Решение № 1175 от 21.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело № 20211000500677 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците по гр.д.№ 433/2019г. по описа на ОС-Перник срещу решението от 03.08.2020г., с което е отхвърлен иска им по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 09.02.2017г.

Въззивниците И.К. и Т.Г. искат отмяна на решението и уважаване на исковата им претенция, като излагат пространни доводи, само част от които относими към обосноваността и правилността на атакувания съдебен акт. Твърдят, че предварителният договор е действителен, като подписан от продавачката Л. З. - Д., а те са изправна страна по този договор и причина за несключването на окончателен договор била смъртта на продавача Д. и нежеланието на нейните законни наследници да изпълнят поетото от нея с предварителния договор задължение.

Въззиваемите И. В. З., К. Д. Д. и И. Д. З. оспорват жалбата.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК , намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

По иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът е длъжен да провери материално-правните предпоставки на материалното право. Потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД възниква, когато страните са обвързани от действителен договор, съдържащ уговорки относно съществените условия на обещания окончателен договор. Когато сключването на последния изисква нотариална или нотариално заверена форма – необходимо е предварителният договор да е писмен (чл. 19, ал. 1 ЗЗД).

Процесният предварителен договор е от 09.02.2017г., сключен е в писмена форма. С него 1

Л. З.- Д., като собственик на описания в т.1.1 недвижим имот, е обещала да го продаде по нотариален ред на ищците И.К. и Т.Г. за цена от 40 000 лева, платима по банков път в деня на нотариалното изповядване на сделката. Договорът е подписан от страните. Истинността му е своевременно оспорена от ответниците ( наследници по закон на Л. З., починала на 03.02.2019г.), които са заявили, че подписа в него за продавач не е положен от лицето Л. З., от чието име изхожда. Съгласно приетите в първата и настоящата инстанция съдебнопочеркови експертизи, предварителният договор не е подписан за продавач от Л. З.. И двете вещи лица са изследвали предварителния договор в оригинал, (в.л. З. изрично заявява, че обстоятелството, че оригиналът е ламиниран не се отразява на изследването и изводите му) и са категорични, че подписът в него за продавач не е изпълнен от Л. З., а със стремеж за имитацията му ( така в.л. К.); посредством зарисовка, подражание на действително положен подпис ( така в.л. З.). Настоящата инстанция, като отчита, че заключенията са изготвени компетентно и на база изобилен сравнителен материал, при приложение на необходимите технически способи за изследване и са логични, ясни и без вътрешни противоречия, ги кредитира изцяло, поради което приема, че процесният предварителен договор от 09.02.2017г. не е подписан от продавача Л. З..

От останалите приложени по делото и изследвани от вещите лица документи, автентични, като изходящи от Л. З., са следните, приложени към исковата молба: декларация №1 от 01.07.2017г. на лист 16 от делото на РС Перник, декларация № 2 на лист 17 от делото на РС Перник декларация № 4 от 10.11.2017г. на лист 19 от делото на РС Перник и декларация № 7 от 01.10.2018г. на лист 23 от делото на РС – Перник. Съдържанието им позволява извод за волята на Л. З. да прехвърли възмездно собствеността на процесния имот на ищците и поето от нейна страна обещание да стори това. От друга страна, е налице насрещно писмено волеизявление на ищците, в качеството им на купувачи, по декларацията от 22.12.2017г. ( лист 20 от делото на РС Перник) да придобият собствеността върху процесния имот от З. в бъдещ момент ( след „съдебно решение на ПРС“).В цитираните документи обаче липсват волеизявления относно съществен елемент на сделката, а именно размера на продажната цена. По тази причина не може да се приеме, че чрез писмени насрещни изявления в различни от предварителния договор от 09.02.2017г. документи, страните са сключили такъв.

В обобщение, настоящият състав приема да е останало недоказано, при тежест на ищците, че са постигнали действителна уговорка, в необходимия в случая писмен вид, с Л. З., по силата на която тя е обещала да им продаде имота за цена от 40 000 лева. Ето защо, искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД е неоснователен.

Налице е още едно основание за отхвърляне на исковата претенция – обещаният имот е продаден на трето лице преди вписване на исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Исковата молба е вписана на 20.05.2019г., а на 13.12.2018г. Л. З. е продала имота на трето лице – М.

П., с нотариален акт № 109, том ІІІ, рег.№ 3174, дело № 413/2018г. на нотариус Н. З. с район на действие РС –Перник.

В производството по чл. 19, ал.3 ЗЗД съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, вкл. дали продавачът е собственик на имота, тъй като решението на съда поражда последиците на окончателен договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот. Отчуждителят /продавач/ трябва да е собственик на имота не към момента на сключването на предварителния договор, а към момента на постановяване на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Явно е, че Л. З., респ. нейните законни наследници – ответниците, не собственици към този момент.

Придобитото в резултат на извършената продажба право на собственост от трето за настоящия правен спор лице, като предхождащо по време вписването на исковата молба по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, е противопоставимо на ищците и обстоятелството, че към момента на постановяване на съдебното решение ответниците не са собственици на имота, предмет на предварителния договор, само по себе си е достатъчно, за да се отрече наличието на предпоставките за обявяването му за окончателен.

Воден от изложеното, като достига до еднакви крайни изводи с първостепенния съд за 2 неоснователност на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение.

При този изход на спора на въззиваемите се следват разноските пред настоящата инстанция, чието присъждане е поискано, но липсват доказателства такива да са извършени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ОС-Перник от 03.08.2020г. по гр.д.№ 433/2019г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3