Решение № 1446 от 16.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1446 гр. София, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100507865 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С протоколно решение № 20084419, постановено в проведеното на 01.04.2021 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 42838/2020 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, Р.А. В., М. АН. М. и АГЛ. АН. Н. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, всяка една от тях сумата от по 1 053, 96 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020 г. до изплащане на сумата, представляваща стойност на топлинна енергия за периода за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. сумата от по 68, 93 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 04.12.2019 г., както и сумата от по 251, 68 лв. – разноски по компенсация. Исковете се отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от по 1 555, 39 лв. – главница и 70, 67 лв. – мораторна лихва. Ищецът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 236, 61 лв. – държавна такса. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззина жалба от ответниците Р. АН. В., М.

АН. М. и АГЛ. АН. Н.. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Задължението за заплащане на дялово разпределение е към топлинния счетоводител, а не към ищеца. Тъй като ищецът не е доказал отправянето на покана за заплащане на сумите, считат, че не дължат заплащане на мораторна лихва. Твърдят, че не са получили съставените от ищеца фактури. Ищецът не е доказал публикуването на фактурите на интернет страницата си. Поддържат, че решаващият съд е следвало за изключи от доказателствата по делото извлеченията от сметки, 1 тъй като представляват частни документи, изготвени от ищеца.

Представеният договор от 26.09.2001 г. не следва да се приобщава към доказателствата, тъй като липсват доказателства за продължаване на срока му. Неправилно е приет като доказателство и представеният протокол от проведеното на 26.09.2001 г. общо събрание на етажните собственици в гр.

София, ул. ****, тъй като не е положен подпис от домоуправител и е лишен от доказателствена стойност. Твърдят, че общото събрание не е проведено съобразно ПУРНЕС (отм.). Списъкът на етажните собственици не съдържа имената на ответниците, поради което е неотносим към спорния предмет.

Съобщенията към фактури не съдържат волеизявления, нямат посочен автор и не са подписани, поради което неправилно са приети като доказателства по делото. Считат, че неправилно решаващият съд е допуснал изслушването на експертизи, като вещите лица ще ползват счетоводни и други документи, с които ответниците не са запознати. По този начин считат, че е нарушен принципът на равнопоставеност на страните и на справедливостта на съдебния процес. Поддържат, че по делото не са ангажирани доказателства за количеството реално потребление на топлинна енергия през исковия период.

По делото не са ангажирани доказателства, че ответниците са потребители на топлинна енергия. Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като им присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 17.03.2022 г. оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателите.

Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „**** и в това си качество са битови клиенти на топлинна енергия. За периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. за процесния топлоснабден имот аб. № 325922 е доставяна топлинна енергия на стойност от 4 760, 43 лв., която не е заплатена от ответниците. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумата от 4 760, 43 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.

– м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, сумата от 534, 10 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2017 г. – 19.11.2019 г., сумата от 79, 17 лв. – дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сумата от 13, 66 лв. – лихва за периода 01.12.2016 г. – 19.11.2019 г. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

2

С молба – уточнение от 21.12.2020 г. ищецът е уточнил, че претендира от ответниците следните суми: по 1 555, 35 лв. – главница за топлинна енергия за периоза м.05.2016 г. – м.04.2019 г. , сумата от 70, 67 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2017 г. – 04.12.2019 г., ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспроват предявените искове. Оспорват качеството си на клиенти на топлинна енергия. Считат, че претендираното от ищеца потребление през исковия период не е реално. Не са запознати с вида и размера на задълженията, публикувани на интернет страницата на ищеца.

Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Видно от представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 109, том II, рег. № 1737, нот. д. № 278/2003 г. на 31.03.2003 г. М.А.Г. и И.А.Г. са продали на А.В.Н. апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****, ет.2, надпартерен етаж.

Видно от представеното удостоверение за наследници А.В.Н. е починал на 24.02.2010 г., като него наследници по закон са ответниците – дъщери, както и Л.П. Н. – съпруга.

Съгласно изготвената справка Л.П. Н. е починала на 06.06.2020 г.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се на ул. „Солунска“ № 59, 61, 63, ТР „Триадица“, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „В.Е.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.

С договор № 480/26.09.2001 г., сключен между „В.Е.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. София, кв. Лозенец, ул. ****, дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У144/29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на вещото лице инж. В.Т.Т. по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че общият топломер на абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец.

Вещото лице е съобразило показанията на общия топломер през исковия период. За същия начислената топлинна енергия е за 6 броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление (ИРРО), 3 които са с дистанционно отчитане чрез рдиоотчет. През разглеждания период няма начислена топлинна енергия за отопление на общи части. Начислената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е за 4 броя потребители при норма на разход 0, 10 куб. м. за един потребител за едно денонощие. За исковия период начислената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е в съответствие с чл.69, ал.4 от Наредба № 16-334. Вещото лице приема, че изчисленията, извършени от фирмата за дялово разпределение е в съответствие с посочената наредба. Ищецът не е начислявал такса мощност. Начислената сума по фактури за разглеждания период възлиза на 4 388, 79 лв., а начислената от фирмата за дялово разпределение сума за доплащане от изравнителните периоди е в размер на 371, 56 лв. Така размерът на доставената топлинна енергия възлиза на 4 760, 35 лв. За периода м.10.2016 г. – м.04.2019 г. дяловото разпределение е 79, 17 лв. От ТР „София“ са предоставени на вещото лице свидетелства за метрологични проверки на общия топломер, резултатите от които са: съответства на одобрения гихОбщият топломер за исковия период е преминал метрологични проверки през 2 – годишен период и при проверките не са констатирани отколнения извън допустимите стойности.

Пред СРС е изслушана съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице Е.П.И. се установява, че на основание издадени от ищеца данъчни фактури, съобщения към фактури за исковия период прогнозно начислените от фирмата за дялово разпределение суми за топлинна енергия по партида за аб. № 325922, са на обща стойност 4 388, 79 лв. с ДДС. На 21.11.2019 г. е платена сумата от 94, 37 лв. по обща фактура от 2017 г. За периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. резултатът от въведените изравнителни сметки за посочения абонатен номер е сума за доплащане в общ размер на 79, 06 лв., която е включена в общото задължение на ответниците.

От въведените изравнителни сметки за възстановяване на суми за топлинна енергия по партидите на абоната няма приспаднати незпалатени сметки преди исковия период. Стойността на топлинната енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. възлиза на 4 666, 06 лв. Размерът на законната лихва за периода 15.09.2017 г. – 04.12.2019 г. възлиза на 212, 01 лв. За периода 04.09.2017 г. – 04.09.2020 г. (дата на завеждане на делото) главницата възлиза на 3 161, 87 лв., лихвата възлиза на 206, 79 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Жалбоподателите оспорват качеството си на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в 4 сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.