Решение № 323 от 21.07.2023, Административен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№323 гр. Добрич, 21.07.2023 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и трета година, IIІ състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА при участието на секретаря В. САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело №

361/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на В.Т.Г.,***, срещу Решение № 143/ 22.06.22 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх. № ВхК-6451/ 13.05.22 г., подадена от В.Т.Г., ЕГН **********,***, срещу Разпореждане № С220008-137-0006776/ 10.06.22 г. (в отделни актове е допусната техническа грешка и вместо С220008-137-0006776/ 10.06.22 г. е изписано: С200008-137-0006776/ 10.06.22 г.), издадено от гл. публичен изпълнител, ****, в сектор „ОСПВ“, при ТД на НАП – Варна, ИРМ Добрич, с което е отказано погасяването по давност на задължения общо в размер на 19 885.19 лв., като неоснователна.

Ответникът,

Директорът на ТД на НАП – Варна, чрез упълномощения ст. юрисконсулт Св. М., изразява становище за основателност на жалбата в частта на т.1. и т.2 от Решението и отправя искане за отхвърлянето на жалбата в останалата ѝ част, като настоява за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в 7-дневния срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, тъй като Решението е съобщено на 23.06.2022 г., а жалбата е регистрирана с вх. № 26899-2/ 30.06.22 г. Налице е и правен интерес от съдебно оспорване, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:

Срещу В.Т.Г. има образувано изпълнително дело (ИД) № *********/ 2012 г. По изпълнителното дело има издадени множество актове, а именно: Съобщение за доброволно изпълнение № 0049-000010/ 28.08.2012 г., Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 15/ 08.02.2013 г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 630/ 14.10.2013 г., Разпореждане за присъединяване № 0049/2012/000015/ 18.11.2013 г., Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № 59/ 11.03.2014 г., Разпореждане за присъединяване № 0049/2012/000020/ 13.05.2014 г., Разпореждане за присъединяване № 0049/2012/000025/ 08.07.2015 г., Разпореждане за присъединяване № 00049/2012/000029/ 18.12.2015 г., Разпореждане за присъединяване № С 1600008-105-0026852/ 16.06.2016 г., Разпореждане за присъединяване № С1600008-105- 0175715/ 26.10.2016 г., Разпореждане за присъединяване № С200008-105- 0219141/ 09.06.2020 г., Съобщение за насрочване на опис № С200008-110- 0001960/ 27.05.2022 г., Заявление за погасяване на давност с № ВхК-6104/ 02.06.22 г., Протокол за отлагане на насрочено изпълнително действие, съгласно чл. 222, ал. 8 от ДОПК № С200008-116-0000419/ 14.06.2022 г. и Разпореждане изх. № С220008-137-0006776/ 10.06.2022 г., с което е отказано погасяването на публични задължения общо в размер на 19 885.19 лв.

Заявление за погасяване по давност с № ВхК-6104/ 02.06.22 г. (л. 18) е подадено след получено съобщение за насрочване на опис с изх. № С200008-110-0001960/ 27.05.2022 г., изпратено по електронен път. Със Заявлението е поискано прилагане разпоредбата на чл. 171 от ДОПК и погасяване на публичните задължения по давност, съответно тяхното отписване по реда на чл. 173, ал. 1 от ДОПК.

Поискана е и отмяна на насрочения опис.

С Разпореждане

№ С220008-137-0006776/ 10.06.2022 г. публичният изпълнител се е произнесъл по подаденото със Заявлението от длъжника възражение за изтекла погасителна давност на публичните вземания, както следва:

Относно задълженията по данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации обр.6 за данъчен период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. в общ размер на главница 0.00 лв. и лихва в размер на 4927.17 лв., на основание чл. 225, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 2 от ДОПК публичният изпълнител е счел, че са налице предпоставките за това и е прекратил събирането им поради изтекла погасителна давност, като е отразил, че погасените по давност задължения се отписват на основание чл. 173 от ДОПК.

В останалата част е приел искането за неоснователно и не е прекратил поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията от длъжника в размер главница от 8 608.88 лв. и лихва в размер на 11 276.31 лв. или общо в размер от 19 885.19 лв. (л. 16).

Изложил е мотиви за всеки един от данъчните периоди, като за задълженията по данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации обр.6 за данъчен период 01.01.2011-31.12.2011, със срок за плащане до 02.05.2012 г., се е обосновал, че давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят, т.е. от 01.01.2013 г. Посочил е, че давностният срок спира, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, от 19.04.2013 г. с присъединяване на задължението към изпълнително дело **********/ 2012 и наложените обезпечителни мерки с Постановление изх. № 15/ 08.02.2013 г., връчено на 19.04.2013 г.; Постановление изх. № 630/ 14.10.2013 г., връчено на 15.10.2013 г.; Постановление изх. № 59/ 11.03.2014 г., връчено на 20.03.2014 г., с оглед на което е приел, че се прилага десетгодишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Съобразил е и § 29 от ПЗP на ЗМДВИП, приет на 13.03.2020 г., съгласно който сроковете по чл. 171, ал. 1 и чл. 171, ал. 2 от ДОПК се удължават с периода на извънредното положение - от 24.03.2020 г. до 21.05.2020 г. При тези съображения е счел, че давностният срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК към датата на произнасяне не е изтекъл.

За задълженията по данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации обр.6 за периода от 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г., със срок за плащане до 30.04.2013 г., е изложил също, че давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят, т.е. от 01.01.2014 г.

Указал е, че съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК давностният срок спира от 18.11.2013 г. с присъединяване на задължението към изпълнително дело **********/ 2012 и налагането на обезпечителни мерки с Постановление изх. № 15/ 08.02.2013 г., връчено на 19.04.2013 г.; Постановление изх. № 630/ 14.10.2013 г., връчено на 15.10.2013 г.; Постановление изх. № 59/ 11.03.2014 г., връчено на 20.03.2014 г. С оглед на това е счел, че се прилага десетгодишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Отчел е § 29 от ПЗР на ЗМДВИП, приет на 13.03.2020 г., според който сроковете по чл. 171, ал. 1 и чл. 171, ал. 2 от ДОПК се удължават с периода на извънредното положение, от 24.03.2020 г. до 21.05.2020 г. и е извел, че към датата на произнасяне давностният срок за тези задължения не е изтекъл.

Горните мотиви са изложени и относно задълженията по данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации обр.6 за периода от 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г., със срок за плащане до 30.04.2014 г.; задълженията по данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации обр.6 за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., със срок за плащане до 30.04.2015 г.; задълженията по данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации обр.6 за периода от 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., със срок за плащане до 03.05.2016 г.

Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 266 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП – Варна (л.

10), като е направено възражение, че публичният изпълнител е приел, че давността е била прекъсната с издаване на разпореждане за присъединяване. С жалбата е посочено, че присъединяването на вземане към вече образувано изпълнително дело, както и разпределението на внесени суми, не са действия по изпълнението, за да се приеме, че с извършването им давността е прекъсната на основание чл.

171, ал. 2 от ДОПК, доколкото не представляват действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и е изложено позоваване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/ 2013 г., ОСГТК. Жалбоподателката настоява, че всички задължения са погасени по давност с изтичане на предвидения в чл. 171, ал. 1 от ДОПК петгодишен давностен срок. Счита, че не са били предприети действия, прекъсващи или спиращи давността, поради което към датата на издаване на обжалваното Разпореждане задълженията не са подлежали на принудително изпълнение. От тези доводи извежда заключение за неправилно приложение на материалния закон. Добавя, че в Разпореждането не било отразено, че част от задълженията са били заплатени. Не представя доказателства.

Директорът на

Териториална дирекция на НАП – Варна е разгледал подадената по административен ред жалба. В отделни точки от 1 до 13 е обсъдил подадените по периоди декларации от задълженото лице, периодите на спиране на давностните срокове и с Решение № 143/ 22.06.22 г. на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК е оставил жалбата изцяло без уважение.

Решението е връчено по електронен път на 23.06.2022 г. (л. 9)

По делото е приложена цялата административна преписка по оспорения акт.

Пред съда жалбоподателката се явява в първото по делото заседание, като поддържа жалбата и твърди, че задълженията по т.12 и т.13 от Решението са заплатени. Заявява, че не е била уведомявана за налагани обезпечителни мерки и за тяхното продължаване.

С молба вх. №

3971/ 14.11.2022 г. от ответника са представени доказателства във връзка с т.12 и т.13 от оспорения акт, а именно относно задължения за данък върху доходите на ФЛ по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ № 0800И0250383/ 23.04.2020 г., главница и лихви за периода от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и осигуровки по ДОО, НЗОК и ДЗПО по годишна декларация Обр.6 № 0800220041846518 30.04.2020 г., главница и лихви за периода от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., с изричното изявление, че задълженията не са заплатени (л. 71 – 78). Не е извършено оспорване на представените доказателства.

По делото е приложена в съдебно заседание на 03.04.2023 г. Справка за задълженията на жалбоподателката, която справка, съпоставена с тази по години, установява, че задълженията по т.1 и т.2 от Решението са приети за погасени по давност и са погасени служебно. В този смисъл е и изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание.

С молба от 19.06.23 г. жалбоподателката е оспорила компетентността на органите, подписали процесните актове, с твърдение и за незаконосъобразност на КЕП (л. 101).

С молба вх. №

2649/ 29.06.23 г. ответникът е представил доказателства за компетентността на издателите на актовете.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Оспореното

Решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК и представлява валиден административен акт. Подписано е със саморъчен подпис от Властиана Владимирова Николова, която, видно от Заповед № 369/ 20.05.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 106), е назначена за Директор на ТД на НАП – Варна.

Решението е в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност. Означен е издателят му и са отразени направените от него фактически и правни изводи.

Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, поради което съдът намира формата на акта като такъв за спазена.

Разпореждането на публичния изпълнител също е подписано със саморъчен подпис и съдържа изискуемите реквизити.

С оглед горното възраженията, свързани с Регламента, касаещ изискванията към квалифицираните електронни подписи, е неотносимо.

Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на актовете на Директора на ТД на НАП - Варна и на публичния изпълнител не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазена е разписаната в ДОПК процедура.

Спорът се състои в това спирана ли е давността по събиране на вземанията и кой срок е приложим за тях – десетгодишен или петгодишен.

Погасителната давност е материалноправен институт, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на всяко от задълженията. Давността за публичните вземания е разписана в чл.