Решение № 475 от 15.03.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 475 град Пловдив, 15.03.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН

РУСЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 3258 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

С решение № 2233 от 29.11.2022г., постановено по АНД № 5193 от 2022 г. на Районен съд Пловдив е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 647495-F601222/14.07.2022г. издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Бухала” ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч./

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „Бухала” ЕООД и с касационна жалба обжалва същото в законоустановения срок.

В жалбата се излагат доводи за нарушение на закона при постановяване на първоинстанционното решение, като се твърди, че нарушението представлява маловажен случай, в която връзка се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание „Бухала” ЕООД не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Заместник директор на ТД на НАП не се представлява. С отговор на касационната жалба същата се оспорва, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив в свое заключение счита жалбата за неоснователна.

Пловдивският административен съд като провери законосъобразността и обосноваността на първоинстанционното решение във връзка с направените от касатора оплаквания, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува-ното НП, състав на Районния Съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Дружеството на вмененото му нарушение на ЗС, а от друга, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно наказателното производство, а самото нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай.

Тези решаващи изводи настоящият състав намира за правилни.

Районният съд от фактическа страна е приел, че търговецът в несъответствие с материално-правната регламентация по ЗС не е публикувало годишния финансов отчет на дружеството за 2019г., като не го е заявило за вписване и предоставило за обявление, в срок до 30.09.2020г.

От страна на касационния жалбоподател се сочи, че са били допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, при установяване на нарушението, с оглед възможността да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Този състав на касационната инстанция не споделя доводите на касационния жалбоподател.

Първостепенният

Съд се е занимал и обсъдил въпроса с оглед те-жестта на извършеното нарушение при определяне на наказанието съгласно чл.27 ЗАНН, като правилни са изводите му с оглед определяне на конкретното наказание, довели до потвърждаване на наложената имуществена санкция, представляваща законовия минимум, като не са били налице и предпоставките по чл.28 ЗАНН за наличие на “маловажен случай”.

Съдът е изпълнил точно задължението си, вменено му съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №1/2007г. на ОСНК на ВКС на РБ, досежно преценката за “маловажност”.

Като е стигнал до посочените правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Не са налице касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2233 от 29.11.2022г., постановено по АНД № 5193 от 2022 г. на Районен съд Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ЧЛЕНОВЕ: