Определение № 949 от 02.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 949 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500886 по описа за 2025 година Производство по чл. 278 вр. чл. 413 от ГПК.

Образувано е по подадена от заявителя „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 частна жалба вх. № 2 929/13.03.2025 г. / по описа на РС – Пловдив / срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1 717/28.02.2025 г. по ч.гр.д. № 3 466/2025 г. по описа на РС – Пловдив в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че с казаната заповед му е присъдена като разноски заплатената по заявлението ДТ, но неоснователно е отказано искането му за присъждане и на разноски, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Моли същото да му бъде присъдено. По изложени доводи поддържа да е неправилен извода на районния съд, че след като адвокатското възнаграждение е заплатено от трето лице – „ ФИ „ ЕООД, а не от заявителя „ А 1 България „ ЕАД, то няма доказателства последният да е направил тези разноски.

Съдът установи следното:

По ч.гр.д. № 3 466/2025 г. по описа на РС – Пловдив е уважено изцяло Заявление по чл. 410 от ГПК от частния жалбоподател с вх. № 21 330/24.02.2025 г., като за претендираните със същото парични вземания е издадена Заповед № 44/03.01.2025 г. по чл. 410 от ГПК. Съобразно този резултат на заявителя са присъдени направени от него разноски за ДТ.

Разноски, претендирани като направени за възнаграждение за един адвокат от 400 лв. не е присъдено с довод, че то е заплатено на адвоката от трето лице – ФИ ЕООД, като между това дружество и заявителя липсва договор за поръчка и отчетна сделка, поради което не може да се приеме, че този разход е за сметка на имуществената сфера на заявителя. Недостатъчно да обоснове 1 извод в противна насока е - според първостепенния съд, представеното по делото пълномощно от заявителя за ФИ ЕООД.

Частната жалба е депозирана в срок, считано от връчването й на заявителя.

Съгласно задължителните разяснения по т. 7 от ТР № 4/18.06.2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешно – несъобразено с правилата на чл. 78 от ГПК, включително и когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересованата страна разполага с уредената в чл. 413 ал. 1 от ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Настоящия случай е именно такъв, доколкото в заповедта за изпълнение са присъдени разноските за ДТ, но не и тези за адвокатско възнаграждение, т.е. не са присъдени всички претендирани от заявителя разноски.

По изричната разпоредба на чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се представя за връчване.

Предвид изложеното частната жалба е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Към заявлението е представено нотариално заверено пълномощно, със срок на действие до 01.06.2025 г., с което „ А 1 България „ ЕАД е възложило и упълномощило „ ФИ „ ЕООД, ЕИК 114672475 да организира и води искови, заповедни и изпълнителни производства срещу длъжници на „ А1 България „ ЕАД чрез свободно избрани от „ ФИ „ ЕООД правоспособни адвокати, които да осъществяват процесуалното представителство пред съдебните органи – от името и за сметка на „ А 1 България „ ЕАД, в т.ч. и да заплаща дължимите се за тези производства такси и разноски, вкл. и адвокатски възнаграждения на избраните от ФИ ЕООД процесуални представители на „ А 1 България „ ЕАД.

Представен е Договор за правна защита и съдействие / ДПЗС /, сключен на 20.02.2025 г. между „ ФИ „ ЕООД и адв. И.М.Й. за процесуално представителство за завеждане на заповедно производство срещу длъжник „ Мегатрон 666 „ ЕООД – абонат на „ А 1 България „ ЕАД, като „ Мегатрон 666 „ ЕООД е длъжника по настоящото заповедно дело. В казания ДПЗС е договорено адв. възнаграждение в размер на 400 лв. и е отразено, че то е платено на адвоката в брой към датата на подписването на договора.

Представено е пълномощно от адв. Й., с което преупълномощава депозиралата заявлението адвокат Л. Ж. Р. с горните права.

Преупълномощаването е валидно, предвид разп. на чл. 34 ал. 1 от ГПК.

С оглед така установеното, настоящата инстанция намира, че „ ФИ „ ЕООД е действало като довереник и пълномощник на „ А1 България „ ЕАД от името и за сметка на „ А1 България „ ЕАД. Съответно казания ДПЗС е сключен също от името и за сметка на А1 България „ ЕАД, вкл. и досежно заплатеното адвокатско възнаграждение. Поради което разноските, 2 съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение са направени от заявителя „ А1 България „ ЕАД и следва да му се присъдят в пълен размер с оглед резултата - уважаване на заявлението по чл. 410 от ГПК изцяло.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждането, обективирано в издадената по ч.гр.д. № 3 466/2025 г. по описа на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1 717/28.02.2025 г., с което е отказано присъждане на заявителя „ А1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 на разноски в размер на 400 лв., съставляващи заплатено от него възнаграждение за един адвокат, вместо което Постановява:

Да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по заявление вх. № 21 330/24.02.2025 г. / по описа на РС – Пловдив / в полза на „ А1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 и за разноски в размер на 400 лв. – заплатено от заявителя възнаграждение за един адвокат за заповедното производство.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3