Решение № 5555 от 15.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5555 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330103583 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 124 ал. 1 ГПК, вр. с член 26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Е. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. Р. Р., със съдебен адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на

„ИЗИ АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес па управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Hepу“ № 28, „Силвър център", етаж 2, офис 4046, представлявано от *** С. К. К. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин" № 7, бул „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40- 46, че Договор за паричен заем № ***, сключен с първия ответник „Изи Aceт Мениджмънт" АД, е нищожен поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК; че акцесорния Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция №***, сключен с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави, не е породил правни последици на основание обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.

Твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № *** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 600 лв., при годишен лихвен процент от 45,00 % и годишен процент на разходите – 55,72 %, за срок от 26 седмици, платими на 13 равни двуседмични вноски. Общата сума за плащане за срока на договора е била 675,22 лв.

1

Твърди се, че на осн. чл. 4, ал. 1 от договора, ищецът е била задължена в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

- Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; като поръчителят подписва договор за поръчителство.

- Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя за сумата от 675,22 лв., със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задължението си по настоящия договор.

- Одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на горепосоченото задължение, на същата дата ищецът е сключила Договор за предоставяне на поръчителство *** с ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

На осн. чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, ищецът е дължала сума в размер на 286,78 лв., представляваща възнаграждение на дружеството - поръчител за това, че същото ще отговаря солидарно за задълженията на същата по Договора за заем.

Счита, че процесният договор за кредит е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.

Счита, че процесннят договор за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4, поради липса на основание, осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне на закона и на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.

Твърди, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е сключен само и единствено по повод договор за заем № ***г., който твърди, че е нищожен. Така счита, че договорът за поръчителство се явява акцесорен по отношение на договора за заем, като поради нищожността на кредитната сделка липсва основание за сключването на договор за предоставяне на поръчителство.

На следващо място счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен само и единствено, за да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като по този начин единствено се цели оскъпяване на кредита за заемателя и генериране на допълнителна печалба.

На последно място твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради нарушаване на добрите нрави, тъй като ищецът не получава никаква престация срещу предвиденото от нея заплащане на възнаграждение на дружеството-поръчител. Това е така доколкото при изпълнение от страна на поръчителят по договора за паричен заем, 2 същият има право на регресен иск срещу заемателя. Независимо дали ще изпълни на Заемодателя по договора за паричен заем или дружеството — поръчител ще заплати сумата на Заемодателя и после ще претендира същата от заемателя, заемателят ще дължи сумата и в двете хипотези, като чрез Договорът за предоставяне на поръчителство единствено се обременява финансово потребителя и по този начин дори се увеличава рискът същият да не изпълни задълженията си по Договора за паричен заем.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, не взема становище по предявения иск.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на предявените установителни искове. Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Моли за отхвърляне на предявените искове.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищецът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, бил сключен договор за паричен заем №*** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 600 лв., при годишен лихвен процент от 45,00 % и годишен процент на разходите – 55,72 %, за срок от 26 седмици, платими на 13 равни двуседмични вноски. Общата сума за плащане за срока на договора е била 675,22 лв.

Между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД пък бил сключен договор за предоставяне на гаранция № *** г., с който ищецът възлага на ответника да отговаря солидарно с него пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.

С оглед на това, между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума, а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД валидно правоотношение по договор за поръчителство за плащане в полза на кредитора, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и 3 когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведен и друг договор - за предоставяне на гаранция, по отношение на който се твърди, че също е нищожен, който следва да бъде обсъден, за да се прецени дали действително е предвиден в противоречие със специалния ЗЗП.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, да се посочи общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 55,72 %, а фиксираната лихва е 45,00%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителят в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 675,22 лева. Наред с това обаче, заедно с подписване на договора за заем, на същия ден и място (*** г. *), дори със същия номер на договора (***), бил сключен друг договор с трето за кредитното правоотношение лице „Файненшъл България“ ЕООД, за поръчителство, с който се обезпечава задължението на заемателя по чл. 4 от договора за кредит, като за услугата на ответника се дължи възнаграждение в размер на 286,78 лева. Именно в тази връзка двата договора не само, че били свързани, но възнаграждението по единия (за поръчителството), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (кредита).

Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор станал част от съдържанието на другия, чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за поръчителство също следвало да са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следвало се отчитат и договорките по договора за поръчителство. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл. 4 от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, която така се явява част от договора за заем, като включена в съдържанието му и в погасителния план. Действително в договора за кредит клиентът принципно има право на избор - сам да си осигури поръчител или да представи банкова гаранция, или пък да 4 използва одобрен от заемодателя гарант (какъвто в случая се явява ответникът), с който да сключи договор за гаранция, за което обаче ще дължи допълнително възнаграждение. Това обаче съвсем не означава, че възнаграждението за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че то не следва да бъде включено като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.