Решение № 745 от 21.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120201552 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от Б. Д. Й., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-0769-006563/13.03.2026 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор ПП, с което за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 153,39 евро.

С жалбата се изтъкват доводи в насока з а незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. Сочи се, че жалбоподателят е имал здравословен проблем при управление на автомобила, като представя доказателства за това. Моли за отмяна на атакуваното НП.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Представлява се, съответно от адв. С.К. от БАК, който поддържа жалбата и моли за уважаването, както и за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в открито съдебно заседание.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 10.04.2026 г., видно от разписката към същото и изпращането на жалбата чрез наказващия орган на 16.04.2026г. Същата е депозирана от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Н а 30.11.2025 г., около 23,11 часа, жалбоподателят Б. Й. управлявал лек 1 автомобил "Киа соренто", с рег. № ****, като движейки се по ул.Лазар Маджаров в гр.Бургас на кръстовището с бул.Ст.Стамболов излязъл в ляво от пътното платно, преминал през тревните площи и се ударил в предпазната мантинела, след което навлиза в насрещното движение. От това ПТП имало материални щети както по автомобила, управляван от Й. така и по уличната инфраструктура. В последствие се установило, че на жалбоподателя му прилошало в следствие на увреждане на вестибуларния апарат, за което ангажира писмени доказателства в с.з.

На подадения сигнал за ПТП-то се отзовал св. М. служител на сектор ПП, който установили настъпилите щети, както и състоянието на жалбоподателя, който му заявил, че инцидента е настъпил в следствие на прилошаване. Актосъставителят преценил, че с действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.20, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на място съставил срещу него АУАН Серия GA № 4853859 от 30.11.2025 г., в който посочил като нарушена цитираната разпоредба. На място бил съставен и Протокол за ПТП. И двата акта били предявени на жалбоподателя, който ги подписал и получил препис от тях, а в последствие депозирал възражения.

Въз основа на горецитирания АУАН, на 13.03.2026 г. от АНО било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 153,39 евро.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните, писмените и веществените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни органи, видно от приложеното по делото копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят Б. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Следва да се отбележи, че от доказателствата по делото се установява, че на посочените в АУАН и НП време и място действително Й. е изгубил контрол върху управляваното от него превозно средство, което от своя страна е станало причина за възникналото ПТП. От показанията на свидетеля М., които съдът кредитира изцяло като дадени от 2 незаинтересован от изхода на делото лице, от приложения диск със снети снимкови материали от деня на инцидента, както и от представената медицинска документация, касаеща заболяването на Й., обаче, може да се направи извод, че последният субективно е бил в невъзможност да реагира на възникналата ситуация, вследствие на рязкото влошаване на здравословното му състояние в следствие на възникнал проблем с вестибуларната му функция. Предвид това съдът намира, че макар обективно да е налице хипотезата на чл.20, ал. 1 от ЗДвП, то субективната страна на нарушението не е налице, поради което то не е извършено виновно.

За този случай следва и субсидиарно да се приложи и института на случайното деяние (чл.15 НК), което се изразява в това, „че деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди общественоопасните обстоятелства”. Случайното деяние ще е на лице на първо място, когато деецът не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Отсъствието на правно задължение за тяхното предвиждане води до това, че лицата, върху които не тежи подобно задължение, обикновено не извършват интелектуална дейност по предвиждане на последиците от нарушението. Именно заради отсъствието на такова задължение поведението на Й. не подлежи на обществен укор, защото то стои извън неговото съзнание, тъй като причината за настъпването му е влошаване на здравословното му състояние и невъзможността да овладее автомобила в такова състояние.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, по изложените по-горе съображения, не се установява вината на санкционираното лице за вмененото му нарушение. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната липса води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя.

Всичко гореизложено обуславя извода за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което и същото следва да бъде изцяло отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 300 евро съгласно приложени доказателства за това. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-006563/13.03.2026 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор ПП, с което на Б. Д. Й., ЕГН ********** за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 153,39 евро.

ОСЪЖДА ОДМВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. Й., ЕГН ********** сумата от 300 евро, представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4