Решение № 722 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330100204 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Р. К., ЕГН ********** срещу „Стада България“ ЕООД, ЕИК 175060158, за отмяна на наложеното на ищеца *** *** „**** *****“ със Заповед №***/**** г., изд. от С. Д. – **** и А. П. П. – **** на **** С. В. и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2500 лева, представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода 31.10.2022 г. – 06.01.2023 г. в резултат на осъщественото от работодателя в периода 31.10.2022 г. – 15.12.2022 г. *** **** и последвалото налагане на *** **** „**** за ******“, ведно със законната лихва, считано от деня, следващ датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че по силата на Трудов договор № */*** г. работи на длъжност „*** **** ****“ в ответното дружество, с място на изпълнение на трудовите задължения гр. П. и областта. На **** г. му била връчена Заповед № ***/**** г., с която му било наложено *** **** „*** за ****“. Твърди заповедта да е незаконосъобразна.

Възразява, че заповедта не е подписана от работодателя, като посочва, че **** власт може да се предоставя по силата на изрично упълномощаване от работодателя, но в настоящия случай делегирането на тези правомощия било извършено в нарушение на законовите изисквания, доколкото заповедта била подписана от единия *** и от пълномощник на другия ***, а съгласно актуалното състояние на дружеството – работодател, същото се представлявало от двама *** в режим на представителна власт „заедно“, като заповедта не съдържала като приложение документа, от който черпи своята представителна власт пълномощникът на неподписалия заповедта ****. Пълномощникът бил вписан и с различни фамилии, което създавало допълнителна неяснота относно субектите, изразители на **** власт, поради което счита, че заповедта не е издадена от лице, носител на такава.

1

Възразява, че **** **** е наложено при несъобразяване и неспазване на чл. 189, ал. 1 и чл. 193 КТ. Посочва, че заповедта била мотивирана с това, че на **** г. ищецът не е посетил двама от заложените от него в плана за деня *** ****, като по този начин извършил нарушение на т. ** от трудовия договор и на чл. *****, предл. последно от КТ – *** ***** ***. Възразява, че така изложеното в заповедта не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като ищецът посетил съответните специалисти, на които презентирал предлаганите от работодателя медицински продукти. В заповедта било записано, че способа, чрез който това обстоятелство било доказано били „писмени потвърждения“ от страна на *** ****, в която връзка ищецът възразява, че въпросните документи не са му били представени и същият не е имал възможност да се запознае с тях и да изложи своето становище.

На следващо място, възразява, че дори и да се приеме, че на **** г. не е посетил съответните специалисти, то направеният от работодателя извод за „******* *** ****“ бил неправилен и несъобразен с материалния закон, доколкото при налагане на наказанието не били съобразени критериите, установени в чл. **** КТ. Посочва, че с нотариална покана работодателят е поискал обяснение от ищеца защо не е посетил определен брой специалисти, а не защо не е уплътнил работното си време, за което всъщност му било наложено наказание. Счита, че непосещението на двама от планираните общо 12 на брой специалисти, при това в рамките на един работен ден, не е форма на неуплътняване на работното време. Поддържа, че ответникът неправомерно е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищеца в разрез с изискванията на чл. 193 КТ, доколкото в искането за обяснения не била изискана информация от ищеца относно неосъществената визита при един от специалистите, за което всъщност впоследствие била ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца.

Посочва, че съобразно посоченото в заповедта, отговорността на ищеца била ангажирана и поради това, че същият не уплътнил работното си време, като при осъществените визити при посочени в заповедта специалисти, обсъждал единствено предстоящото прекратяване на трудовите си отношения с ответното дружество. В тази връзка излага идентични съображения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта с вече изложените, доколкото посочените в заповедта писмени сведения от въпросните специалисти не били представени на ищеца, а и същите нямало как да се приемат за достоверни, предвид характера на медицинската професия.

На следващо място, ответникът приел, че с действията, описани в параграф II от заповедта, ищецът злоупотребил с доверието на работодателя, с което извършил нарушение на чл. ***** от КТ. В тази връзка ищецът възразява, че отразените от него данни отразяват вярно посочените факти, доколкото действително посетил д-р М. и д-р Д. на посочените дати. Посочва, че дори и да се приеме тезата на работодателя, то посочените в заповедта фактически основания не биха могли да имат за своя функция ангажирането на дисциплинарна отговорност на служителя на това правно основание.

Ищецът посочва, че ангажирането на отговорността му за действията, описани в параграф IV от заповедта, доказват преднамереността в действията на работодателя предвид фрапантното несъответствие с изискванията на чл. 193 от КТ, доколкото данните от обясненията на ищеца не можело да послужат за ангажиране на неговата отговорност в същото производства, във връзка с което са били предоставени. Счита, че дори и принципно това да е възможно, то не може да се дерогира предвидения в чл. 193 от КТ ред за даване на обяснения. Поддържа, че ако работодателят е искал да ангажира правомерно отговорността на своя служител във връзка с дадени неверни обяснения, то същият следвало да инициира ново дисциплинарно производство и да поиска обяснения във връзка с вече дадените такива по предходното производство, но това не било сторено. Евентуално, възразява, че не е налице злоупотреба с доверието на работодателя.

2

Излага съображения, че при налагане на ***** наказание работодателят е длъжен да изследва всички обстоятелства, имащи отношение към извършените действия. Посочва, че дори и сочените нарушения да са били извършени от страна на ищеца, то извършеното било малозначително от гледна точка на интереса на дружеството, доколкото в заповедта липсвали изложени обстоятелства, водещи до извод, че с действията си ищецът е увредил или поне застрашил интереса на дружеството – работодател.

С оглед изложеното моли наложеното със Заповед № ***/**** г., изд. от С. Д. – **** и А. П. – **** на **** С. В., *** *** „*** за *****“ да бъде отменено.

Ищецът също така излага твърдения, че на ****г. при посещение в обслужващата го банка, разбрал, че работодателят му е предоставил информация в НОИ, че трудовият му договор е прекратен, поради което изпратил имейл до *** на дружеството, с който изискал информация, предвид това, че трудовото правоотношение било действащо. **** го информирал, че отговорното за дейността длъжностно лице е допуснало грешка, която била своевременно поправена. Ищецът твърди, че от този момент за него възникнало основателно съмнение, че работодателят му е предприел действия за освобождаването му от работа, предвид погрешно подадената информация в НОИ. Посочва, че опасенията му се оправдали, когато на **** г . получил нотариална покана, с която му били изискани обяснения за извършени от него нарушения и, с която бил информиран, че срещу него на **** г. било инициирано *** ***. Поддържа, че в периода след *** г. *** му състояние се характеризирало с повишени нива на ***, липса на *** **** *** и **** състояние, което било породено от неоснователно предприетите от страна на ответника действия, изразяващи се в инициирането и провеждането на *** ****, завършило с издаването на незаконосъобразната заповед, с която на ищеца било наложено *** *** „*** за ****“.

С оглед изложеното, в случай че предявеният иск за отмяна на наложеното наказание бъде уважен, моли за присъждане на сумата от 2500 лева, представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода 31.10.2022 г. – 06.01.2023 г. в резултат на осъщественото в периода 31.10.2022 г. – 15.12.2022 г. *** производство и последвалото налагане на *** *** „*** за ***“, ведно със законната лихва, считано от деня, следващ датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените в производството разноски.

От ответната страна е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск за отмяна на наложеното наказание.

Не се оспорва, че между страните е сключен Трудов договор №***/**** г., по силата на който ищецът бил назначен в ответното дружество на длъжност „*** **** ***“, с място на работа на територията на област П., както и, че с нотариална покана, получена от ищеца на *** г., на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят е поискал писмени обяснения, като с отговор с вх. №**/*** г. ищецът предоставил писмени обяснения, както и, че със Заповед № **/*** г., връчена с нотариална покана на ищеца на *** г., на същия било наложено **** наказание „**** за ****“ за описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, а именно – нарушение на чл. 4.5 от Трудовия договор, тъй като ищецът не използвал цялото си работно време за изпълнение на задълженията си по трудовия договор, във връзка с чл. **** от КТ – *****, както и нарушение на чл. *** от Трудовия договор, във връзка с чл. **** от КТ – *** с *** на работодателя, като се оспорват се всички останали факти и твърдения, изложени в исковата молба.

Оспорва се твърдението, че заповедта не е подписана от работодателя, като се посочва, че по силата на нотариално заверено пълномощно, което било подробно описано в заповедта, А. П. С. била изрично и надлежно упълномощена да представлява *** С. В. и да извършва правни действия от името на дружеството, съвместно с другия ***, в това число и да провежда процедури по налагане на *** ***. Същото упълномощено лице било подписало и трудовия договор, сключен между ищеца и дружеството – работодател, както и 3 длъжностната характеристика на ищеца. Посочва се, че след издаване на пълномощното, фамилното име на упълномощеното лице било променено от П. па С., поради настъпила промяна в гражданското състояние на лицето. Както в пълномощното, така и в трудовия договор, и в оспорената заповед, лицето било идентифицирано и с единния си граждански номер, от което ставало ясно, че документите са подписани от едно и също лице, като се твърди, че ищецът познава лично и от години А. С., която заемала длъжността „*** **** ***“ в ответното дружество. Счита, че не е налице пречка единият *** на дружеството да упълномощи друго лице с правото да го представлява и да извършва правни действия съвместно с друг вписан в търговския регистър ****, като във връзка с чл. 192, ал. 1 КТ посочва, че упълномощеното лице заема ръководна длъжност – „*** **** ***“. Позовава се и на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Възразява да е налице неспазване на нормите на чл. *** и чл. *** КТ. Твърди, че в писмените си обяснения ищецът посочил, че всички планирани *** били посетени на съответните дати – ** и *** г. Ответното дружество било изискало информация относно всички *** ****, по отношение на които в електронната система на **** било отчетено от ищеца, че са проведени срещи на ** и **** г., а не както се твърдяло в исковата молба, поради което нарушенията на трудовата дисциплина били установени по надлежния ред, като на ищеца било наложено *** *** само по отношение на установените по безспорен начин нарушения. С оглед твърденията на ищеца, поддържа, че нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на *** **** работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Счита, че работодателят има задължение да съобрази всички обстоятелства по отношение на *** **** и съответно да посочи нарушението на трудовата дисциплина по разбираем за работника начин в заповедта за налагането му, което в случая било изпълнено от ответното дружество.