Решение № 1113 от 23.07.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. Русе, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520106691 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, във фазата по допускане на съдебната делба.

Образувано е по искова молба, подадена от М. С. В., ЕГН **********, чрез адв.

М. В., против И. С. В., ЕГН **********, и Л. С. В., ЕГН **********, с правно основание чл. 34 ЗС във връзка с чл. 341 и сл. ГПК.

Ищцата твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. ****************, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположен на втория етаж в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 89 кв.м., ведно с прилежащите югозападна маза, северозападна маза, таван и съответните идеални части от общите части на сградата.

Излага, че притежава 1/2 идеална част от самостоятелния обект, придобита по силата на нотариален акт за дарение № 188, том I, рег. № 2154, дело № 139/2005 г. на нотариус Георги Георгиев, а останалата 1/2 идеална част е била собственост на В.И. В., починал на 14.06.2025 г., чиито наследници по закон са ответниците И. С. В. и Л. С. В..

С първоначалната искова молба ищцата е поискала допускане на делба и по отношение на поземления имот с идентификатор ***. След дадени от съда указания тя е уточнила претенцията си, като е заявила, че не иска целият поземлен имот да бъде допуснат до самостоятелна делба, а притежаваната от страните идеална 1 част от него да бъде съобразена като принадлежност към жилището на втория етаж по правилата на етажната собственост.

Ищцата моли съдът да допусне делба на самостоятелния обект при квоти:

– 1/2 идеална част за М. С. В.;

– 1/4 идеална част за И. С. В.;

– 1/4 идеална част за Л. С. В..

Ответниците И. С. В. и Л. С. В. са подали в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор чрез адв. М. П.. В отговора не се оспорват допустимостта на иска, принадлежността на правото на собственост върху жилището на втория етаж, лицата, между които следва да бъде извършена делбата, и посочените от ищцата квоти.

Поддържат, че целият поземлен имот не може да бъде предмет на делбата между настоящите страни, тъй като идеални части от него принадлежат на собствениците на самостоятелния обект на първия етаж. Считат, че към жилището на втория етаж принадлежи общо 1/2 идеална част от дворното място, която следва да бъде съобразена като принадлежност към обекта в режим на етажна собственост. Позовават и на учредено с нотариален акт № 188, том I, рег. № 2154, дело № 139/2005 г. вещно право на ползване в полза на М.И. В.. Според тях наличието на това право би затруднило бъдещото извършване на делбата, включително при евентуално изнасяне на имота на публична продан.

В проведеното на 02.07.2026 г. открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа иска. Заявява, че не претендира делба на целия поземлен имот, а допускане до делба на жилището на втория етаж заедно с принадлежащите към него идеални части.

Ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат отговора. Не оспорват делбения имот, съделителите и квотите им, но искат да бъде съобразено, че към жилището на втория етаж принадлежи 1/2 идеална част от дворното място.

Направеното от ответниците искане за спиране на производството до заличаване на вещното право на ползване е оставено без уважение с определение, постановено в съдебното заседание.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 179, том III, дело № 1180/1967 г. С.С.В. е придобил идеална част от дворно място с площ по нотариален акт от 500 кв.м., както и идеална част от построената в него жилищна сграда и от намиращите се в имота подобрения.

С нотариално заверен договор за делба и разпределение на строеж от 04.09.1967 2 г. съсобствениците С.С.В. и Г.Д.А. са уредили отношенията си във връзка с изградената в имота двуетажна жилищна сграда.

По силата на договора С.С.В. е получил в дял втория етаж на сградата, намиращите се в югозападната и северозападната част мази, целия таван, както и правото да ползва реално определена част от дворното място.

С нотариален акт за дарение № 169, том I, дело № 287/1970 г. С.С.В. е дарил на С.С.В. 125/500 идеални части от дворното място, както и 1/2 идеална част от апартамента, заемащ втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, заедно със съответната част от тавана и общите части на сградата.

С нотариален акт за дарение № 110, том XIII, дело № 3703/1994 г. С.С.В. и Л.И.

В. са дарили на В.И. В. придобитите 125/500 идеални части от дворното място, равняващи се на 1/4 идеална част от него, както и 1/2 идеална част от апартамента на втория етаж, заедно със съответните принадлежности и идеални части от общите части на сградата.

С нотариален акт за дарение № 188, том I, рег. № 2154, дело № 139/2005 г.

С.С.В. е дарил на ищцата М. С. В. 1/4 идеална част от поземления имот и 1/2 идеална част от апартамента на втория етаж на двуетажната жилищна сграда, заедно с 1/2 идеална част от югозападното избено помещение, 1/2 идеална част от целия таван и съответната част от общите части на сградата. Със същия нотариален акт е запазено вещно право на ползване върху прехвърлените права, като по делото страните не спорят, че към настоящия момент право на ползване се претендира в полза на М.И. В..

От представеното удостоверение за наследници № 3-1054 от 10.03.2026 г. и препис-извлечение от акт за смърт № 1285 от 15.06.2025 г. се установява, че В.И. В. е починал на 14.06.2025 г. и е оставил като свои наследници по закон ответниците И. С.

В. и Л. С. В..

Всеки от ответниците е наследил по 1/2 от притежаваните от наследодателя права, поради което И. С. В. и Л. С. В. са придобили по 1/4 идеална част от самостоятелния обект и по 1/8 идеална част от целия поземлен имот.

Съгласно схема № 15-1071782-27.06.2025 г. на СГКК – Русе делбеният самостоятелен обект е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе. Съгласно скица № 15-1071784-27.06.2025 г. поземленият имот е с идентификатор ***, с адрес гр. Русе, ул.

****************, с площ от 551 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра.

Обектът се намира на втория етаж в жилищна многофамилна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Предназначението му е жилище, апартамент, а площта му е 89 кв.м. Като 3 прилежащи части са посочени югозападна маза, северозападна маза, таван и съответните идеални части от общите части на сградата.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

В първата фаза на производството съдът следва да установи между кои лица, по отношение на кои имоти и при какви квоти следва да бъде извършена делбата.

Искът е процесуално допустим. Ищцата е съсобственик на процесния самостоятелен обект и притежава правен интерес да иска прекратяване на съсобствеността.

От представените нотариални актове, договора за делба и разпределение на строеж, кадастралните документи, удостоверението за наследници и акта за смърт се установява по несъмнен начин, че страните са съсобственици на самостоятелния обект в сграда с идентификатор ***.

Съсобствеността върху едната половина от самостоятелния обект е възникнала за ищцата въз основа на дарението от 2005 г. Другата половина е принадлежала на В.И. В., а след смъртта му е преминала по наследство върху двамата ответници при равни права.

Квотите в съсобствеността са: – 1/2 идеална част за М. С. В.; – 1/4 идеална част за И. С. В.; – 1/4 идеална част за Л. С. В.. Тези квоти не се оспорват от ответниците и се подкрепят от представените писмени доказателства.

По отношение на поземления имот с идентификатор *** съдът приема следното: От титулите за собственост се установява, че към притежаваното от ищцата право върху 1/2 идеална част от жилището принадлежи 1/4 идеална част от целия поземлен имот. Към притежаваната от наследодателя В.И. В. 1/2 идеална част от жилището също е принадлежала 1/4 идеална част от целия поземлен имот.

Следователно към целия самостоятелен обект на втория етаж принадлежи общо 1/2 идеална част от поземления имот с идентификатор ***. Останалата част от земята не е собственост на страните по настоящото производство, а е свързана с правата на собствениците на другия самостоятелен обект в сградата.

Когато етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, земята, върху която е построена сградата, поначало представлява обща част по смисъла на чл.

38 ЗС, доколкото принадлежи на собствениците на самостоятелните обекти. Идеалните части от земята не могат да бъдат отделени от собствеността върху самостоятелния обект и да бъдат предмет на самостоятелна делба между част от етажните 4 собственици. Това обаче не означава, че принадлежащата към делбения самостоятелен обект идеална част от земята следва да остане извън предмета на делбата.

При допускане на делба на отделен обект в сграда в режим на етажна собственост до делба следва да бъде допусната и припадащата се на този обект идеална част от земята, тъй като тя има акцесорен характер и следва собствеността върху самостоятелния обект. В този смисъл е и разрешението, дадено с Решение № 241 от 18.01.2017 г. по гр. д. № 2440/2016 г. на ВКС, I г. о.

Поради това предмет на делбата следва да бъде самостоятелният обект с идентификатор *** заедно с прилежащите му помещения, съответните идеални части от общите части на сградата и принадлежащата към него 1/2 идеална част от поземления имот с идентификатор ***. Не е необходимо собствениците на самостоятелния обект на първия етаж да бъдат конституирани като съделители, тъй като техните права върху останалата 1/2 идеална част от поземления имот не са предмет на настоящата делба и не се засягат от решението.

В рамките на принадлежащата към делбения обект 1/2 идеална част от поземления имот правата на страните, изчислени спрямо целия поземлен имот, са: – 1/4 идеална част за М. С. В.; – 1/8 идеална част за И. С. В.; – 1/8 идеална част за Л. С.

В..

По възражението, свързано с вещното право на ползване, съдът приема следното: Ограниченото вещно право на ползване не създава съсобственост между титуляря на правото на ползване и носителите на правото на собственост. Ползвателят не е съделител и не е необходимо да бъде страна в делбеното производство единствено на основание притежаваното от него ограничено вещно право. Съществуването на вещно право на ползване върху целия имот или върху идеална част от него не препятства допускането на съдебна делба между собствениците. Делбата прекратява съсобствеността върху правото на собственост, но сама по себе си не погасява противопоставимото вещно право на ползване.

Вещното право на ползване следва да бъде зачетено при извършването на делбата. То би имало значение при определяне стойността на имота, при избора на приложимия способ за извършване на делбата и при преценката на условията, при които имотът евентуално би бил възложен или изнесен на публична продан. Тези въпроси обаче принадлежат към втората фаза на делбеното производство.

В първата фаза съдът не определя начина, по който съсобствеността ще бъде прекратена, не преценява дали имотът е реално поделяем и не постановява изнасянето му на публична продан. Поради това доводите, че вещното право на ползване може да затрудни намирането на купувач, са преждевременни и не обуславят отхвърляне на иска или спиране на производството. Не е налице и основание съдебната делба да бъде поставена в зависимост от доброволен отказ на третото лице от правото му на 5 ползване. Подобен отказ не може да бъде наложен по волята на съделителите и не представлява преюдициален за делбата въпрос.