – В. И. Д. За извършване на горепосочените дейности по отношение на автомобила, В. Д. поискала от Р. Б., да преведе сумата от

1 около 1000 евро, по сметка на нейния брат – Д.. От своя страна, Р. Б. помолила ищеца да преведе исканата сума, като на 25.03.2022 г. ищецът наредил банковия превод за сумата от 1010 евро. Впоследствие В. Д. уведомила своята приятелка, че парите не са пристигнали, поради което поискала да бъде изпратена сумата от 1010 евро, но вече по нейна сметка. На 12.04.2022 г. ищецът превел и тази сума, като очаквал, че изпратените по сметката на ответника пари ще му бъдат възстановени. В исковата молба се сочи, че между страните по делото няма никаква връзка, а парите са платени на ответника без основание. Ищецът не познава ответника, а последният не е поемал задължение към ищеца. С втория превод дейностите са били извършени. При горните доводи се настоява за уважаване на предявения иск.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява, не отправя искане до съда делото да се гледа в негово отсъствие.

Ищецът отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че в процесния случай са налице предпоставките по чл.238, ал.1 ГПК и чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Същият е процесуално допустим, като същевременно от твърденията изложени в исковата молба, като събраните по делото писмени доказателства, сочат извод за вероятната му основателност.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК, неприсъственото 2 решение не следва да се мотивира по същество.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на 728,02 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***********, да заплати на Ф.Й.Х. /F. J. H./, роден на ********** г., в гр. ****, ФР Германия, гражданин на ФР Германия, притежаващ лична карта № *********, издадена на ********* г., от Община ***************, сумата от 1010 евро /с левова равностойност 1975,39 лв./, заплатена без основание от ищеца на ответника с банков превод от 25.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***********, да заплати на Ф.Й.Х. /F. J. H./, роден на ********** г., в гр. ****, ФР Германия, гражданин на ФР Германия, притежаващ лична карта № *********, издадена на ********* г., от Община ***************, сторените разноски по делото, в размер на 728,02 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3