Определение № 15890 от 27.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15890 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20251110137783 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца по първоначалната искова молба в едноседмичен срок от уведомяването да изложи в писмен вид ясни твърдения относно това дали детето има издаден международен паспорт, респ. досежно наличието/липсата на съгласие на ответницата за издаването на такъв. В случай, че сочи, че детето има издаден и валиден международен паспорт, следва да обоснове правен интерес от искането си в тази част. При неизпълнение на указанията на съда в срок, исковата молба в тази й част ще бъде върната, а делото прекратено.

УКАЗВА на ищеца по НИМ в едноседмичен срок от уведомяването в писмен вид да изложи ясни твърдения относно това дали детето има издаден международен паспорт, респ. досежно наличието/липсата на съгласие на ответника за издаването на такъв, както и да обоснове правен интерес от искането международният паспорт да бъде съхраняван от майката, а също и в 7-дневен срок преди пътуването, бащата да уведоми майката за дестинацията и срока на пътуването и съответно да получи паспорта от майката и същият да бъде върнат за съхранение от майката в деня на предаване на детето. При неизпълнение на указанията на съда в срок, НИМ в тази й част ще бъде върната, а делото - прекратено.

ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение делото ще бъде 1 разгледано в по-кратки срокове. Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си, което е и от съществено значение за опазване интересите на детето им.

ДОПУСКА за събиране представените по делото документи като писмени доказателства по делото.

ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на страните за събиране на гласни доказателствени средства за първото по делото открито съдебно заседание, след становището им.

Да се изиска справка от ГД "Гранична полиция", която следва да бъде предоставена в едноседмичен срок от уведомяването, за наличието на данни за осъществени задгранични пътувания на детето Н. А. Р., с ЕГН: ********** за периода от 03.09.2019 г. до 31.12.2023 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на справка дали детето е пътувало в Италия, като ненужно, с оглед постъпилия отговор на НИМ и изложените в него твърдения във връзка с искането.

Да се изиска в едноседмичен срок от уведомяването, от СДВР, Отдел БДС, справка за издаден и валиден към датата на справката паспорт на детето Н. А. Р., с ЕГН: ********** на страните.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 09.06.2026 г., от 09:20 ч., за която дата и час следва да се призоват:

- страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца по НИМ се връчи и препис от отговора на НИМ, във връзка с който може да вземе становище и да ангажира доказателства най-късно до дата на първото съдебно заседание вкл., при условията на чл.146, ал.3 ГПК.

- и компетентната/те ДСП с препис от определението, ИМ, отговора и обективираната в него НИМ, както и от отговора на НИМ по местоживеене на детето/децата и на всеки от родителите, като й/им се укаже, че следва да представи социален доклад, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт , след като бъде събрана подробна информация и дадат становище дали издаването на международен паспорт, както и пътуването извън границите на Р. България до посочените от страната/страните държави, с оглед изложените цели, брой на пътуванията и срока им, би довело до нарушаване на интересите на детето/децата, както и дали е в негов/техен интерес да бъде/ат изслушано/и от съда, ако е/са навършило/и 10 г.

СЪСТАВЯ следния проект за доклад на делото:

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са първоначални и насрещни искове с правна квалификация по чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и по чл. 45 ЗБЛД.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са съпрузи, които от брака си имат 2 едно дете - Н. А. Р. (Н.), с ЕГН: **********, роден на 03.09.2019 г. Сочи се, че от 07.07.2023 г. ищецът и ответницата са фактически разделени и имат висящо дело за развод пред СРС, в което са определени привременни мерки, по силата на които упражняването на родителските права и местоживеенето на детето е при неговата майка, а на бащата е определен режим на лични отношения. Изложени са подробни съображения относно интереса на детето да пътува извън територията на Р.България. Заявява се и че на 10.04.2025 г. ответницата не е дала съгласие Н. да напуска България, като отказът й ограничавал основни права и свободи на детето, защитени от закона. Въз основа на изложеното се иска съдът да замести съгласието на майката на детето С. П. Р., с ЕГН: ********** за издаване на международен паспорт на същото, както и за пътуването му в чужбина, придружавано от своя баща А. П. Р., с ЕГН: ********** до навършване на пълнолетие, без ограничение в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето на осъществяването им в страните от Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания, Черна гора, Република Сърбия, Република Северна Македония и Турция за периода на лятната ваканция, коледни и новогодишни празници, национални празници и почивни дни, с цел почивки и екскурзии по време на упражняваното от ищеца право на лични контакти с детето. Иска се съдът да допусне предварително изпълнение на решението. Претендират се направените разноски.

В отговора на исковата молба се сочи, че безспорно страните са родители на детето Н. А. Р. и че същите са във фактическа раздяла от 07.07.2023 г., както и че помежду им има висящо дело за развод. Оспорва се твърдението, че ответницата е отказала да даде съгласие за пътуване на детето с бащата "без никакви аргументи". Заради висящото дело за развод, ответницата имала сериозни притеснения, че детето можело да бъде обект на злоупотреба от страна на бащата, който да го изведе от страната и то да остане в друга държава, заедно с баща си. Оспорено е и твърдението, че детето е пътувало до Италия. Докато все още били семейство, ищецът Р. изразявал желание да напуснат пределите на България и да заживеят в чужбина. Описва се, че е безспорно, че е в интерес на детето да пътува извън пределите на страната, поради което ответницата не се противопоставя детето да пътува, придружавано от своя баща, до посочените дестинации, но се счита, че това следва да бъде разрешено в рамките на конкретно и ясно посочени параметри, съобразени с режима на лични отношения между бащата и детето, както и при ясни правила относно снабдяването с документ за самоличност на детето и съхраняването на този документ. Счита се още, че майката също следва да има правото да пътува с детето извън пределите на страната до конкретни дестинации, отново при ясно определени параметри, които са съобразени с режима на лични отношения между бащата и детето, без същият да бъде нарушаван. Иска се съдът да постанови решение, по силата на което да замести съгласието на бащата А. П. Р., с ЕГН: **********, детето Н. А. Р., с ЕГН: ********** да напуска пределите на Р.България и да пътува със своята майка С. П. Р., с ЕГН: **********, неограничено, алтернативно, два пъти през лятото по време на лятната ваканция и два пъти през зимата, по време, несъвпадащо с режима на лични отношения с неговия баща, до навършване на пълнолетие на детето, с цел туризъм, екскурзии и почивки, считано от дата на постановяване на съдебното решение, до страните от ЕС, Швейцария, Черна гора, Сърбия, Северна 3

Македония, Турция, Обединено кралство, Канада, Бразилия, Китай, САЩ, както и съдът да разреши на майката на детето да се снабди с международен паспорт на детето, без съгласието на бащата. Иска се да бъде посочено в съдебното решение, че международният паспорт ще бъде съхраняван от майката, както и че в 7-дневен срок преди пътуването, бащата следва да уведоми майката за дестинацията и срока на пътуването и съответно да получи паспорта от майката и същият да бъде върнат за съхранение от майката в деня на предаване на детето.

Счита се, че отношенията между страните могат да бъдт уредени чрез споразумение.

В отговора на НИМ се оспорват твърденията, изложени в отговора във връзка с настъпилата между страните фактическа раздяла, като се заявява, че аргументи за отказа на майката на детето същото да пътува в чужбина с неговия баща, тя не била посочила никога. Неверни били и твърденията в НИМ, че докато страните били семейство, А. Р. изявявал желание да напуснат пределите на Р.България. Неверни били и твърденията, че бащата отказвал да реализира правото да се вижда с детето, съгласно първоначално определен режим на лични контакти в периода февруари 2024-август 2024 г. Иска се съдът да съобрази при постановяване на решението, че заместване на съгласието на майката за пътуване на детето в чужбина до посочените от ищеца държави, се иска за периода на лятната ваканция, Коледни и Новогодишни празници, национални празници и почивни дни, също с цел екскурзии и почивки по време на упражняваното от ищеца право на лични контакти с детето. Заявява се, че майката никога не е искала съгласие на бащата за пътуване на детето в чужбина, поради което се иска прекратяване на производството поради липса на правен интерес. Посочва се, че към НИМ не били представени доказателства затова, че майката на детето има близки роднини в държави като Швейцария, Канада, Китай, Бразилия, САЩ.

Иска се отхвърляне на НИМ за държавите Канада, Китай, Бразилия, САЩ, както и на претенцията за международният паспорт на детето да бъде съхраняван от майката.

Приема се поканата за споразумение.

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти: По указанията на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

УКАЗВА на ищците, че в тяхна тежест е да докажат по делото: 1) качеството на страните на родители на детето; 2) всички обстоятелства, които се твърдят и които обуславят интереса на детето от издаване на задграничен паспорт и от пътуване извън страната до конкретно посочените държави, извън България, броя и целта на пътуванията, тяхната продължителност във времето (период на пътуванията) и липсата на съгласие на другия родител за пътуване на детето в чужбина и за издаване на международен (задграничен) паспорт.

УКАЗВА на ищците, че не представят доказателства за наличието на интереса на детето и обстоятелствата, свързани с него за издаване на задграничен паспорт и за пътуване до 4 конкретно посочените държави, извън България, с оглед броя и целта на пътуванията, тяхната продължителност във времето (период на пътуванията).

УКАЗВА на ищеца по първоначалната ИМ, че не сочи доказателства за липсата на съгласие от страна на ответницата за издаване на международен (задграничен) паспорт на детето.

УКАЗВА на ищеца по НИМ, че не сочи доказателства за липсата на съгласие на другия родител за пътуване на детето в чужбина и за издаване на международен (задграничен) паспорт.

УКАЗВА на ответниците по всеки от исковете, че следва да докажат, че са дали съгласието си за издаване на паспорт на детето, за пътуването му извън страната и/или всички обстоятелства, обуславящи интереса на детето да не пътува в чужбина и по-конкретно в посочените държави.

УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства във връзка с разпределената им доказателствена тежест.

ОТДЕЛЯ като безспорни обстоятелствата, че страните са родители на детето Н. А. Р., че същите са във фактическа раздяла от 07.07.2023 г., както и че помежду им има висящо дело за развод.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в обстоятелствената част на определението, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито съдебно заседание да изложат становището си по съдържащия се в настоящото определение проект на доклад и да предприемат съответните процесуални действия. УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.