Решение № 947 от 22.12.2016, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./22.12.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА при секретар М.П., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1482 по описа на ВОС за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда като

ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.

Образувано е по предявени, в условията на обективни кумулативно и пасивно субективно съединяване, от „МАНИЯ ТИЙМ“ АД срещу “АН СИСТ“ ЕООД, Н.Ж.Д. и А.Ж.Д. искове с правно основание чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 40 520.64 лева, претендирана като дължима, но незаплатена цена на продадена от ищцовото дружество стока, което задължение е обективирано във фактури № № **********/03.08.2015 год., **********/07.08.2015 год., **********/10.08.2015 год. и **********/12.08.2015 год., сумата от 1 250 лева – частичен иск от сума в общ размер на 9 724.95 лева, претендирана като мораторна неустойка върху главницата от 40 520.64 лева в размер на 1 %, на основание чл.7.1. от договора за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год., начислена за периода 21.08.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба и сумата от 60 000 лева, претендираната като неустойка при разваляне на договор за франзайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год., ведно със закона лихва върху главниците от 40 520.64 лева и 60 000 лева, считано от 11.10.2015 год. до окончателното им заплащане, а в евентуалност на отхвърляне на иска за мораторна неустойка по чл.7.1 от договора – се претендира присъждане на законна лихва върху главниците от 40 520.64 лева и 60 000 лева, считано от датата на исковата молба до окончателното им заплащане /след прекратяване на част от първоначално предявените искове с влязло в сила определение № 177/19.01.2016 год./.

Искът е основан на твърдения за наличие на облигационни отношение между страните въз основа на сключен между „Текспром“ ЕООД, чийто правоприемник е ищцовото дружество, и първия ответник по делото договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год., с франчайзополучател „АН СИСТ“ ЕООД , изменен с анекс от 01.10.2012 год., по силата на който част от дейността на франчайзополучателя по договора се развива в магазин на бул.“Вл.Варненчик“ № 38 в гр.Варна. Твърди се, че въпреки годините сътрудничество, през които франчайзополучателят е бил на печалба, той е допуснал несъвместими с договора за франзайзинг и доверието между страните по него действия – спрял е да поддържа магазина във Варна и е допуснал без съгласието на франчайзодателя извършването на дейност в посочения обект от „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД, чийто представляващ М.Л. живее на семейни начала с франчайзополучателя А.Ж. Д. взимайки всички най-важни решения, включително и по договора за франчайзинг като е и обезпечил с ипотека върху техни съсобствени имоти получен от МКБ „Юнионбанк“ кредит, спрял е да изпълнява задълженията си да поддържа рекламни материали и да афишира партньорството си с „Мания тийм“ ЕАД като е свалил указващите за това табели „Mania” и

“second hand Mania“, поставяйки такива на „Емпулс“, която е заявената от

„Рико Ес“ ООД, в което дружество М.Л. е съдружник, търговска марка за облекло в патентното ведомство на 12.08.2015 год. Последното дружество, ведно с лицето Тамара Маринова, съпруга на управляващия „Калекс

Трейд“ ЕООД, което дружество също е било франчайзополучател на ищеца, е продавало стоки на „Фуртекс“ ЕООД, което е развивало конкурентна на ищеца дейност. Сочи, че с горните действия франчайзополучателят е нарушил задълженията си по договора за франчайз в това число, но не само „за целия срок на действие на договора от свое име и за своя сметка да поддържа състоянието и външния вид на магазините по начин, отговарящ на имиджа и стандартите на франчайзодателя“. Излага, че посоченото недобросъвестно поведение е обусловило трайно разстройство на доверието между страните, като съгласно чл.8 от договора „АН СИСТ“ ЕООД се е задължил да отговаря за действията на свързаните с него лица, каквито са М.Л.Л. и представляваното от него „Симарт трейд“ ЕООД като за свои действия. Поради горното, франчайзодателят е упражнил правото си да прекрати незабавно договора за всички обекти, считано от 20.05.2015 год., което изявление е връчено до франчайзополучателя чрез и-мейл, до счетоводителя на дружеството и с нотариална покана, връчена на Н.Д., управител и едноличен собственик на капитала на „АН СИСТ“ ЕООД на 21.08.2015 год.

Твърди се също така, че франчайзополучателят е останал задължен за сума в общ размер на 40 520.64 лева, представляваща сбора от незаплатени остатъци по фактури № № **********/03.08.2015 год. /остатъчна сума в размер на 2 364.99 лева/, **********/07.08.2015 год. /остатъчна сума в размер на 392.46 лева/, **********/10.08.2015 год. /остатъчна сума в размер на 11 652.95 лева/ и **********/12.08.2015 год. /остатъчна сума в размер на 26 110.24 лева/, които съгласно чл.6.4.3 от договора за франчайз са станали изискуеми с неговото прекратяване.

Горепосочената сума се претендира ведно с договореното при заплащането на дължимите суми по договора по чл.7.1 от него обезщетение за забава в размер на 1 % , която е настъпила най-късно след 21 август 2015 год. и възлиза в размер на 9 724.95 лева, като същата се претендира частично в размер на 1 250 лева. Поради това, че договорът е прекратен по вина на франчайзополучателя, се претендира и неустойка при разваляне по чл.7.4 от договора в размер на 150 000 лева, а с оглед на това, че след прекратяване на договора „АН СИСТ“ ЕООД е продължило да извършва дейност в магазина в гр.Шумен дължи и неустойка по 7.5 от договора в размер на 50 000 лева, която сума се претендира частично до 1 250 лева, считано от 11.10.2015 год. до окончателното им заплащане, а в евентуалност на отхвърляне на иска за мораторна неустойка по чл.7.1 от договора – се претендира присъждане на законна лихва върху главниците от 40 520.64 лева, 150 000 лева и 1 250 лева, считано от датата на исковата молба до окончателното им заплащане.

Излага се също така, че съгласно чл.8 от договора ответниците Н.Ж.Д. и А.Ж.Д. са се задължили да отговарят солидарно с длъжника за заплащането както на дължимите по фактурите суми, така и за всички задължения на франчайзополучателя към франчайзодателя във вързка с договора, включително неустойки и др. Поради горното, посочените суми се претендират от ответниците солидарно.

В срока по чл.367 ГПК, ответниците „АН СИСТ“ ЕООД, Н.Ж.Д. и А.Ж.Д. депозират писмен отговор, с които изразяват становище за недопустимост на исковете, с които се претендират неустойки при разваляне и за нарушаване на забраните поради посоченото в исковата молба, че договорът е развален по вина на франчайзодателя.

В условията на евентуалност, исковете се оспорват като неоснователни. Не се оспорва от страна на ответниците наличието на облигационни правоотношение между първия ответник по делото и ищцовото дружество въз основа на договор за франчайзинг от

03.01.2012 год. и анекс от 01.10.2012 год. към него; наличието на задължение в общ размер на 40 520.64 лева за закупени стоки, така както е посочено в исковата молба, като се твърди сумите по фактури № № **********/03.08.2015 год. /2 364.99 лева/, **********/07.08.2015 год. /392.46 лева/ и частично сумата по фактура № **********/10.08.2015 год. /1 652.95 лева/ да са заплатени от дружеството – ответник на 26.10.2015 год., като се сочи, че разликата до пълния размер не се заплаща с оглед насрещната престация за връщане на първоначалната франчайз такса по чл.5.1.1 от договора в размер на 50 000 лева с ДДС за магазина в Шумен, обстоятелството, че управителката на ответниковото дружество живее на семейни начала с М.Л., но се твърди, че това не ги прави свързани лица по смисъла на ТЗ, към който договорът за франчайз препраща, че това обстоятелство е било известно на ищеца, още повече, че Л. е бил негов служител и че управляващите дружествата не могат да спрат или ограничат правото на посоченото лице да избира и упражнява професията си след прекратяване на договора му с „Мания Тийм“ АД, а и правото на свободна стопанска инициатива е конституционно закрепена, както и не се оспорва обстоятелството, че дружество „АН СИСТ“ извършва продажби в магазина в гр.Шумен, на който той е наемател въз основа на действащ договор за наем, но твърди да ги извършва считано от прекратяване на договора за франчайз – 21.08.20150 год. Твърди, че именно прекратяването на договора от страна на ищеца и в изпълнение на свое задължение по чл.4.7.1 в срок от 10 дни от прекратяването е свалил търговските марки и прекратил ползването на марката „Мания“.

Останалите наведени твърдения се оспорват от страна на ответниците. Излага се, че първоначално между страните е бил налице подписан друг договор за франзайчинг, сключен на 21.12.2011 год. и прекратен около 10 дни след сключването му като както при него, така и при сключване на процесния договор не е имало реално обсъждане и договаряне между страните. Сочи също така, че към сключения договор за франчайзинг от 03.01.2012 год. има освен сочения от ищеца анекс и други такива, както следва: анекс от 22.05.2012 год., с който се изменя основно чл.3.1 от договора, анекс от 01.07.2012 год относно текстовете в 2 магазина, след този анекс е сключен цитирания в договора, анекс № 5 от 30.12.2014 год., съгласно който два от магазините в София и Плевен са изключени от обхвата на договора, считано от 01.01.2015 год. и анекс № 6 от

26.06.2015 год., съгласно който отпада магазина в Добрич, считано от 03.07.2015 год. и се променя чл.7.4 от договора за франчайз като неустойката при разваляне става в общ размер на 60 000 лева, а при разваляне само за някои от магазините – в размер на 30 000 лева, а не както се претендира с исковата молба в размер на 150 000 лева. Твърди се, освен неоснователност поради посоченото по-горе, и нищожност на клаузите за неустойки по чл.7.4 и 7.5 от договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ като договорна отговорност, накърняваща добрите нрави, от една страна и от друга, поради противоречие в частта за неконкуриране на чл.101, ал.1 от ДФЕС, съответно на чл.15, ал.1 и ал.2 от ЗК.

Доводът за нищожност поради противоречие с добрите нрави се основава на твърденията за целенасочено ограничаване правата на франчайзополучателя за прекратяване на договора и завишаване на неустойките /чл.6.3 от договора/, подкрепено и от клаузата на чл.3.6.9 от договора за едностранно определяне на цените за продажба на стоките в магазините – на крайните потребители, с което франчайзодателя се твърди изцяло и в своя полза да контролира цените и продажбите. Доводът за противоречие със закона се основава на твърдението, че съгласно т.190 от Насоките относно вертикалните ограничения, относима към споразуменията за франчайзинг, задължението за въздържане от конкуренция, наложено върху стоки и услуги, които са закупени от франчайзополучателя, попада извън приложеното поле на чл.101, параграф 1 от ДФЕС, когато задължението е необходимо за поддържане на общата идентичност и репутация. По аргумент от изложеното се сочи, че европейското права приема, че ограниченията за конкуренция, в областта на франчайзинга, са допустими, ако са поети за срока/действието на самия договор за франчайзинг.

Излага също така и че причината за преустановяване на дейността му в магазин в гр.Варна, бул.Владислав е прекратяване от страна на наемодателя на договора за наем на магазина през юни 2015 год. със срок на предизвестие 2 месеца. При така полученото предизвестие, съобразявайки липсата на поето задължение за поддържане на определен брой магазини, предвидената възможност за прекратяване на договора по отношение на определени магазини и съобразявайки собственото си финансовото състояние, е затворен процесният магазин, за което франчайзодателят е уведомен с електронно съобщение от 17.08.2015 год. Именно последното е довело до отстраняване на табелите и марките /считано от прекратяването на договора от 17.08.2015 год./, а отдаването под наем на обекта на трето лице и действие на наемодателя, а не на ответника – франчайзополучател.