Решение № 1171 от 01.11.2022, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. Велико Търново, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110101476 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. И.в А., чрез своите родители и законни представители Д. Г. С. и И. А. И., чрез адв. В. С. – ВТАК, срещу А.

И. А. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че с НА № 6, том 3, рег. № 3667, дело № 247/2017 г. на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ същият е придобил чрез договор за дарение собствеността върху ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в град Полски Тръмбеш, ***, а именно: ПИ с идентификатор *** по КККР, с площ на целия имот 653.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, заедно с намиращите се в имота сгради, както следва: СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 71 кв.м.; СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 51 кв.м.;

СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: еднофамилна жилищна сграда, на два етажа, със застроена площ 87 кв.м.; СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ 64 кв.м.; СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 30 кв.м.

1

Посочва, че в КРНИ като съсобственик на другата ½ ид.ч. от недвижимия имот е вписана К. А.а И.а. Твърди, че с НА № 154, том 1, рег. № 1267, дело № 127/2022г. на нотариус Д. Денчев, рег. № 145 при НК на РБ А. И. А. е признат за собственик по наследство на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с № ***, както и на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху построените в този поземлен имот сгради с идентификатори

***,

***,

***,

*** и ***. Посочва, че при издаване на посочения НА, нотариусът е приел, че ответникът е придобил по наследство ¼ ид.ч. от процесния имот, като се е позовал на влязлото в сила Решение № 159 от 19.02.2018 година по гр.д.

№ 2136/2017г. на ВТРС, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения на 24.04.2014 година договор между К. Д. Й. и И. А. И., обективиран в НА № 42, том 2, рег. № 2084, дело 162 от 24.04.2014 годна на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ, в частта относно ¼ ид.ч. от процесния имот. Навежда доводи, че съдебно решение обаче не е и не може да бъде валиден титул за собственост на К. Й. по отношение на ¼ ид.ч. от имота доколкото частта от имота е прехвърлена на трето лице преди вписването на исковата молба по предявения иск с правно основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД, поради което и на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД придобитите от третото лице вещни права се запазват. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на А. И. А., че същият не е собственик на ¼ ид.ч. от подробно описания недвижим имот. Направено е и искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен НА № 154, том 1, рег. № 1267, дело № 127/2022г. на нотариус Д. Денчев, рег. № 145 при НК на РБ. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, в който процесуалният представител на ответника оспорва изцяло както предявения иск, така и твърденията, изложени в исковата молба. Посочва, че с цитираното в исковата молба съдебно решение е развален сключеният на 24.04.2014 година договор между К. Д. Й. и И. А. И., обективиран в НА № 42, том 2, рег. № 2084, дело 162 от 24.04.2014 годна на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ, в частта относно ¼ ид.ч. от процесния имот, поради което и доколкото ответникът е единствен наследник по закон на К. Й. същият е придобил по наследство процесната ¼ от ид.ч. от недвижимия имот.

Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен. Претендира да бъдат присъдени направените от ответниците разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са изискани и приложени заверени копия на материалите, съдържащи се в нотариално дело № 127 от 2022 година на нотариус Д. Денчев, рег. 145 при НК на РБ. Видно от приложеното в нотариалното дело заверено копие на НА за прехвърляне 2 на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 980, том V, рег. № 8759, дело № 716 от 2007 година на нотариус Д. Денчев, рег. 145 при НК на РБ /л. 65 от делото/, на 14.05.2007 година е сключен договор, по силата на който А. И. А. е прехвърлил на К. А.а И.а ½ ид.ч. от дворно място от 585 кв.м., представляващо ПИ № 1025 в квартал 57 по плана на град Полски Тръмбеш, заедно с ½ ид. ч. от построените в имота жилищна сграда и стопански постройки, срещу задължението, което приобретателя поема да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, като последния си запазва и правото на ползване върху имота, докато е жив.

От приложеното в нотариалното дело заверено копие на НА № 42, том 2, рег. № 2084, дело № 162 от 2014 година на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ /л. 64/ се установява, че на 24.04.2014 година е сключен договор, по силата на който К. Д. Й. е прехвърлил на И. А. И. ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в град Полски Тръмбеш, ***, а именно: ПИ с идентификатор *** по КККР, с площ на имота 653.00 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от намиращите се в имота сгради, както следва: СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 71 кв.м.;

СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 51 кв.м.; СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: еднофамилна жилищна сграда, на два етажа, със застроена площ 87 кв.м.; СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ 64 кв.м.; СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 30 кв.м., като половината от дяловете се прехвърлят срещу предоставените и полагани в продължение на повече от 5 години грижи и гледане от страна на приобретателя, а другата половина от прехвърлените дялове срещу задължението на приобретателя да гледа и да се грижи за прехвърлителката до края на живота й.

Видно от НА № 6, том 3, рег. № 3667, дело № 247 от 2017 година на нотариус Д.

Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ /л. 8/ И. А. И. е дарил на сина си Д. И.в А., действащ чрез своята майка и законен представител Д. Г. С. описания по-горе недвижим имот.

От приложеното по делото заверено копие на Решение № 159 от 19.02.2018 година по гр.д. № 2136/2017 година на ВТРС /л. 9-13/, се установява, че с влязло в сила на 15.03.2018 година решение е развален сключения на 24.04.2014 година между К. Д.

Й. и И. А. И. договор за прехвърляне на имот срещу гледане и грижи, обективиран в НА № 42, том 2, рег. № 2084, дело № 162 от 2014 година на нотариус Д. Тютюнджиева, в частта относно прехвърляне на ¼ ид.ч. от процесния имот. С решението са отхвърлени, както предявеният от К. Д. Й. срещу И. А. И. иск с правно основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД в частта относно прехвърлянето на ¼ ид.ч. от имота, така и искът с правно 3 основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за предаване на владението на ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот. Видно от приложена искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 2136/2017 година /л. 88- 92/, същата е вписана в Служба по вписванията – град Велико Търново на 03.07.2017 година.

Видно от представеното Удостоверение за наследници, изх. № 383 от 09.09.2021 година на Община Полски Тръмбеш /л. 87/ К. Д. Й. е починала на 08.09.2021 година и е оставила за наследник по закон сина си А. И. А..

От приложеното по делото заверено копие на НА № 154, том 1, рег. № 1267, дело № 127/2022г. на нотариус Д. Денчев, рег. № 145 при НК на РБ /л. 14-15/ А. И. А. е признат за собственик по наследство на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с № ***, както и на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху построените в този поземлен имот сгради с идентификатори ***, ***,

***, *** и ***.

По делото са представени и: Удостоверение за раждане № 1044170268 от 22.03.2017 година, издадено въз основа на акт за раждане № 0268 от 22.03.2017 година на Община Велико Търново /л. 7/, Скица на ПИ № 15-478087 от 04.05.2022 година на СГКК – град Велико Търново /л. 16/ и Удостоверение за данъчна оценка, изх. № 5407001583 от 14.09.2022 година на Община Велико Търново /л. 86/.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. И.в А., чрез своите родители и законни представители Д. Г. С. и И. А. И., чрез адв. В. С. – ВТАК, срещу А.

И. А. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на отрицателния установителен иск е правният интерес от установяването. Такъв е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта и при евентуалната конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. В този случай ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, защото само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора. В този смисъл е и Решение № 47 от 21.07.2021 година по гр.д. № 2925/2020 година на II г.о. на ВКС. Така, с оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест съгласно чл.

154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже твърденията си, изложени в исковата молба, от които черпят изгодни за себе си правни последици, а именно, че ответникът оспорва правата му, респективно - качеството си на собственик на съответната ид.ч. от посочения в исковата молба недвижим имот на твърдяното от него правно основание, а именно договор за дарение. От друга страна в тежест на ответника по делото, в условията на пълно и главно доказване, е да установи възраженията си, изложени в отговора на исковата молба, а именно че е собственик на съответната ид.ч.

4 от недвижимия имот на соченото от него правно основание – по наследство.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 980, том V, рег. № 8759, дело № 716 от 2007 година на нотариус Д. Денчев, рег. 145 при НК на РБ /л. 65 от делото/, на 14.05.2007 година К. А.а И.а е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от дворно място от 585 кв.м., представляващо ПИ № 1025 в квартал 57 по плана на град Полски Тръмбеш, заедно с ½ ид. ч. от построените в имота жилищна сграда и стопански постройки. Не е спорно и че по силата на НА № 42, том 2, рег. № 2084, дело № 162 от 2014 година на нотариус Д. Тютюнджиева /л. 64/ И. А. И. е придобил от К. Д.

Й. другата ½ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на делото, срещу полаганите до момента от приобретателя грижи и гледане и срещу задължението му да гледа и да се грижи за прехвърлителката до края на живота й. Безспорно е и че с Решение № 159 от 19.02.2018 година по гр.д. № 2136/2017 година на ВТРС /л. 9-13/ е развален сключения на 24.04.2014 година между К. Д. Й. и И. А. И. договор за прехвърляне на имот срещу гледане и грижи, обективиран в НА № 42, том 2, рег. № 2084, дело № 162 от 2014 година на нотариус Д. Тютюнджиева, в частта относно прехвърлянето на ¼ ид.ч. от процесния имот. Въз основа на това съдебно решение и като единствен наследник по закон на К. Д. Й. /Удостоверение за наследници, изх. № 383 от 09.09.2021 година на Община Полски Тръмбеш - л. 87/, след нейната смърт ответникът се е снабдил с НА № 154, том 1, рег. № 1267, дело № 127/2022г. на нотариус Д. Денчев, рег. № 145 при НК на РБ /л. 14-15/, с който А. И. А. е признат за собственик по наследство на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с № ***, както и на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху построените в този поземлен имот сгради.