Решение № 35 от 09.02.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. гр.Мадан, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100272 по описа за 2023 година

Предявен с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от В. Д. Л., чрез пълномощника адв. М. О. против „********“ АД да бъде признато за установено по отношение на ответника „********* АД, че съществува вземането на В. Д. Л., за което е издадена Заповед № *********за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.05.2023 година по частно гражданско дело № ********/*******г. по описа на CPC, а именно – сумата от 1023,64 лева, представляваща недължимо платена сума при липса на основание по Договор за паричен заем ******* № *******- *******г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2021г. от окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на *********г. между В. Д. Л. като заемател и праводател на ответника ******** ООД като заемодател бил сключен Договор за паричен заем ******** № *********. В изпълнение на договора заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 1300,00 лева. Заемателят се е задължил да я върне на заемодателя на 15 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 175,41 лева, при следните параметри: сума на кредита: 1300,00 лева; размер на погасителна вноска по кредита: 175,41 лева; срок на заема: 15 месеца; Брой вноски: 15; фиксиран годишен лихвен процент: 40,32%; Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане: 2631,15 лева; ГПР: 49,49%;

Договорните клаузи, с които за заемополучателя било уредено задължение за заплащане на сума в размер на 954,90 лева като такса за експресно разглеждане на документи (чл.1 ал.З) и сумата от 636,60 лева като неустойка за непредоставяне на обезпечение (чл.4 ал.2), били нищожни поради установяването им в противоречие с добрите нрави. Въведените в договора изисквания за вида на обезпечение създавали значителни затруднения на 1 длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Таксата за експресно разглеждане на документите била уговорена в нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, както и при заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага подробни съображения в тази насока. След като посочените клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явявал недействителен на основание чл. 22 във вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Ищецът се позовава на чл. 23 от ЗПК, като сочи, че потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В изпълнение на Договор за паричен заем ****** № ******- **********г. ищцата била заплатила по сметка на кредитора една вноска за предсрочно погасяване на задължението по договора в размер на 2323,64 лв., което и общият размер на направените от нея плащания по договора за заем.

Разликата между заплатената сума от 2323,64 лева до дължимата от 1300,00 лева в размер на 1023,64 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от заемодателя на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. Ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед № 13922 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.05.2023г. по частно гражданско дело № ********/********г. по описа на С. районен съд, срещу която заповед постъпило възражение от длъжника. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставяло дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Ищецът бил получил и усвоил заемната сума без предварително да е дал каквато и да е гаранция за връщането й. За разлика от много други финансови услуги, които се предлагат на пазара, тази, която ищецът бил избрал, не изисквала от него предварителното осигуряване на обезпечение, което му създава удобството бързо да получи и ползва парична сума в немалък размер, като рискът бил изцяло за сметка на заемодателя.

Функцията на неустойката е преди всичко да обезпечи изпълнението. Освен това всеки заемател по договор за потребителски кредит разполага с гарантираната от чл.29 от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14дневен срок, за която ищецът също е била информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. Неоснователни и необосновани били твърденията на ищцата, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Посочената такса била дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършвала преди сключване на договора за кредит, поради което посочената такса не можела да се разглежда като такава по 2 управлението или усвояването на кредита. Оспорва твърденията на ищеца, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и .10 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № ******/*******г. по ч.гр.д. № ******/******* г. по описа на С. районен съд, 148 състав е разпоредено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1023,64 лева, представляваща главница за недължимо платена сума при липса на основание по договор за паричен заем *******№ ****** от ********г., ведно със законната лихва за периода от *******г. до изплащане на вземането, както и 25 лева за ДТ и 300 лева за адвокат. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение, а настоящият иск е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Налице е пълен идентитет между вземането по настоящото исково производство и вземането, предмет на гр.д. № *****/****** г. по описа на С. районен съд, с оглед на което предявеният иск е допустим.

От събраните по делото доказателства – заверено копие от Договор за паричен заем ******* №******* от ****** г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, които не са оспорени от ответника, както и от заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че между страните е бил сключен цитирания по-горе договор, по силата на който на В. Д. Л., в качеството й на кредитополучател е била предоставена сумата от 1300 лева, платима на 15 месечни вноски, при фиксиран лихвен процент 30.32%, лихва 376,25 лева, ГПР 49,49 %, допълнителна услуга – такса за експерсно разглеждане – 954,90 лева, размер на погасителна вноска с включени главница, лихва и такса за експерсно разглеждане 175,41 лева, общ размер на всички плащания с включена такса за експерсно разглеждане – 2631,15 лева, дължима неустойка при непредставяне на обезпечение – 636,60 лева, общо задължение по договора 3267,75 лева.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора заемателят заявява, че преди подписването му е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. Според чл. 1, ал. 3 от договора за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 954,90 лева, която сума съобразно ал. 4 се заплаща от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включва в размера на всяка от погасителните вноски. Според чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1) поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от 3 работодателя си, издадена не но - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или 2) банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 (2) страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка, която се заплаща разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 217,85 лева, а общото задължение по договора става в размер на 3267,75 лева.

По делото е изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което В. Д. Л. е получила от „*******“, ООД по Договор за паричен заем ******* № ******* от *******,сумата от 1300 лв. В. Д. Л. е заплатила на ******г по Договор за паричен заем ******№ *********от ********г сумата от 2316,31 лв. С внесената сума от 2316,31 лв са погасени: такса за експресно разглеждане 954,90 лв., главница 1300,00лв, договорна лихва 32,03 лв., неустойка 29,38 лв. Размерът на Годишния процент на разходите /ГПР/ по договора ,като се вземат предвид всички подлежащи на връщане суми, включително такса за експресно разглеждане на документи /чл.1,ал.З/ и неустойка за непредставяне на обезпечение/чл.4,ал.2/ и като се вземат предвид следните допускания: заемна сума - 1300 лв., фиксиран годишен лихвен процент - 40.32 %., брой вноски -15, месечна вноска за главница и лихва - 111,75 лв., допълнителна услуга -такса за експресно разглеждане 954,90 лв., разпределена на 15 вноски по 63,66 лв., размер на погасителна вноска с включени главница ,лихва и такса за експресно разглеждане175,41лв., дължима неустойка при непредставяне на обезпечение-636,60 лв,разпределена на 15 вноски по 42,44 лв., размер на погасителна вноска с включени главница ,лихва и такса за експресно разглеждане и неустойка 217,85лв, общ размер на задължение - 3267,75 лв., разпределено в 15 вноски по 217,85 лв., то ГПР по договора би бил 412,21 %.

Съдът кредитира изготвеното по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза като обективно, компетентно, а и неоспорено от страните.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между първоначалния ищец и ответното дружество е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК.