Решение № 2089 от 10.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2089 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. В. Боснешки при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от П. В. Боснешки Гражданско дело № 20231100108724 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Т., с ЕГН:********** и адрес:гр.

Бургас, ул.****, срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с

ЕИК:831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, пл.

****, представлявано от А.Т. и Ц.Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми, за които е издаден изпълнителен лист № 648/10.02.2015г. по ч.гр.д. № 631/2015г. по описа на PC Бургас, въз основа на който е образувано изп.д.№ 20168780400464 на ЧСИ И.Х., поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение, а именно:

-сумата от 23 451,09 лева - просрочена главница, дължима към 07.06.2013г. по втора гаранция с № 961DGI1111750603 по сключен договор за кредит;

-сумата от 4134,72 лева - лихва по договора за периода 07.06.2013г.-03.02.2015г.;

-сумата от 5000 лева - такса по втора гаранция № 961DGI1111750603;

-сумата от 86 976,01 лева - просрочена главница, изискуема към 28.12.2012 г. по първа гаранция № 961DGI1121100401;

-сумата от 19 445,33 лева - лихва по договора за периода от 28.12.2012 г. - 03.02.2015 г.;

-сумата от 4999,42 лева - такса по гаранция № 961DGI1121100401, -законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението в съда 04.02.2015 г. до окончателното плащане, -сумата от 2880,14 лева - разноски по делото;

Ищецът твърди, че на основание изпълнителен лист № 648/10.02.2015г. по ч.гр.д. № 1

631/2015г. по описа на PC Бургас на 22.05.2015г. е образувано изп.д.№ 20158040400376 на ЧСИ Д.Н.. С молба от 12.03.2016г., взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ И.Х., поради което е образувано изп.д.№ 20168780400464 на ЧСИ И.Х.. В периода от м. 05.2015 г. до м. 05.2017г. не са били поискани от взискателя и не са били предприети от ЧСИ изпълнителни действия по отношение на ищеца, поради което, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Взискателят се е дезинтересирал от удовлетворяване на вземанията си от ищеца в качеството му на солидарен длъжник. Именно поради бездействието на „Уникредит Булбанк“ АД и липсата на предприемане на валидни действия за принудително изпълнение, в периода 01.06.2015 г. - 01.06.2020 г. предвиденият в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок е изтекъл, или евентуално в периода 01.07.2017г. - 01.07.2022 г. Поради което, процесиите вземания на „Уникредит Булбанк“ АД са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.

В законоустановения срок ответникът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е подал отговор на исковата молба, с който иска отхвърлянето на процесните искове като неоснователни. Ответникът твърди, че през периода май 2015-та год. –май 2019-та год. по изпълнително дело 20168780400464 на ЧСИ И.Х. са извършвани множество изпълнителни действия за събиране на вземането, по което солидарен длъжник е ищеца.

Освен че давността е била спряна чрез наличието на висящи изпълнителни дела, образувани пред ЧСИ Д.Н. (и продължени впоследствие от други ЧСИ), давността е била прекъсвана многократно чрез поискани и проведени изпълнителни действия по други изпълнителни дела, по които "УниКредит Булбанк" АД е присъединило Изпълнителен лист № 648/10.02.2015 г. Оспореното вземане е било присъединено за събиране и по вече образувано въз основа на друг изпълнителен лист изпълнително дело - 20148040401230 на ЧСИ Д.Н.. А впоследствие и към изп.д. 20168440403684 на ЧСИ С.Я., което е преобразувано под № 20148040401230 на ЧСИ Д.Н.; изп. д. 20208010400470 на ЧСИ Т.Д.; изп. д. 20158000401153 на ЧСИ И.Б.а;

С протоколно определение от о.с.з. на СГС от 14.03.2023г. съдът е конституирал като трето лице- помагач на страната на ответника „Д.п.м.“АД, с ЕИК:**** със седалище и адрес на управление:гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“****. Към молбата за встъпване е представен и договор за цесия от 11.12.2023г., с който ответникът е прехвърлил вземанията по списък към същия договор, сред които са и процесните вземания.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 ГПК са допустими и следва да се произнесе по същество.

Съгласно Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително 2 производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

С протоколно определение от о.с.з. на СГС от 14.03.2023г. съдът е конституирал като трето лице- помагач на страната на ответника „Д.п.м.“АД, с ЕИК:**** със седалище и адрес на управление:гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“****. Към молбата за встъпване е приложен и договор за цесия от 11.12.2023г., с който ответникът е прехвърлил вземанията по списък към същия договор, сред които са и процесните вземания. Прехвърлянето на процесните вземания в хода на настоящето производство не се отразява на процесуалната легитимация на първоначалните страни в производството. Делото продължава между първоначалните страни, като постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице- помагач и насрещната страна.

По основателността:

Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства е видно, че по ч.гр.д.

№ 631/2015г. по описа на PC Бургас са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист № 648/10.02.2015г., с които длъжниците, сред които и ищецът, са осъдени да заплатят солидарно на ответната банка следните суми:

-сумата от 23 451,09 лева - просрочена главница, дължима към 07.06.2013г. по втора гаранция с № 961DGI1111750603 по сключен договор за кредит;

-сумата от 4134,72 лева - лихва по договора за периода 07.06.2013г.-03.02.2015г.;

-сумата от 5000 лева - такса по втора гаранция № 961DGI1111750603;

-сумата от 86 976,01 лева - просрочена главница, изискуема към 28.12.2012 г. по първа гаранция № 961DGI1121100401;

-сумата от 19 445,33 лева - лихва по договора за периода от 28.12.2012 г. - 03.02.2015 г.;

-сумата от 4999,42 лева - такса по гаранция № 961DGI1121100401, -законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението в съда 04.02.2015 г. до окончателното плащане, -сумата от 2880,14 лева - разноски по делото;

На 22.05.2015г., въз основа на изпълнителен лист № 648/10.02.2015г. по ч.гр.д. № 631/2015г. по описа на PC Бургас, е образувано изп.д.№ 20158040400376 на ЧСИ Д.Н.. В молбата е поискано цялостно проучване имотното състояние на длъжниците, като при наличие на такова се иска налагане на запор или възбрана.

С молба от 12.03.2016г., взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ И.Х., поради което е образувано изп.д.№ 20168780400464 на ЧСИ И.Х..

През периода май.2015-та год. -май.2019-та год. по изпълнително дело 20168780400464 на ЧСИ И.Х. са извършвани множество изпълнителни действия за събиране на вземането, по което солидарен длъжник е ищеца. Изпълнителните действия са насочени 3 към реализиране на обезпечения по кредита, дадени от трето лице (ипотекарен длъжник) по силата на Нотариален акт за договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията - Ямбол с Вх. № 9282/18.11.2011 г.

Изпълнителните действия, насочени срещу ищеца са следните:

С молба от 21.03.2016г. взискателят е поискал налагането на запор на банковите сметки, на МПС, дружествени дялове, трудово възнаграждение на физически лица, на вземания от наеми, акции и касети.

С молба от 29.03.2019г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на дружествените дялове, на вземания, на договори за наем, на банкови касети на солидарните длъжници;

С молба от 06.03.2020г. взискателят е поискал пълно проучване на имущественото състояние на солидарните длъжници и налагане на запори/възбрани, описи на имущество;

С молба от 22.02.2021г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху имот земеделска земя на длъжника Д. Г. Т. в гр. Поморие, с. Огнен, с. Искра, гр. Камено, както и запор на банкови сметки в „Търговска банка Д“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Алианц Банк България" АД. Възбраните са наложени с разпореждане изх. № от 01.03.2021г., а до третите задължени лица са изпратени запорни съобщения, получени на 04.03.2021г. и 05.03.2021г.;

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 10.02.2015г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение 4 разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;

Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г.

Поради това и съдът намира, че погасителната давност за процесните вземания започва да тече от прекратяването на изпълнителния процес.

С молбата от 21.03.2016г., с която взискателят е поискал налагането на запор на банковите сметки, на МПС, дружествени дялове, трудово възнаграждение на физически лица, на вземания от наеми, акции и касети, е прекъсната погасителната давност спрямо вземанията срещу ищеца.