Решение № 36 от 15.04.2024, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. , 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Д.Т.Т. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20231860100563 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от И. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.********, ул. „*******“ №34, подадена чрез пълномощника адв.П. Н. от САК срещу С.

Х. К., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: с.******, общ.******, област ******, ул.

„****“ №36 за постановяване на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината, както и за предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга-ищец.

Ищецът И. Н. К. твърди, че с ответницата С. К. са съпрузи, като имат сключен граждански брак съгласно акт №2/26.03.1986г. на община ******. Сочи, че първоначално в семейството е имало разбирателство и уважение, а взаимоотношенията са били нормални и спокойни. Постепенно обаче настъпило отчуждение между съпрузите, изчезнало уважението, разбирателството и привързаността. Създали се различия и противоречия.

Съпрузите напълно охладнели един към друг и не могли да намерят подход, чрез който да преодолеят различията си и да общуват пълноценно като личности и съпрузи. Сочи се, че живеят разделени вече почти 10 години след като съпругата напуснала семейното жилище в гр.********. Ищецът сочи, че през този период ответницата напълно се е дезинтересирала от семейните задължения, като вече нямат нито икономически, нито интимни отношения.

Ищецът е категоричен, че бракът не може да бъде заздравен. Счита, че общността между тях като съпрузи е напълно унищожена. Брачната връзка нямала съдържанието, което законът и моралът й придават. Сочи се, че бракът съществува само формално, а продължаването му е безсмислено и неоправдано, тъй като е дълбоко и непоправимо разстроен, а това налага да 1 бъде прекратен.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, ответникът С. Х. К. е подала писмен отговор на исковата молба чрез упълномощения адв. С. Н. от САК. Сочи се в отговора, че предявеният иск е допустим и по същество- основателен. Искането относно ползването на семейното жилище също се сочи, че е основателно, но се прави насрещно искане, на основание чл.57 СК, съдът да определи размер на наема с решението за развод. Ответницата прави искане за възстановяване на предбрачното си фамилно име- от К. на И. Иска се присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът И. Н. К. се явява лично и се представлява от упълномощената адв.П. Н. от САК, която поддържа исковата молба и в хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен с оглед признанието и на двете страни за това дълбоко и непоправимо разстройство. Оттеглено е в хода на процеса искането за ползване на семейното жилище и въпреки че с това спорните въпроси между страните са изчистени, преминаване към развод по взаимно съгласие не се реализира поради липсата на готовност на страните да представят споразумение по чл.51 СК. Ищецът И. К. поддържа заявеното от своя процесуален представител и моли бракът да бъде прекратен, тъй като не може да бъде заздравен.

Ответникът С. Х. К. се явява лично в откритото съдебно заседание и се представлява от упълномощения адв.С. Н. от САК, който поддържа подадения отговор на искова молба, оттегля претенцията за заплащане на наем за ползване от другата страна на семейното жилище, а в хода по същество моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод, доколкото същият е дълбоко и непоправимо разстроен , без произнасяне по въпроса за вината. Иска се също така съдът да постанови след развода доверителката му да носи предбрачното си фамилно име- И. Ответницата С. К. поддържа заявеното от своя процесуален представител, като категорично заявява, че бракът не може да бъде заздравен, а трябва да бъде прекратен.

Районен съд - ****, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак на страните серия ГБ-83 №63435 от 26.03.1986г., издадено от Общински народен съвет към община ******, И. Н. К. и С. Х. И са сключили граждански брак в с.******, община ****** на 26.03.1986г. за което е съставен акт за граждански брак №2 от същата дата, като съпругата е приела името на съпруга си- К..

Не се твърди и не са представени доказателства страните да имат родени от брака непълнолетни деца.

Двамата имат придобит по време на брака недвижим имот, което обстоятелство е видно от представения от ответницата Нотариален акт №171, том I, рег. №1787, дело №145 от 2011г., съставен на 07.06.2011г. от нотариус Е.П. към РС-****. За имота за приложени и скици от Агенция по геодезия, картография и кадастър. Страните твърдят, че този имот е 2 семейното им жилище, но тъй като са се отказали от претенциите си във връзка със семейното жилище, а настоящото производство не обхваща делба на имота, съдът не следва да се произнася относно него.

По делото не са разпитвани свидетели, тъй като и двете страни потвърждават, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, в който случай този въпрос не е спорен и няма необходимост да се изследва, още повече, че фактическата раздяла между съпрузите датира от около 10 години, за който срок неминуемо е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск по чл.49 СК за прекратяване на сключения между страните брак с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по вината. За да бъде уважен пердявеният иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които е достигнато до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, което дълбоко и непоправимо разстройство на брака в случая е безспорно между страните и признато от тях, поради което съдът намира предявения иск за ОСНОВАТЕЛЕН.

От доказателствата по делото се установява, че към към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд между страните има валиден граждански брак, сключен на 26.03.1986г.

От заявленията на двете страни се установи, че те като съпрузи не живеят съвместно повече от 10 години, не контактуват по между си и не поддържат брачни отношения.

В конкретния случай са налице изискуемите предпоставки за прекратяване на брака посредством развод. Безспорно е между съпрузите, че е налице разкъсване на семйната общност, която са създали в началото на брака си , липсва взаимност, любов и доверие между тях. Фактическата раздяла за такъв голям период от време, през който съпрузите дори не са комуникирали, води до извод, че брачната им връзка е чисто формална и не съответства на духа и съдържанието на Семейния кодекс. Тези предпоставки определят брака като дълбоко разстроен и се припокриват с отразеното в Постановление № 10/1971г. на Пленума на ВС. Бракът е и непоправимо разстроен, тъй като разстройството му не може да се преодолее и не могат да бъдат възстановени нормалните съпружески отношения.

Страните не претендират произнасяне по въпроса за вината за това състояние на брачните отношения, а напротив- изрично заявяват, че не желаят съдът да реализира такова произнасяне, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Поради изложените причини сключеният брак между страните следва да бъде прекратен с развод на основание чл.49 СК.

В конкретния случай няма непълнолетни деца, родени от брака, поради което не е налично основание съдът да се произнася относно родителски права, местоживеене и издръжка на децата.

3

Ответницата е направила в отговора на искова молба искане за възстановяване на предбрачното си фамилно име от К. на И, което искане е основателно и следва да бъде уважено.

Както вече бе посочено, и двете страни в крайна сметка заявиха, че нямат искания за ползване на семейното жилище, което е имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност, а след развода остава в условията на обикновена съсобственост. В този случай ползването на семейното жилище не се предоставя на никой от тях и същите могат да решат дали са го ползват заедно, да не го ползват изобщо или да се разпоредят с него.

Няма основание съпрузите да си дължат издръжка един на друг, нито е наведено такова искане.

На основание чл.329 ГПК разноските по делото следва да останат така, както са направени от страните, тъй като няма произнасяне по вината.

Окончателната държавна такса, съдът определя в размер на 50.00 лева, от които ищецът е внесъл 25.00 лева, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС - **** разликата от 25.00 лева.

По изложените мотиви, Районен съд-****

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения между И. Н. К., ЕГН: ********** и С. Х. К., ЕГН:

**********, с Акт № 2/26.03.1986г. на Общински народен съвет, община ******, нас.място ****** граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без произнасяне относно вината за това състояние на брачната връзка.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С. Х. К., ЕГН: ********** да носи предбрачното си фамилно име - И..

ОСЪЖДА С. Х. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.********, ул. "*******" №34 и настоящ адрес: с.******, ул. "******" №18 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - **** окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – ****: _______________________

4