Решение № 285 от 11.02.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 285

Перник, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Членове:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора ГАЛИНА ИВАНОВА АНТОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА канд № 20257160600561 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н., чрез адв. Р. Р. против Решение № 32*/17.10.2025г., постановено по АНД № 87*/2025 г. по описа на Районен съд – П****. С обжалваното решение е потвърдено Предупреждение по чл. 28 ЗАНН № ***/02.05.2025г., издадено от Н*** о*** „О***** к*** и к*** по р**** п**** м***“ към дирекция „А*** на р*** и о*** к***“ при А*** „П*** и***“, с което на основание чл. 28 ал. 1 ЗАНН за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7,ал. 1 т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, Н. М. Н., [ЕГН] е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В жалбата се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя липсват мотиви на преценката на органа да издаде предупреждение по чл. 28 ЗАНН, при положение, че за сходни нарушения са издавани наказателни постановления. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и на потвърденото с него предупреждение. Претендира присъждане на разноски пред касационната и въззивната инстанция.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Р.. Поддържа касационната жалба, допълнително навежда доводи за нарушение на правото на ЕС. Претендира присъждане на разноски съгласно списък.

Ответникът, редовно призован, в писмен отговор чрез гл. юрисконсулт М. оспорва касационната жалба. Като намира за правилни изложените от ПРС доводи за законосъобразност предупреждението, претендира за оставяне в сила на решението на ПРС.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмени бележки от гл. юрисконсулт М. изразява становище за правилност на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – П**** дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба основателна по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд, въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено от фактическа страна, че на жалбоподателя е било издадено Предупреждение по чл. 28 от ЗАНН от Н*** отдел „О** к***и к*** по р*** п*** м***“ към д*** „А*** на р*** и о* к***“ при А**** „П****и***“, оправомощен със Заповед № РД-11-5****/02.05.2025 г. на председателя на У**** съвет на А*** ***„П* и****“, за това че въз основа на издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 106*** от 26.03.2025 г.. съставен от главен инспектор в отдел „О*** к*** и к**** по р**** п*** м***” към д*** „А*** на р*** и о*** к***” при А*** „П*** и***”, АНО след като е обсъдил изрично възраженията на жалбоподателя относно осите, и броят им, и начина на измерване, е приел, че на 26.03.2025 г. около 14:10 часа на път АМ С., км 14+500 на отбивна площадка в посока [населено място] — [населено място], водачът е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с 5 оси [Марка], модел Г4***, с peг. № [рег. номер], като в процеса на извършената проверка е било установено, че водачът извършва превоз на бетонна смес, видно от експедиционна бележка № 263***/26.03.2025 г. При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и по осово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200*** и ролетка № 1304/18/5м/ е било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.37 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на МПС е 29.850 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като превишаването е с 5.850 т., видно от протокол от измерването № 0000***/26.03.2025 г.

Измерените параметри на превозното средство показали, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, 4 движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата. Към момента на проверката, водачът е извършвал превоз на товари с МПС, което е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С атакуваното Предупрежедние, при тази фактическа обстановка, АНО, като взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и смекчаващите вината обстоятелства, както и обстоятелството, че с така описаното в акт № 106***/26.03.2025 г. нарушение не са настъпили вредни последици, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, е предупредил Н. М. Н. на длъжност водач на МПС, с адрес: [населено място], [жк], ет. 2, ап. 7, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото предупреждение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Въз основа на приета за безпротиворечива доказателствена съвкупност районният съд е приел от правна страна, че АУАН и процесното предупреждение са издадени от компетентни длъжностни лица и при наличие на задължителните реквизити по чл. 42 ЗАНН и чл. 28 ЗАНН. Счел, че предупреждението е издадено при правилно приложение на материалния закон, при спазване на всички процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона, поради което изложените доводи от страна на жалбоподателя за отмяна на същото са неоснователни. Приел е, че с предупреждението не се засягат правата на лицето, като санкция въобще не му се налага, а напротив, същото само бива предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото административно наказание. Приел е, че суверенна е преценката на АНО в случая да прецени дали е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН, както е счетено в случая. Напротив, това според съда е дори и по-благоприятната хипотеза за лицето, защото на същото не му се налага санкция. Съдът установил, че АНО правилно е [жк], съобразно дадената дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗАНН, според която - "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид, като очевидно видно от мотивите в Предупреждението, АНО е отчел и именно „тези други обстоятелства“, свързани с размера на претоварването, вида превозван товар и вида ППС.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон, което налага отмяната му, с произтичащите от това правни последици. Аргументите на съда за този извод са следните:

Несъмнено установено е в хода на административно наказателното производство е, че управляваното от жалбоподателя превозно средство било с осово натоварване, надвишаващо нормите установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Събраните по делото доказателства установяват, че към момента на проверката, жалбоподателяt е извършвал превоз с посочения товарен автомобил като сумата от натоварването на ос на тройната ос на МПС е 29.850 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т като превишаването е с 5.850 т. - нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11/2001 година на МРРБ. В чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е записано, че допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m – 24 тона.

В случая отговорността на Н. М. Н. е ангажирана по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН предвижда компетентност на наказващия орган за маловажен случай на административно нарушение да не налага наказание на нарушителя, като го предупреди писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Компетентността обаче не означава „суверенна преценка“ противно на приетото от районния съд. Според Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2007 г., преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Съгласно легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.), "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.