Решение № 613 от 11.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Варна, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. П. като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20263100500480 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх.№6192/26.01.2026г. от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София, срещу решение №4717/28.12.2025г. по гр.д. №20253110103263 по описа на ВРС, с което е уважен предявения от М. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, частичен иск в размер на 20 лв. от остатъка от дължимото обезщетение 1200 лева, а именно 1104.29 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди върху лек автомобил „Волво Ц 30 2.0 Д", с peг. № ****** от настъпило на 06.02.2025 г. застрахователно събитие по застрахователна полица Каско ***** от 17.05.2024 г., клауза „Пълно каско“, изразяващи се в увреждане на калник заден ляв, вежда ПВЦ, заден ляв калник и облицовка ПВЦ праг ляв, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 17.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е установил размера на дължимото обезщетение, като е основал извода си изцяло на заключението на вещото лице, което е било своевременно оспорено от жалбоподателя. Отправя искане за назначаване на повторна СТЕ, която не е била допусната от първоинстанционния съд поради извършено проц. нарушение.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск изцяло, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна, чрез адв. А., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се 1 изразява становище за правилност и законосъобразност на решението.

Възразява се срещу искането за назначаване на повторна СТЕ с аргумент за липса на предпоставките неяснота и необоснованост на първоначалното заключение. Доказателствени искания не са направени.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. И. П., ЕГН ********** с адрес: ****** срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 030269049, със седалище: гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 68, иск с правно основание чл. 405 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20.00 лева, частичен иск от остатъка от дължимото обезщетение 1200.00 лева, а именно 1017.89 лева, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди върху лек автомобил „Волво Ц 30 2.0 Д", с peг. № ******, от настъпило на 06.02.2025 г. застрахователно събитие по застрахователна полица Каско ***** от 17.05.2024 г., клауза „Пълно каско“, изразяващи се в увреждане на калник заден ляв, вежда ПВЦ заден ляв калник и облицовка ПВЦ праг ляв, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 17.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ищецът сочи, че с ответното застрахователно дружество сключил застраховка Каско на МПС, клауза Пълно Каско по полица *****, за притежавания от нея лек автомобил „Волво Ц 30 2.0 Д" с peг. № ****** на 17.5.2024 г. Застрахователната премия била в размер на 548.00 лева, която ищецът заплатила при сключване на застрахователния договор. Твърди, че на 06.02.2025 г. около 15:00 ч., отивайки към паркирания на паркинга на магазин Билла ул. Подвис, гр. Варна автомобил, установила, че същият е увреден. На 07.02.2025г. уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие. Бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен оглед по щета № 211949659. Като увредени части били посочени: калник заден ляв, вежда ПВЦ заден ляв калник и облицовка ПВЦ праг ляв. По заведената щета застрахователят изплатил на 28.02.2025 г. сумата от 182.11 лева. Ищецът намира същата за недостатъчна за отстраняване на процесните увреждания по автомобила. Сочи, че при извършено проучване установила, че сумата, нужна за възстановяване на увредените детайли, възлиза на 1200 лева, като от нея следва да бъде приспадната вече изплатената сума. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски. Направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения ответник е подаден отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение между страните, както и настъпилото застрахователно събитие. Счита, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по експертна оценка, съобразно Методиката за определяне размера на застрахователното обезщетение по застраховка Каско на МПС на застрахователя, за което застрахованият бил декларирал, че е информиран. Намира претендирания от ищеца размер на застрахователното обезщетение за изключително завишен.

Сочи, че при описа на увредените детайли от застрахователното събитие са били налице увреждания още при сключване на застрахователната полица, 2 поради което счита, че следва да се приложи т.16.17 от ОУ към застрахователния договор, в която е предвидено изключение от застрахователното покритие. Оспорва и претенцията за лихва. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ се предпоставя от доказване наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, настъпване на застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, вида и характера на вредите и размера на дължимото обезщетение.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско на МПС", клауза „Пълно каско" по отношение на лек автомобил марка лек автомобил „Волво Ц 30 2.0 Д" с peг. № ******, с период на застрахователно покритие от 21.05.2024г. до 21.05.2025г.; както и че по образуваната щета ответникът е заплатил обезщетение от 182.11 лв.

Не е спорно също и настъпването на застрахователно събитие на 06.02.2025г., което се установява от протокола за извършен оглед на МПС, в които са отразени уврежданията по посочените в исковата молба детайли, както и от действията на застрахователя, който е определил и изплатил обезщетение от общо 182.11 лв. по щетата, като по този начин е признал настъпването на застрахователно събитие, съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена застраховка. С оглед на това се явява неоснователно възражението, че е налице изключение от застрахователното покритие поради приложимост на клаузата на чл.16.17 от ОУ. Изводът за неоснователност на възражението се потвърждава и от заключението на вещото лице по САТЕ, прието в рамките на първоинстанционното производство, според което уврежданията, описани в процесната щета, са по заден ляв калник, ляв праг и ПВЦ вежда над задно ляво колело и съответно тяхното местоположение не съвпада с драскотините, показани на снимките при сключване на застрахователния договор.

Спорно е определянето на размера на дължимото застрахователно обезщетение, а именно дали следва да се приложи Методиката за определяне размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ или средни пазарни цени, както и дали при изчисляване на средната пазарна цена следва да се вземат предвид сервизи, притежаващи сертификат за 3 качество наравно с тези, непритежаващи такъв сертификат.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение по съдебна автотехническа експертиза, в което вещото лице е определило общата стойност на щетите по автомобила в размер на 1104,29 лв. по средни пазарни цени към датата на събитието. Съгласно правилата на Методиката за обработка на преписки по щети по застраховка „Каско“ и „ГО“ на автомобилистите на „Дженерали застраховане“ АД вещото лице е определило общата стойност на боядисване на предна дясна врата, при съобразяване на цените от алтернативни източници, в размер на 359,04 лв.

Пред въззивния съд е прието заключение по съдебна автотехническа експертиза, в което вещото лице е определило, че разходите за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени за труд в неоторизиран сервизен център възлизат на 394,54 евро, а за възстановяване в оторизиран сервизен център възлизат на 798,64 евро.

Като съобрази трайната практика на ВКС в решение №

52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т.д.

№ 156/2009г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013г. по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о., настоящият състав счита, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната или възстановителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КНФ.

Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - чл.

400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал.2 от КЗ.

В случай, че бъдат представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото имущество, се дължи обезщетение в размер на направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 от КЗ. В настоящия случай такива доказателства не са представени, поради което възстановителната стойност се установява от заключение на вещо лице.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, прието в хода на въззивното производство, което е изчерпателно и обосновано, при приемане на заключението в съдебно заседание вещото лице е посочило използваните източници, аргументирало е направените изводи. Въз основа на посочените в 4 заключението цени се изчислява средна стойност на ремонта в общ размер 596,59 евро, към датата на настъпилото застрахователно събитие, при използване на средна пазарна цена на труда в оторизирани и неоторизирани сервизи.

Определянето на размера на вредите е направено към датата на ПТП при посочване на варианти за ремонт на отделните детайли с цени, дадени от алтернативни сервизи, което е в съответствие с начина на определяне на стойността на база „средна пазарна цена“ въз основа на съществуващата информация за пазарно предлагане въз основа на оферти. От така определената възстановителна стойност следва да се приспадне сумата 182.11 лв. /93,11 евро/, чието заплащане от застрахователя не е спорно между страните.