Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 945 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1208/2024
Вид
Решение № 945
Подписан
03.07.2025
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 89 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.27, т.3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.28, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.29 · Закон за наследството
  • чл.29, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.30, ал.2 · Закон за наследството
  • чл.31 · Закон за наследството
  • чл.33 · Закон за наследството
  • чл.30, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.30, ал.3 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000501208 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. В. С. срещу решение № 703/07.02.2024г. на СГС, ГО, 3 състав, постановено по гр.д. № 7627/21г., с което са уважени искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че неправилно са уважени исковете. В нотариалния акт за дарение погрешно е изписан административния адрес на недвижимия имот, като вместо цифрата 5 е изписана буквата „Б“, но в него са посочени границите на имота. Приложени са доказателства, от които става ясно, кой точно е имота и го определят. По делото не са представени доказателства за получавани наем и не е установен безспорно размера на получените през търсения период суми. Имотът не се отдавал постоянно под наем.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител Е. П.-Ц. оспорва жалбата. Излага доводи за нейната 1 неоснователност.

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.30, ал.3 от ЗС, както и при условията на евентуалност иск по чл.30, ал.2 от ЗН и чл.30, ал.3 от ЗС. В исковата молба ищецът Е. П.-Ц. твърди, че е дъщеря на Ф. Г. П., починала на 12.06.2014г. Има и брат В. П.. Тя живее във Франция от 1981г., но е поддържала близки отношения с майка си. На 07.05.2014г. е установила, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 21.09.2006г. Ф. П. е дарила на ответника Д. С. 4/6 ид.ч. от апартамент № 10, намиращ се на бившия булевард ***. Ищецът твърди, че дарителят не е била собственик на имот на този адрес, а на № ***. Затова счита, че дарението е нищожно, защото има невъзможен предмет. Ищецът поддържа, че ответникът и баща й отдават под наем процесният апартамент от септември 2014г. и получават месечен наем. Поради което претендира да й бъде заплатено обезщетение.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът за дарение не е нищожен, твърди, че с извършеното дарение е накърнена нейната запазена част като наследник. Затова моли съда да прогласи нищожността на договора за дарение по нот. акт № 54/21.09.2006г., да осъди ответника Д. С. да й заплати половината от наема за периода от месец септември 2014г. до месец март 2023г. в размер на 11 436 лв. При условията на евентуалност моли да възстанови запазената й част на основание чл.30, ал.2 от ЗН, както и да осъди ответника да й заплати сумата от 8 920, 47лв., представляваща реализиран наем за същия период. Претендира разноски.

В депозиран в срок писмен отговор ответникът Д. С. оспорва предявените искове. Счита, че договорът за дарение не е нищожен поради невъзможен предмет. В нотариалния акт е допусната техническа грешка при изписване на номера на административния адрес на дарения имот, вместо № *** е изписано № ***. Твърди, че имотът не е отдаван постоянно под наем.

Бащата на ответника е канил ищеца да отдават имота под наем, но тя е отказвала. Счита, че искът за възстановяване на запазената й част би бил основателен, но не в размера, посочен в исковата молба.

Не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници № 2

3167/17.06.2014г. е, че Ф. Г. П. е починала на 12.06.2014г. и е оставила като законни наследници две деца- В. Й. П. и Е. Й. П.-Ц..

Няма спор, че с договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 21.12.2984г. Й. И. П. е придобил ап. № **, находящ се в *** № ***, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 57, 96 кв.м., с прилежащото му избено помещение № 12 с площ от 6, 49 кв.м. и с 1, 903 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото.

Безспорно е, че с нот. акт № 54/21.09.2006г. Ф. П. е дарила на Д. С. 4/6 ид.ч. от ап.10, находящ се в гр. София.

С решение № 143/07.10.2014г. ищецът Е. П. наследството, оставено от Ф. П.. е приела под опис

Прието за безспорно и ненуждаещо от доказване е обстоятелството, че към датата на смъртта на общия наследодател Ф. П. нейна собственост е била 1/5 ид.ч. от имотите по решение № 5005 и № 5006 на ПК- гр. Кочеринова, както и че други имоти не са били включени в наследствената маса към този момент.

Във връзка с твърденията в исковата молба доказателства. са представени писмени

Към отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства, които са приети по делото.

По делото е прието удостоверение за наследници на Г. М. Г., решения на поземлена комисия във връзка с формиране на наследствена маса.

За процесния имот е издадена схема от кадастралния регистър на недвижими имоти.

АГКК и извадка от

В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е прието заключение на техническа експертиза, която е дала пазарна цена на ап.10 към 21.09.2006г. – 88 000лв. и на 1/5 ид.ч. от земеделските земи- 2 120лв. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните.

Допуснато е заключение на счетоводна експертиза, която е посочила за процесния период какъв е наема за 4/6 ид.ч. от апартамента и за 2/3от 4/6 3 ид.ч. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните.

По реда на чл.176 от ГПК ищецът е заявила, че е получила превод от брат си на 05.09.2023г. от 141 евро.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Х. познава страните по делото. Той е съсед в блока.

Познавал е й Ф. П.. Посочва адреса, на който се намира процесния апартамент, както и кога Вл. П. го е отдавал под наем. Описва състоянието на имота.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите , които излага.

При така събраните доказателства съдът е уважил иска по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Пред въззивния съд служебно е допусната техническа експертиза за оценка на имотите, оставени в наследство от Ф. П. към датата на извършване на дарението и към откриване на наследството. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът приема експертизата като компетентна, безпристрастна и неоспорена от страните.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, чл.30, ал.3 от ЗС и при условията на евентуалност по чл.30, ал.2 от ЗС и чл.30, ал.3 от ЗС.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД.

4

Активно материално и процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на договор са страните по него, а при наличието на правен интерес и трето лице, ако от това в неговата правна сфера ще произтекат правни последици. Ищецът Е. Ц. има интерес от предявяването на този иск доколкото прогласяването за нищожен на договор за дарение, материализиран в нот. акт № 54/21.09.2006г., ще доведе до възстановяване на правата й, които тя има върху недвижимия имот.

Пасивно легитимирани по иска са страните по сделката, в случая ответникът Д. С.. Дарителят е починал.

Нищожността на договорите е уредена с императивна материалноправна норма- чл.26 от ЗЗД. Тя е най- тежкият порок, който може да ги засегне като при наличието на основание за нищожност, сделката не поражда правни последици изначално. Съгласно ТР № 3/28.06.2016г. на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл.26 от ЗЗД включва две групи основания за нищожност: в първата алинея са уредени несъвместимостта на резултата от сделката с правния ред, включително, когато резултатът се постига със законни средства и несъвместимостта на резултата от сделката с добрите нрави, включително договорите върху неоткрити наследства; във втората алинея са уредени пороците, свързани с отделни елементи на сделката.

Основанията за нищожност систематизирани в чл. 26, ал. 2 ЗЗД визират съставомерността на сделката. Основанията, свързани с отделните елементи на сделката, са факти, които опорочават фактическия състав на сделката, поради което тя не поражда желаното правно действие. В приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет. Разпоредбата въвежда правилото, според което при невъзможност на предмета, сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може 5 да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Ако предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задълЖ.е, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява задълЖ.ето (чл. 89 ЗЗД). За да не се стигне до невъзможност на предмета, той трябва да е определен или поне определяем.

Ищецът Ц. се позовава на фактическа невъзможност на предмета като твърди, че е дарен недвижим имот, на който дарителката не е била собственик.

Аргумент за това твърдение тя черпи от различния административен адрес, който е посочен в нотариалният акт за дарение от 2006г.-бул. *** и този, на който в действителност се намира недвижимия имот – *** № ***. Сградите и отделните обекти в тях се индивидиуализират с поне три граници./ Р № 15/19.04.2022г. по гр.д. № 4520/21г., ВКС, IV г.о./ Това ги прави точно определени спрямо останалите самостоятелни обекти в сграда етажна собственост, каквато е тази, в която се намира апартамент 10.

Съгласно чл.27, т.3 от ЗКИР основни кадастрални данни за самостоятелен обект в сграда или в съоръЖ.е на техническата инфраструктура са: идентификатор, етаж, брой нива на обекта, площ по документи, предназначение и адрес. Т.е. административният адрес не е единствена индивидиуализираща и определяща характеристика на един самостоятелен обект в сграда. Според легалната дефиниция, съдържаща се в пар.1, т.10 от ДР на ЗКИР, адрес на недвижим имот е описание на неговото местонахождение, което се състои задължително от името на областта, общината и населеното място или селищно образувание, и включва наименование на улица, съответно площад или булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, самостоятелен обект в сграда. Т.е. в него се включва не само улица/ булевард, но и номер, вход и етаж. От представеното удостоверение от СО от 18.09.2018г./л.71, на делото на СРС/ се установява, че апартамент № 10 е с административен адрес : *** № ***. Няма спор, че бул.