Решение № 14966 от 13.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14966 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110138080 по описа за 2021 година

С решение № 68 от 28.05.2021 г. постановено по гр. д. № 3230/2020 г. по описа на ВКС, II ГО, поправено с постановено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 50167 от 13.10.2022 г. е обезсилено решение № 770 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 6770 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд и отмененото с него решение № 300629 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 19454/2014 г. на Софийски районен съд, 50-ти състав, в частта по предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание наследяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *********** с площ от 397 кв.м. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

Т. В. З. е предявила срещу С. С. С., М. С. Б. /конституирани на мястото на починалия в хода на делото ответника С. С. Х./, В. В. Ц., Д. К. И., Я. К. И. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-6/13.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 397 кв. м., находящ се в /административен адрес/, при съседи:***********, ************, *************.

В исковата молба ищецът твърди, че ищцата е придобила реалната част от 397 кв.м., отразена в кадастралната карта със самостоятелен идентификатор *********** въз основа на съдебна спогодба за делба от 29.11.1977 г., съгласно която баща й В.П. е придобил сграда с площ 64 кв.м. и 780 кв.м. от неурегулирано дворно място, съставляващо имот пл. № *** по кадастралния план на /населено място/ от 1966 г., при посочени съседи, а сестра му С.П. е придобила сграда от 44 кв.м. и стопанска постройка /кошара/ от 6 кв.м. и 1370 кв.м. дворно място, северната част от имот пл. № ***, 110 кв.м., от които се отчуждават и придават по регулация към съседни парцели, при посочени граници. По регулационния план на /населено място/ от 1985 г. имотът на баща й е урегулиран в парцел ****** като към него са придадени 1

390 кв.м. от имота на С.П., заснет с пл. № ****. В.П. е владял имота в парцелните граници, включително и придадените 390 кв.м. до смъртта си през 2001 г., след което владението е продължено от ищцата. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. С. Х. е подал отговор на исковата молба. Излага твърдения, че в исковата молба били изложени противоречиви твърдения. Предявеният иск бил неоснователен, като се оспорва, че дворното място с № *** е останало общо за съделителите, както и че В.П. е придобил процесния имот на сочените основание, съответно ищцата е станала собственик на същия имот по силата на давност и правоприемство.

Излагат се твърдения, че имот с планоснимачен № **** бил идентичен с дял II по протокола за делба от 1977 г., а този на ищцата с планоснимачен № 86, ****, кв. 3, бил идентичен по дял I със съдебна спогодба от 1977 г., с която бил утвърден път, осъществяващ достъпа до дял II. Площта на улицата била уточнена с протокола за делба и е определена на 150 кв. м. Твърди се, че със саморъчно завещание от 01.04.1984 г. С.П. е завещала на брат си Илия И., цялото си движимо и недвижимо имущество, като в последствие К. И. е прехвърлил на С. Х. собствените си имоти. Твърди, че не било налице уреждане на сметки по регулация досежно придадените 390 кв. м. и че към момента не била приложена регулация, с оглед на което собствеността била останала в рамките на имоти **** и 86.

С определение № **** от 11.03.2022 г. са конституирани на основание чл. 227 ГПК в правата на починалия ответник С. С. Х., наследниците му по закон С. С. С. и М. С. Б.. Пред съда процесуалният представител на С. С. С. и М. С. Б. поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на предявените искове и претендират разноски, за което представят списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. И. и Я. И. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен. Посочват, че с извършената делба между съсобствениците и праводателите на страните е ликвидирана съсобствеността, като всеки от тях бил получил своя дял, като в последствие общият им наследодател е продал получения от него дял II. Оспорва се твърдението, че дворно място, съставляващо имот с пл. № *** по стария план на /населено место/ е останало общо за ползване на съделителите, както и че единият от тях – В.П. е придобил имота на основание давностно владение и правоприемство. Твърди се, че съгласно нотариален акт № 67, том II, дело №185/1984 г. С.П. – праводател на К. И. – баща на ответниците е призната за собственик на паянтова жилищна сграда с площ 44 кв.м, ведно със североизточната част от имот с планоснимачен номер *** от плана на /населено место/ с площ 1370 кв.м и включената в квадратурата на имота – улица – тупик. По кадастралния план от 1985 г. този имот е отразен като имот с № ****, който от своя страна е идентичен с образувания по време на делбата дял II. Поддържа се, че имотът на ищцата е с пл. № 86, ****, кв. 3 – идентичен с имота, поставен в дял I по представения по делото протокол за съдебна спогодба от 1977 г., като се сочи, че тупикът /задънената улица/ служи за упражняване на правото на достъп до имота, поставен в дял II. Излагат се твърдения, че в дял II попада и собствеността на 150 кв.м. от улицата тупик, служеща за преминаване до имота, позовавайки се на изготвения протокол. Посочва, че техния праводател К. И. е прехвърлил собствения си имот, обективиран в дял II, на С. Х. – ответник и считано от 2004 г. не е собственик на този имот. Молят за отхвърляне на предявените искове. Пред съда при повторното разглеждане на делото страните не се явяват и не изпращат процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. В. Ц. не е подала отговор на исковата молба. Пред съда при повторното разглеждане на делото страната не 2 се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а се установява и от представения протокол от 29.11.1977 г., по гр. д. № 13446/1977 г. по описа на СРС, съгласно който на съделителя В.Ц.П. се дава и той получава в дял и собственост жилищна сграда застроена на 64 кв. м., заедно с дворно неурегулирано място от 780 кв.м. в югозападната част на поделяемия по наследство недвижим имот, което представлявало част от имот пл. № ***, по плана на /населено място/.

Съгласно протокола С.Ц.П. се давало дял втори и тя получавала в собственост паянтова жилищна сграда от 44 кв.м. на един етаж и стопанска сграда /кошара/ от 6 кв.м., заедно с1370 кв.м. дворно място от северната част от имот пл. № ***, от който 110 кв.м. се отчуждавали и придавали по регулация на съседни имоти. Към протокола е приложена скица.

Представена е скица от 03.05.2005 г., съгласно която парцел XXI 86 в кв.

3 по действащия план на /населено място/ бил идентичен с част от имот пл. № *** по отменения план и имот № 86, част от който бил включен като основа на УПИ XXI86 бил идентичен с имота описан в дял първи на делбен протокол по гр. д. № 13446 от 29.11.1977 г.

От представеното удостоверение за наследници с № 31 от 02.04.2014 г. издадено от Столична община се установява, че В.Ц.П. е починал на 06.03.2001 г., като е оставил за наследници по закон: В. В. Ц. – дъщеря и Т. В.

З. - дъщеря.

Представена е скица № 15-128826 от 30.04.2014 г. на поземлен имот с индентификатор ***********., с адрес на поземления имот /административен адрес/, с площ 397 кв. м.

Представена е скица № 15-128843 от 30.04.2014 г. на поземлен имот с индентификатор ***********, с адрес на поземления имот /административен адрес/, с площ 674 кв. м.

По делото е представено саморъчно завещание от 01.04.1984 г. на С.Ц.П., съгласно което завещава на брат си К. Ц. И. цялото си движимо и недвижимо имущество, пари, ценности и влогове.

По делото от представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 67 от 16.03.1984 г., том II, дело № 185/84 г., се признава С.Ц.П. за собственик по наследство, съдебна делба и давностно владение на следния недвижим имот: паянтова жилищна сграда на около 44 кв. м., заедно със североизточната част от имот планоснимачен № ***, до квартал 5, по плана на /населено място/ – София, с пространство от 1370 кв. м.

Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 152 от 30.11.2004 г. том II, рег. № 3000, дело № 347 от 2004 г. се установява, че К. Ц.

И. е продал на С. С. Х., следния свой собствен недвижим имот, а именно дворно място с площ 705 кв. м., съставляващо имот пл. № **** по плана на /населено място/ – София, при съседи на дворното място: парцел ******, собственост на наследници на В.Ц.П., парцел XIV № 87, собственост на наследници на П.Г., имот пл. № 637, собственост на С. С. Х. и дере, включително улица – тупик, заедно с построената в това дворно място паянтова жилищна сграда, застроена около 44 кв. м.

Представена е скица на самостоятелен обект сграда № 15-299811 от 25.08.2015 г. с идентификатор ********* с адрес на поземления имот /административен адрес/, с площ 55 кв. м., която сграда е разположена в 3 поземлен имот с идентиикатор ********* ,както и скица № 15-282778 от 13.08.2014 г. на поземлен имот с идентификатор *********.

По делото е представено разрешение за строеж № 68 от 11.06.2014 г. издадена на С. С. Х. за ажурна ограда в собственост в парцел *********** и **********, намиращи се в /населено място/, /административен адрес/.

Представено е решение от 28.01.2014 г. постановено по гр. д. № 6972/2013 г. по описа на СГС, IV – А състав, с което е отменено решение от 13.03.2013 г. по г. д. № 16347/12 г., СРС, 29 състав и е признато за установено по отношение на С. С. Х., Т. В. З. и В.В. Ц. на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, че към момента на одобряване на кадастралния и регулационния план от 1985 г. на /населено място/, община Нови Искър и на кадастралната карта от 2011 г. е допусната грешка в кадастралната основа, състояща се в заснемане на улица – тупик, с площ 150 кв. м., като част от имот с пл. № 85, сега УПИ XXI-86, вместо като самостоятелен имот. На решението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 28.01.2014 г.

От представеното удостоверение за наследници с № З-УН от 19.01.2015 г. издадено от Столична община се установява, че К. Ц. И. е починал на 10.01.2009 г., като е оставил за наследници по закон: Д Д. И.а – съпруга, Д. К.

И. – син и Я. К. И. – син.

Съгласно препис –извлечение от акт за смърт № 18 от 10.01.2009 г. издаден от Столична община е видно, че К. Ц. И. е починал на 10.01.2009 г.

По делото е разпитван свидетелят Г.В., който посочва, че се познавал от деца със сина ищцата, както и че живели на същата улица с адрес /административен адрес/ в /населено място/. Посочва, че спомените му датирали от 1987 г., като оттогава неговият приятел заедно с майка си и баща си живеел на същия адрес. Посочва, че имотът представлява къща с двор, като къщата била на два етажа. От едната страна на имота имало дере, а от другата страна имало съседи и огради, като улицата свършвала в имота.

Посочва, че къщата била двуфамилна, като на първия етаж живеел сина на ищцата, а на втория – сестрата на ищцата, както и нейният син, които винаги живели там, но свидетелят не поддържал отношения с тях. Твърди, че не знаел по отношение на имота да е имало претенции от други лица, като не бил забелязал вътре в двора да имало огради.