Решение № 4307 от 28.06.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 28.06.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева

ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова

Богдан

Русев при участието на секретаря Антоанета П. разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №16565 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №1651187 от 06.07.2017год., СРС, 50-ти състав, постановено по гр.дело №35014/2011год. е признал за установено по предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление-***, срещу Н.П.Р., положителен установителен иск по чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, че ответницата Н.П.Р. дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата от 4 236.93 лв. със законната лихва от 21.03.2011г. до окончателното й изплащане-стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент №7 в гр.София, район „С.“, ул.“*** ********, по абонатен №031185, за периода м.02.2008г.-м.04.2010 г., за която сума е издадена Заповед от 23.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК по ч.гр.д.№3493/2011 г. на Софийски районен съд, III г.о., 90-ти състав, като е отхвърлил предявения иск за сумата 766,25 лв. /над дължимите 4 236,93 лв. до пълния размер на иска от 5 003,18лв./, претендирано задължение за периода м.11.2007 г.-м.01.2008 г. Признал е за установено по предявения от „Т.С.” ЕАД срещу Н.П.Р., положителен установителен иск по чл.422, ал. 1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 622,89 лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода 02.03.2008г.-07.03.2011г., като е отхвърлил предявения иск за сумата 87,91 лв. (над уважената част от иска-622,89 лв. до пълния му размер от 710,80 лв.). С решението е осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.П.Р. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 661.41 лв.-разноски по делото в исковото производство и сумата от 362,06 лв.-разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№3493/2011 г. на СРС, 90-ти състав.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителните части е постъпила въззивна жалба от въззивника ищец „Т.С.“ЕАД, изрично уточнена с молба уточнение от 16.02.2018год., с която обжалва решението в отхвърлителната част за сумата 766,25 лв. /над дължимите 4 236,93 лв. до пълния размер на иска от 5 003,18лв./, претендирано задължение за периода м.11.2007 г.-м.01.2008 г, както и за сумата 87,91 лв. (над уважената част от иска-622,89 лв. до пълния му размер от 710,80 лв.) за мораторна лихва. Посочва, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон като не е съобразено, че сумите за ТЕ се начисляват на прогнозни месечни сметки, като в края на отоплителния период се изготвя изравнителна сметка на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение и в случай, че се установи, че начислената на купувача сума е по-голяма от реално потребената, със сумата в повече се погасяват най-старите неплатени задължения. В тази връзка смята, че ССЕ е дала вярно заключение относно дължимите суми, с включени изравнителни сметки за периода, като последните изравнителни сметки са станали изискуеми именно в процесния период. Твърди, че сумата е все още дължима, доколкото изравнителната сметка касае целия процесен период. Моли да се отмени решението в отхвърлителните части и да се постанови друго, с което се уважат предявените искове. Претендира за присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Решението в уважените части е обжалвано от ответницата Н.П.Р., чрез нейния пълномощник по делото адв. Г., с основни доводи, че решението е недопустимо, евентуално неправилно и моли да се отмени и постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва, че в решението неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е възникнала солидарна отговорност след като собствеността върху топлоснабдения имот е в режим на съпружеска имуществена общност и принадлежи на двамата съпрузи, а исковете са насочени само срещу съпругата. Също така излага, че в производството не е доказано, че ответницата е поискала да ползва услугите на ищеца и не е сключвала договор за топлоснабдяване на имота. Смята, че не е налице солидарно задължение за съпрузите, защото процесното задължение има извън договорен характер и следва да бъде предявен срещу двамата съпрузи, поради което предявения иск е недопустим. Посочва, че с оглед на чл.27 от Директива 2011/83/ЕС ответницата е освободена от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на ТЕ от централно отопление. Смята, че има противоречие на чл.150 от ЗЕ с европейското законодателство и в тази връзка прави искане да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. В съдебно заседание пред въззивния съд, адв. П., пълномощник на въззивницата поддържа въззивната жалба, заявява, че няма спор, че процесното жилище за което е начислявана ТЕ е обитаемо, ползва се от ответницата и съпруга й. Поддържа искането в жалбата за отправяне на преюдициално запитване на посочените основания и представя писмени бележки по делото. Претендира за разноските по делото.

Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба на ответницата. Подадена е молба с възражение за прекомерност на разноските на въззивниците.Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба на „Т.С.“ЕАД от ответницата по исковата молба.

Третото лице помагач „Н.и.“ООД не заявило становище по въззивната жалба.

Третото лице помагач С.П.П. в съдебно заседание пред въззивния съд е заявил становище, че жалбата на въззивника ищец е неоснователна, а на ответницата следва да се уважи.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

„Т.С.” ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №5067/21.03.2011г. срещу Н.П.Р. за посочените суми и по което е образувано гр.д. №3493/2011г. по описа на СРС, 90-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 11.2007г. до месец 04.2010г. в размер на 5003,18лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.“**********, с аб. №031185 и 710,80лв.-законна лихва за забава за периода от 31.12.2007год. до 07.03.2011год., както и законната лихва върху главницата от 21.03.2011год.-датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо него по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №35014/2011г. СРС, 50-ти състав.

В отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете като неоснователни. Оспорва да е потребител и да се намира в облигационно отношение с ищеца, тъй като не е искала и не е изразявала съгласие да бъде клиент на ищеца, нито е сключвала договор с него, оспорва исковете и по размер, като твърди, че жилището след като е закупено е било необитаемо. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане за периода м.11.2007год. до м.3.2008год., както и върху претенцията за лихва.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове и е приел за установено, че ответницата дължи на „Т.С.“ЕАД сумата от 4236,93лв.- главница, представляваща стойността на доставена и неплатена топлинна енергия за периода м. 02.2008г. – м.04.2010 г. и сумата от 622,89лв. лихва за забава върху посочената главница за периода 02.03.2008г. –07.03.2011г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане и след като е приел, че страните са в облигационни отношения, след като ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот на посочения адрес и с аб.номер с оглед на приложения на нейно име нотариален акт, независимо, че е придобит по време на брака й и за което не е уведомила ищеца, а от приетата СТЕ се установява количеството и стойността на доставената топлинна енергия в имота, за което има и реален отчет за периода 2008-2009год. и 2009-2010год., а за периода 2007-2008год. при неосигурен достъп за отчет. Уважено е възражението за погасяване частично на вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-21.03.2011год. или за периода от м.11.2007год. до м.01.2008год., вкл. като са съобразени посочените суми по фактури, съгласно ССЕ и част от изравнителната сметка за същия период или общо 766,25лв., за която сума искът за главницата е отхвърлен. Съответно и за лихвата е частично уважено възражението за погасяване по давност на вземането и в размер на 87,91лв.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба на ответницата, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като предявеният иск е недопустим след като е насочен само срещу ответницата, като съпруга и след като процесния топлоснабден имот е придобит по време на брака й, но няма сключен договор с ищеца и съответно не е налице солидарна отговорност и искът е следвало да се предяви само срещу двамата съпрузи. В случая няма спор по делото, че процесният имот, за който е приложен нот. акт №94/24.10.2007год., н.дело №272/2007год. по описа на нотариус при СРС/стр.13 по делото на СРС/ е придобит по време на брака на ответницата и на същия адрес е нейния настоящ и постоянен адрес, както и за същия имот има реален отчет на ТЕ в имота и водомер за топла вода/ за 2008-2009год. и за 2009/2010год./ и за него в съдебно заседание пред въззивния съд изрично представителят на ответницата е заявил, че се ползва от двамата съпрузи, а процесната претенция е за заплащане на консумативи за парно и топла вода, поради което има характер на разноски за нуждите на семейството и с оглед на чл.32 от СК/ преди чл.25 СК/отм./ разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи и съпрузите отговорят солидарно за тези задължения. В тази връзка след като съпрузите са солидарно отговорни за процесните суми, като солидарността между длъжниците е материално правен институт, от ищеца зависи дали да предяви исковете си срещу двамата съпрузи солидарно или само срещу един от тях, който отговаря за целия дълг в качеството му на солидарен длъжник/чл.122, ал.1 ЗЗД/, поради което предявявайки исковете само спрямо ответницата, но не и срещу нейния съпруг не е предявен недопустим иск.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

За да се уважи предявеният иск, че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.