Решение № 300 от 29.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002900769 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, против решение № 434/29.11.2024 г. по в.т.д. № 389/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 184/19.04.2024 г. по т.д. № 338/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив в обжалваните му части за присъждане на ищците Д. В. Д. и Й. В. О. сумата от по 130 000 лева за всеки от тях и на ищцата Е. В. Б. сумата от 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на тяхната майка Василка Д.а Д.а, починала в резултат на ПТП, настъпило на 07.06.2019 г. в с. Маноле, причинено от Л. А. К. при управление на товарен автомобил марка и модел “Ивеко Дейли”, с рег. № ВР9270ВР, ведно със законната лихва за забава от 26.07.2019 г. до окончателното им плащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като процесуални нарушения се сочат 1 необсъждането на заявени с въззивната жалба оплаквания и доводи на страната, както и неудовлетворяване изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК предвид липсата в обжалвания съдебен акт на обосновани изводи за точния паричен еквивалент на всички понесени от ищците болки и страдания.

Твърди се и допуснато от въззивния състав нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, в резултат на което се е достигнало до завишаване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изтъква се, че макар да са обсъдени събраните по делото доказателства за претърпените от ищците вреди, не са съобразени в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени обстоятелства, поради което е налице несъответствие на преценката на съда относно размера на обезщетението с критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Според касатора, от въззивната инстанция са пренебрегнати както зрялата възраст на ищците, определяща тяхната еманципация и възможност за изграждане на собствено семейство, така и преклонната възраст на пострадалата. Не са съобразени и обективните икономически критерии за справедливост – стандарта на живот в страната и в конкретното населено място, този на увреденото лице и неговите доходи. В жалбата се заявява оплакване и за допуснато от апелативния съд нарушение при приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (материалния закон), като се оспорва като неправилен и противоречащ на фактите по делото изводът за липса на принос на починалата за настъпването на увредата. Пояснява се, че без каквато и да било основателна причина същата е стояла на пътното платно, обърната в посока на движението, зад товарния автомобил, около задната лява врата, където не е била видима за водача. Това й поведение се сочи от обжалващия като непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП, респ. на уврежданията, довели до смъртта й, като приносът й е съществен, не по-малко от 50%. Акцентира се, че справедливото обезщетение, след намаляването му с посочената квота на съпричиняване, е платено от застрахователя преди подаването на въззивната жалба, което не е отчетено от съда. Развиват се съждения за необоснованост на въззивното решение, изразяваща се в неправилна преценка на размера на обезвредата, както и на съотношението на поведението на делинквента и това на пострадалия за настъпването на процесното ПТП, съответно вредоносния резултат.

Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове, както и присъждане на направените разноски за трите 2 инстанции.

От ответниците по касация - Д. В. Д., Й. В. О. и Е. В. Б. е подаден съвместен отговор, в който се оспорва основателността на жалбата. Изразява се становище, че въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд правилно и обосновано е намерил за осъществен фактическия състав на предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ- ответникът застраховател е отговорен за вредите, причинени на ищците вследствие смъртта на майка им при процесното ПТП. Съобразил е релевантните критерии за определяне на справедливо обезщетение на всеки от тях и е мотивирал отхвърлянето на заявеното от застрахователя възражение за съпричиняване. Молбата към настоящата инстанция е да бъде оставено в сила въззивното решение и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, с включен ДДС. Заявява се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба от третото лице – помагач Л. А. К..

С определение № 2102/04.07.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационна проверка на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. “За приложението на разпоредбата на чл.

51, ал. 2 ЗЗД с оглед поведението на пострадалия при настъпването на вредоносния резултат”; 2. “Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, при предявен пряк иск срещу застрахователя?”.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа подадената жалба. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове изцяло, евентуално в частта над платените от застрахователя суми – от по 60 000 лева на ищците Д. Д. и Й. О. и 40 000 лева на ищцата Е. Б.. Акцентира, че въззивният съд не е зачел значими за определяне обезвредата факти и обстоятелства по делото - възрастта на пострадалата и тази на ищците, отношенията между починалата и всеки от тях. Не са съобразени и действията на пострадалата, които, според касатора, са допринесли за настъпване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски, за което представя списък, ведно с доказателства за 3 реализирането им. Заявява възражение срещу искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, тъй като не са налице предпоставките за предоставянето на такава по чл.38, ал. 1, т. 2 ЗА с оглед извършеното в полза на ищците плащане на обезщетение.

Ответниците по касация и третото лице помагач не се явяват и не изпращат представител в проведеното открито съдебно заседание.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В обжалваното решение апелативният съд е констатирал, че с въззивната жалба на застрахователя са представени доказателства за извършено след постановяване на първоинстанционния съдебен акт плащане на част от присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди (на Д. и О. – от по 60 000 лева, на Б. – 40 000 лева, ведно с лихви за периода от 26.07.2019 г. до датата на плащането). Отбелязал е, че това не съставлява факт, налагащ отхвърляне на исковете за платените части, респ. приспадането им от размера на дължимото обезщетение, тъй като подобна редукция би следвало да се отчете при плащане преди образуване на делото, в производството по предявени пред застрахователя извънсъдебни претенции, но случаят не е такъв.

С оглед изложените от въззивника оплаквания решаващият състав е преценил, че във въззивното производство не е спорно, че е осъществен фактическият състав на исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ и че ответникът застраховател следва да отговаря за причинените на ищците вреди от смъртта на майка им, настъпила вследствие на процесното ПТП, причинено виновно от Л. А. К. като водач на товарен автомобил “Ивеко Дейли” с ДК № ВР9270ВР. За това деяние има влязла в сила присъда на ОС - Пловдив, която на основание чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последици от нег – относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Като спорни пред въззивната инстанция са очертани въпросите за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на всеки от ищците, както и за съпричиняването на 4 вредоносния резултат от страна на загиналата Василка Д.а.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е съобразил установените от показанията на свидетелите факти за отношенията между ищците и тяхната майка, характеризиращи се с топлина и близост, особено тези между нея и синовете й Д. и Й., с които живеела в едно домакинство, с взаимна грижа и помощ в ежедневието. По отношение на ищцата Е. Б. е приел, че тя има свое семейство, но живее в същото населено място, където е живяла и майка й, двете не са прекъсвали връзката помежду им, като Е. е посещавала майка си и помежду им са били запазени близките родствени отношения. Решаващият състав е взел предвид и установените от свидетелските показания продължителни душевни болки и страдания на ищците Д. и Й. вследствие загубата на майка им, а що се касае до тези, търпени от страна на ищцата Е. Б., е преценил като правилно заключението на първата инстанция, че те не се изясняват от показанията и това следва да се вземе предвид при определяне размера на обезвредата.

Въззивният съд е посочил, че отчита възрастта на пострадалата към момента на процесното ПТП и тази на ищците, както и обществено-икономическите условия в страната към посочения момент, актуалната съдебна практика по сходни случаи, обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент, довел до смъртта на майката на ищците, както и факта, че се касае за внезапна и неочаквана смърт на толкова близък родственик, с когото те са поддържали винаги близки и топли отношения. При съобразяване на тези данни е споделил извода на първоинстанционния съд, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди за ищците Д. Д. и Й. О. възлиза на по 130 000 лева, а за ищцата Е. Б. - на 100 000 лева, като в тази връзка е намерил за неоснователни оплакванията на застрахователя за завишеност на присъдените размери.

По приетото за своевременно заявено от ответника възражение за съпричиняване, въззивният съд е анализирал заключението на съдебномедицинската и автотехническа експертиза, според което в момента на удара пешеходката Василка Д.а се е намирала върху платното за движение зад движещия се назад в посока от север на юг товарен автомобил “Ивеко”.

Същата не е била видима за водача в момента на удара, тъй като се е намирала зад затворената задна лява врата на автомобила и не се е движела. Според вещото лице, водачът на товарния автомобил би могъл да избегне процесното 5

ПТП, ако е наблюдавал обстановката и територията зад управляваното от него МПС. Поради невъзможността да следи в огледалата за обратно виждане обстановката зад автомобила, водачът се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на удара с пешеходката Василка Д.а. В конкретната пътна ситуация, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път, водачът на товарния автомобил е могъл да забележи пешеходката през отворената задна дясна врата при движението си назад, ако тя се е намирала във видимата зона. Ако пешеходката е зад автомобила, но извън зоната на видимост през отворената задна дясна врата, водачът няма възможност да я забележи и в този случай движението на автомобила назад се е осъществявало, без той да може да наблюдава цялото пространство зад автомобила. При тези данни въззивният съд е стигнал до извода, че независимо от местоположението на пешеходката на платното за движение, на място, където водачът е нямал възможност да я забележи, същият сам се е поставил в ситуация да не може да предотврати настъпването на процесното ПТП. Добавил е, че от експертното заключение не се обосновава, че поради конкретното й местоположение в момента на удара пострадалата е допринесла за настъпване на произшествието, респ. на вредоносния резултат, т.е. не се установява наличието на причинна връзка между нейното поведение и осъществяването на инцидента. Ето защо решаващият състав на ПАС е споделил мотивите на първата инстанция за неоснователност на релевираното възражение за съпричиняване.