Акт от 06.07.2010, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 1022/2009
- Подписан
- 06.07.2010
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2 т.6 · Наказателен кодекс
- чл.68 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.103 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.226 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.227 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.55,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.97 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
Номер
102
Година
11.12.2008 г.
Град
Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен Съд - Кърджали
На
11.13
Година
2008
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Деян Георгиев Събев
Секретар:
Славея Топалова
Пламен Александров Александров
Йорданка Георгиева Янкова
Прокурор:
Иван Бояджиев като разгледа докладваното от
Йорданка Георгиева Янкова
Въззивно наказателно общ характер дело номер
20085100600215 по описа за
2008 година и за да се произнесе, взе предвид, следното:
С присъда № 70/30.06.2008 г., постановена по НОХД № 602/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Е. Й. Х. от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 23.01.2008г. в гр.Кърджали, в игрална зала "Амиго" причинил на А. М. Х. от с.Сипей, общ.Кърджали, в качеството й на длъжностно лице - крупие в игрална зала "Амиго" към ЕТ "Махмуд - Махмуд Юсеин" гр.Кърджали - при изпълнение на службата й, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по гърба и дясното бедро, които са причинили болка и страдание, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.1, във вр.чл.130, ал.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца при първоначален „лек” режим на изтърпяване. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановил, подсъдимият Е. Й. Х. да изтърпи отложеното наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 месеца при първоначален „лек” режим на изтърпяване, постановено с Определение от 18.05.2006г. по НОХД № 439/2005г. по описа на Окръжен съд гр.Хасково. Със същата присъда, подсъдимият Х. е осъден да заплати на А. М. Х. с ЕГН ********** от с.Сипей, общ.Кърджали, сумата от 200.00лв., представляваща причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.01.2008г. до окончателното й изплащане и сумата от 300.00лв. за адвокатска защита, като е отхвърлен иска до пълния му предявен размер от 1000.00лв., като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден също да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд сумата в размер на 150.00 лв., от които 100.00лв.- разноски за вещо лице и 50.00лв.- държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Е. Й. Х., който чрез защитника си – адв.Васил Василев, я обжалва като счита, че е незаконосъобразна, необоснована и наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди, че от събраните по делото доказателства не можело да се направи категоричен извод, че подсъдимият Х. е нанесъл лека телесна повреда на длъжностно лице-А. М. Х., работеща като крупие в игрална зала „Амиго”- Кърджали, при изпълнение на службата й. Присъдата била постановена в противоречие с разпоредбите на чл.303, ал.2 от НПК по следните съображения:
Подсъдимият Х. не бил осъществил основния състав на престъплението по чл.131, ал.1, т.1 от НК, защото единствено в обстоятелствената част на обвинителния акт било отбелязано в една извадка от длъжностната характеристика на А. Х., че тя е изпълнявала работа свързана с пазене на чуждо имущество при едноличния търговец ЕТ „Махмуд-Махмуд Юсеин” Кърджали. В обвинителния акт липсвало каквото и да е описание, по какъв начин е била бита св.Х., а така също и каква работа е изпълнявала свързана с пазене на чуждо имущество - ако е била крупие, то тя би трябвало да отговаря за игралните автомати, а не за масите в заведението, което се свързвало със сервиране и отсервиране, поради което не ставало ясно, кое точно имущество е пазела свидетелката. В заключителната част на обвинителния акт не било отбелязано какви точно функции е изпълнявала А. Х. при изпълнение на службата й, което довело до изключително затруднение за организиране защитата на подсъдимия. Прокуратурата се ограничила да сведе до минимум правата на обвиняемия Х. още по време на досъдебното производство, като били допуснати съществени процесуални нарушения - повдигане на обвинението, привличането му като обвиняем и предявяването на материалите по делото, всичко това в рамките на 2 часа. По този начин се ограничили до минимум възможностите на подс.Х. да участва в наказателното производство, да вземе участие в каквито и да е процесуално-следствени действия съгласно изискванията на НПК. На практика в рамките на 2 часа той бил конституиран с всички процесуални качества на обвиняем и съответно с това приключило и дознанието. Получило се така, че не само не можело да се говори за нарушаване на неговите права в качеството му на обвиняем, той на практика не бил участвал изобщо в цялото досъдебно производство, не бил участвал в нито едно процесуално следствено действие с изключение на касаещите него самия. Той просто се „появил” като обвиняем, като бил лишен тотално от възможността да предяви искане за защита на интересите си, което щяло да доведе до събирането на много нови доказателства в настоящия процес, с което били нарушени правата на защитата му, съгласно чл.55,ал.1 и чл.97 от НПК. Същото се повторило и на съдебното производство. Въпреки, че били направени доказателствени искания, същите били отхвърлени като неотносими към настоящия процес. Не били кредитирани писмените доказателства, които са приложени към делото, така както са съставени, а се тълкували произволно. Например такъв бил трудовият договор на А. Х., от който било видно, че пълното работно време е 8 часа. От представената по делото длъжностна характеристика, било установено, че св.Х. е имала качествата на длъжностно лице, но също така било видно, че тя е превишила своите права произтичащи от длъжностното й качество, като е обслужвала клиентите в заведението и като сервитьорка. Имало също така представен ежемесечен график за смените на крупиетата, който също бил 8 часов. Видно от този график, който се явявал едно доказателство в подкрепа на твърдението на защитата, че А. Х. не е била на работа, т.е. тя е нямала качествата на длъжностно лице на 23.01.2008год. към 16.45часа. Оказвало се, че когато първоинстанционния съд трябвало да определи дали А. Х. е длъжностно лице, то той се базирал на трудовия договор и длъжностната характеристика, но когато трябва да анализира всички доказателства, игнорирал обстоятелството, че същата не е била на работа същия ден и постановил осъдителната си присъда. По делото нямало приложена заповед за извършени замени на работните смени, а така също и извадка от регистъра към ИА „Областна инспекция по труда” - Кърджали за полагане на извънреден труд от 4 часа на А. Х. за 23.01.2008год. По този начин се стигнало до абсурда, че тежестта на доказването съгласно чл.103 от НПК, легнала върху Е. Х., а не върху прокурора и разследващия орган.
Твърди се, че първоинстанционния съд не взел всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина и не формирал вътрешното си убеждение в резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона, тъй като основал осъдителната си присъда на базата на показания на свидетелите, основно работещи в състава на ЕТ „Махмуд-Махмуд Юсеин”,гр. Кърджали. Не били кредитирани показанията на свидетелите Т. Н. и Ергюн Дуран от състава на полицията в гр. Кърджали, отзовали се на подаден сигнал за няколко минути в игралната зала, които били непосредствени свидетели след случая. Същите след като са докладвали на дежурната част в РПУ-Кърджали, са съставили на подсъдимия Х. акт за установено административно нарушение по Наредбата на Община Кърджали, за това, че на 23.01.2008год. около 16.45ч. в игрална зала „Амиго" – гр.Кърджали, имал непристойно и скандално поведение, изразяващо се в отправяне на обидни думи и закани за физическа саморазправа. И това било така, защото полицаите не били установили белези на хулиганство по УБДХ или на друго по-сериозно нарушение. Не били забелязали нищо, което да е било повредено или счупено от инвентара в игралната зала, т.е. имуществото на ЕТ „Махмуд- Махмуд Юсеин”, не било пострадало. Не били забелязали външни телесни увреждания по св.А. Х. и сестра й М. Ш. Въпреки, че се намирали в особено близки родствени отношения помежду си и са колежки, техните показания се кредитирали от съда, а показанията на полицейските служители, които коренно се разминавали с техните, не били кредитирани, въпреки, че именно те били натоварени с функциите да установят на място има ли данни за извършено престъпление при конкретния случай. При тези установени и изяснени фактически положения, счита, че повдигнатото обвинение по чл.131,ал.1,т.1 от НК, няма приложно поле в настоящия случай.
Що се касае до наложеното наказание, то счита, че съдът не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и самото наказание се явявало явно несправедливо.
Моли, първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия Х. да бъде оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения, защото обвинението не било доказано по несъмнен начин.
В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв.В.Василев поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена, като подсъдимият бъде оправдан.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали, моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда, като мотивирана, законосъобразна, обоснована и справедлива по отношение на наложеното наказание.
Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:
Жалбата е частично основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Пред въззивната инстанция бе извършен повторен разпит на свидетелите Т. Н. и Ергюн Дуран. От събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следното:
Подсъдимият Е. Й. Х. е роден на 17.12.1974г. в гр. Кърджали, жител и живущ в същия град, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
На 23.01.2008г. през деня в игрална зала „Амиго”, намираща се в гр.Кърджали на ***, експлоатирана от ЕТ"Махмуд- Махмуд Юсеин"-гр.Кърджали, на работа като крупие била свидетелката А. Х., която била единственият служител на работа в залата в този момент. Била облечена с установеното за залата работно облекло-тениска и обузначителна табелка с име и длъжност. Около 14.30ч. в игралната зала дошла сестрата на крупието А. Х. - свидетелката М. Ш., която преди това била на лекар и св.Х. я помолила да остане с нея до края на работния й õен, за да се приберат заедно. Около 16.30 ч. в игралната зала влязъл подсъдимият Е. Х., а малко след това пристигнала и неговата сестра - свидетелката Х. А. Последните двама седнали на една маса в залата и започнали да говорят на висок тон, при което св.Ш. им направила забележка да говорят по-тихо, но подс.Х. и св.А. не й обърнали внимание и продължили разговора си. В залата освен тях двамата нямало други посетители. Малко след това, св.А. извадила пакетче слънчогледови семки, сложила един вестник на масата и заедно с подсъдимия започнали да чоплят семки, като изхвърляли отпадъците на вестника. Тогава свидетелката А. Х. им направила забележка да приберат семките, тъй като прахосмукачката била развалена и трудно се почиствало с метла, при което подсъдимият се ядосал и започнал да обижда и да се заканва на крупието Х. с думите „миризлива селянка”, ”мръсна курва”, „ще те закарам в гората и ще те изнасиля”. Свидетелката Х. А. виждайки, че брат й се ядосал, се опитала да го успокои и му казала да напуснат залата, но след като той не я послушал, тя напуснала игралната зала сама. Междувременно подс.Х. станал и се насочил към свидетелката А. Х., която седяла на стол тип „щъркел" зад бара. Отишъл при нея и я ударил с шамар по главата, при което тя паднала заедно със стола на земята, под мивката на плота. След това отново й нанесъл удар с крак по тялото. Виждайки това свидетелката М. Ш. започнала да моли подсъдимият да спре и да остави сестра й. Тогава той преустановил действията си спрямо крупието, но насочил обидите си към св.Ш. и ударил и нея. В този момент пострадалата Х. взела телефонния апарат и се обадила на мениджъра на фирмата- свидетелката З. Д., на която разказала за случилото се. Последната сигнализирала за това на органите на полицията и тръгнала веднага към игралната зала. След като пострадалата успяла да се обади и да съобщи за случващото се и на свидетелката Ж. Р., подсъдимият напуснал игралната залата. Десетина минути по-късно на место пристигнали полицейските служители - свидетелите Т. Н. и Ергюн Дуран, като в залата били само двете свидетелки А. Х. и М. Ш. Последните им разказали за случилото се, след което полицаите се обадили на дежурния по МВР, за да се издири дееца. След около десет минути същата вечер подсъдимият дошъл с колата си в игралната зала, където отрекъл да е нанасял побой на двете момичета. Подсъдимият първоначално заявил, че ги е обиждал, тъй като св.А. Х. не била изплатила печалба на едно лице, но след това заявил на св.Н., че това го е казал, за да подразни св.Х., и че ги е обиждал, тъй като е бил подразнен от отправена му забежка от св.Х. да не чопли семки в заведението. Тъй като двете свидетелки нямали външни белези от удари, на дееца на место му бил съставен предупредителен протокол и акт по Наредбата на Община Кърджали.
Разпечатката съдържа 39 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cef1dd65-48b7-44fa-9920-0bf306d53279