Определение № 72 от 31.01.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. гр. Добрич, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А.ов като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500021 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК по повод подадени от П. П. Г. с ЕГН ********** от гр. В.Т., чрез упълномощения адвокат А. К., АК – ВТ, две частни жалби срещу определения по гр.д.№ 3264/2022г. по описа на Районен съд – Добрич, както следва:

1. частна жалба с вх.№ 3677/20.02.2024г. по регистратурата на Районен съд – Добрич срещу определение № 332 от 29.01.2024г., с което е прекратено производството по предявения от П. П. Г. срещу „Кьониг Ауто“ ЕООД с ЕИК 147053943, гр.Бургас, ул. “Патриарх Евтимий“ № 93, иск за установяване правото на собственост на ищеца върху лек автомобил ЛЕКСУС, модел GS 450Н, с рег. № ***, поради недопустимост на иска;

2. частна жалба с вх.№ 14595/24.07.2024г. по регистратурата на Районен съд – Добрич срещу определение № 1767 от 02.07.2024г., с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено горното определение като П. П. Г. е осъден да плати на „Кьониг Ауто“ ЕООД сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 712,50 лв.

С доводи за незаконосъобразност на обжалваните актове се настоява за тяхната отмяна. Според жалбоподателя, определенията са постановени от незаконен състав и затова са нищожни, като в тази връзка е посочил, че направил искане за отстраняване на съдията-докладчик от разглеждане по делото, че искането било основателно по изложени твърдения за обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК (посочени като обсъждане на факти и обстоятелства по досъдебно производство, с което съдът не се е запознал и въз основа коментари по съдържанието на разпореждане с цитати от него), но съдът не се произнесъл по това искане (и така не отрекъл посоченото в искането за отвод), а постановил обжалваните две определения. В частна жалба с вх.№ 3677/20.02.2024г. е посочено още, че в мотивите на определение 1

№ 332 от 29.01.2024г. районният съд си позволил да тълкува и коригира акт на друг съд по друго дело и така си присвоил контролно-отменителни функции по отношение друг, равен по степен, РС - Силистра, приел наличие на допусната фактическа грешка в съдебен акт, постановен по друго дело, а също и си позволил „да дописва“ прокурорско постановление. Определението за прекратяване на производството по иска срещу „Кьониг Ауто“ ЕООД било постановено без районният съд да е приобщил по делото материалите по досъдебното производство, във връзка с което е постановено коментираното определение на РС – Силистра. Страните по спора за собственост на автомобила били очертани от мотивите на определение № 330/30.08.2022г. по ч.н.д.№ 457/2022г. по описа на РС – Силистра и съобразно тях „Кьониг Ауто“ ЕООД било надлежен ответник по иска, защото бил предявил претенция за връщане на МПС, иззето като веществено доказателство, по смисъла на чл.

113 от НПК. Обратно приетото от първоинстанционния съд само въз основа на събраните по делото материали било незаконосъобразно, а ответникът не бил предприел действия за поправяне на твърдяната от него грешка в определение № 330/30.08.2022г. по ч.н.д.№ 457/2022г. по описа на РС – Силистра. В частна жалба с вх.№ 14595/24.07.2024г. е изтъкнато, че определение № 1767 от 02.07.2024г. е незаконосъобразно и поради липсата на предпоставки за прекратяване на делото, като се оспорва и приетото от съда, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска срещу него и се възразява по начина на определяне на адвокатското възнаграждение.

В писмени отговори насрещната страна счита изложените в частните жалби оплаквания за неоснователни, а определенията за правилни и настоява те да не бъдат отменени. Претендира разноски в производството по първата жалба.

Жалбите са редовни по смисъла на чл. 275, ал. 1 и ал. 2 вр. 260 и чл. 261 от ГПК, подадени са от активно легитимирано лице - ищец в първоинстанционното производство, който има правен интерес да иска отмяна на неизгодните за него актове, подлежащи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Правото на жалба е упражнено в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, с начало съответно 12.02.2024г. и 18.07.2024г. – двете са изпратени по електронен път (първата на 19.02.2024г., втората на 24.07.2024г.) и подписани с електронен подпис от надлежно упълномощен адвокат.

Жалбите, предвид горното, са допустими.

Като постави на разглеждане частните жалби, Окръжен съд - Добрич установи следното:

Производството по гр.д.№ 3264/2022г. по описа на РС – Добрич е образувано по повод подадена от П. П. Г. искова молба, с която срещу А. М. А. и „Кьониг Ауто“ ЕООД са предявени искове за установяване правото на собственост на ищеца върху лек автомобил ЛЕКСУС, модел GS450Н, с рег. № ***.

Според изложените в исковата молба обстоятелства, в хода на досъдебно 2 производство № 18S6-3M-262/2017г. по описа на РУ на МВР - Силистра, прокурорска преписка № 344/2017г. по описа на РП - Силистра, възникнал спор за собствеността върху процесния автомобил, тъй като ответниците заявили права върху него с отправено от тях искане да им бъде върнат.

Ищецът се е позовал на определение № 330/30.08.2022г. по ч.н.д.№ 457/2022г. по описа на РС – Силистра, с което е отменено постановление от 14.07.2022г. на РП – Силистра по горното ДП в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на автомобила, иззет като веществено доказателство.

Досъдебното производство било прекратено и ищецът претендирал да му бъде върнат автомобила, но такова искане с твърдението автомобилът да им принадлежи били отправили и А. М. А. и „Кьониг Ауто“ ЕООД. Последното разкривало спор за собственост между ищеца и двамата ответници, както било разяснено с ТР 2/2014г. на ОСНК на ВКС, който спор трябвало да бъде разрешен по реда на ГПК, съобразно чл. 113 от НПК. Изложени са също и обстоятелства и доводи в обосноваване правото на собственост на ищеца и идентификацията на автомобила, като е отправено искане за признаване за установено по отношение на А. М. А. и „Кьониг Ауто“ ЕООД, че П. П. Г. е собственик на лек автомобил ЛЕКСУС, модел GS450Н, с рег. № ***, както и за присъждане на разноските по делото.

Постъпил е отговор на исковата молба от „Кьониг Ауто“ ЕООД, в който е заявено възражение за недопустимост на иска срещу дружеството поради липса на правен интерес, защото то никога не е твърдяло, че е собственик на автомобила, а е участвало в досъдебното производство като пълномощник на „АКСА Винтертур“ – застрахователна компания, която платила обезщетение на собственика на откраднатия автомобил и на която било прехвърлено правото на собственост върху него. В отговора са изложени твърдения, че автомобилът е бил откраднат в Милано от собственика му „Гараж Райхлин“ АД, а неговият застраховател „АКСА Винтертур“ му изплатил застрахователно обезщетение и заради това към настоящия момент застрахователната компания била собственик на автомобила. В това си качество застрахователната компания „АКСА Винтертур“, но чрез представителя си „Кьониг Ауто“ ЕООД, подала молба по досъдебното производство за освобождаване и връщане на автомобила. В отговора си ответникът е посочил, че в мотивите на определение № 330/30.08.2022г. по ч.н.д.№ 457/2022г. по описа на РС – Силистра била допусната фактическа грешка при записването, че „е възникнал спор за собственост върху вещественото доказателства между „Кьониг Ауто“ ЕООД, А. М. А. и П. П. Г.“.

Фактът, че ответникът не е предявявал свои права върху МПС се установявал от материалите по досъдебното производство и от приложеното към исковата молба в препис постановление от 14.07.2022г. на РП – Силистра по ПП № 344/2017г., в което на стр. 2 и 3 било описано участието на дружеството именно в качеството му на пълномощник с доказателства за представителната му власт и изложение на фактите по кражбата на МПС, плащането на застрахователно обезщетение и като последица от това прехвърлянето на 3 правото на собственост в полза на застрахователя. Ответникът е изложил своите възражения и срещу основателността на иска и е претендирал разноски. Представил е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат М. К., с договорено възнаграждение в размер 950 лв. и отбелязване за плащането му изцяло в брой. Като писмени доказателства ответникът е приложил преписи от пълномощни, документ за плащане на застрахователно обезщетение, регистрационен талон, компенсационно споразумение и жалба за кражба, подадена до полицейско управление в Милано.

След запознаване с възраженията в отговора на исковата молба и след изтичане на срока за подаване на отговор от другия ответник А. М. А., с разпореждане № 3762/17.07.2023г. районният съд правилно е преценил, че е необходимо, с оглед преценката за допустимост на установителния иск за собственост, обоснован с конкретните обстоятелства в исковата молба, които са оспорени от ответника с отговора по чл. 131 от ГПК с твърдения за различно от соченото от ищеца фактическо и правно положение (и то съвпадащо с изложеното в мотивите на прокурорското постановление), да даде на ищеца указание да уточни обстоятелствата, които обосновават интереса му от воденето на иска срещу дружеството, като посочи дали твърди, че действията на ответника са предприети в качеството му на пълномощник на трето лице, или той на самостоятелно основание има претенции към процесния лек автомобил.

С молба вх.№ 14283/11.08.2023г. ищецът е заявил, че пасивната легитимация по иска е определена от определение № 330/30.08.2022г. по ч.н.д.

№ 457/2022г. по описа на РС – Силистра в лицето на „Кьониг Ауто“ ЕООД и А. М. А., с което не е установен спор за собственост с „АКСА Винтертур“.

Това определяло други лица, различни от двамата ответници, като ненадлежни страни в съдебния спор. Посочил е също, че в досъдебното производство имало данни, че Т.Ш., в качеството си на управител на „Кьониг Ауто“ ЕООД, е поискала автомобилът да бъде предаден на нея. С оглед на това е посочил, че действията от ответника са извършени на самостоятелно основание, а не като пълномощник от името на друго лице, в частност на застрахователната компания.

С разпореждане № 6446/01.12.2023г. районният съд, като съобразил мотивите на постановление от 14.07.2022г. на РП – Силистра по ПП № 344/2017г., констатирал предявени претенции от А. М. А. и „АКСА Винтертур“, чрез пълномощника си „Кьониг Ауто“ ЕООД. Преценил, че правният интерес на ищеца от воденето на иска се формира не от акта на РС – Силистра, в който не е посочено в какво качество „Кьониг Ауто“ ЕООД е заявило искане за връщане на автомобила, а от действително отправените претенции, които се разкривали като такива от физическото лице А. А. и от застрахователната компания „АКСА Винтертур“, действаща чрез представителя си „Кьониг Ауто“ ЕООД (последното, с оглед мотивите на прокурорското постановление и представените от ответника доказателства).

4

Въз основа на тези констатации съдът е дал указание на ищеца да обоснове правния си интерес, като насочи иска срещу лицето, което оспорва правото му на собственост; ако иска конституиране на нов ответник – застрахователното дружество, да посочи дали поддържа иска и срещу „Кьониг Ауто“ ЕООД, а ако не го поддържа – па предприеме действия по оттегляне или отказ от иска.

С писмено становище вх.№ 23098/28.12.2023г. ищецът отново е потвърдил, че предявява иска си срещу „Кьониг Ауто“ ЕООД, защото РС – Силистра изрично посочил, че това дружество следва да бъде страна по възникналия спор за собственост. Тезата си обосновал с разбирането си за съдържанието на разпоредбата на чл. 113 от НПК и задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2014г. на ССНК на ВКС, по нейното приложение. Обърнал внимание, че по делото все още не са приобщени материалите по ДП 1886-ЗМ-262/2017г. по описа на РУ на МВР – Силистра.

Затова за ищеца било неясно на каква база районният съд коментирал факти и обстоятелства от това досъдебно производство и формирал убеждение относно тях. Намерил, въз основа цитирани отделни изрази от разпореждането, че съставът е формирал предварителни изводи относно автомобила и неговия собственик, които били централни за спора и това обричало каузата му изначално. Поискал е съставът да се отстрани от разглеждане на делото, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.