Решение № 91 от 23.01.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: К. Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000501217 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 266961 от 15.12.2021 г. по гр. д. 12505/2017 г. по описа на СГС, I-6 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Сиесайеф“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК:

131385285 обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС, чл.59 и чл.86, ал.1 ЗЗД против „Разпространение“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК:

201239197 за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху частта от поземлен имот с идентификатор ***, която ответното дружество владее без правно основание, съответстваща на 3 435 кв.м., която представлява реална част от поземлен имот, който имот и съобразно КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-53 от 23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК представлява ПИ с идентификатор *** целият с площ от 37 251 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, съгласно скица на поземлен имот № 15-359909 от 27.07.2017 г. на СГКК-гр.София, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 164880 лева (сто шестдесет и четири хиляди осемстотин и осемдесет лв.), представляващо обезщетение за неправомерното ползване на 3 435 кв.м. от поземления имот за периода от 01.10.2012 г. до 01.10.2014 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба-02.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземанията по всеки един от предявените искове, както и за 1 осъждането на ответника да премахне изградената в поземления имот ограда. Поради това, ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника сторените в първата инстанция разноски в размер на 8 300 лв.

Против така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от „Сиесайеф“ АД със доводи за неправилност на съдебното решение, поради което желае отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове като основателен по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна, а атакуваното решение се счита за правилно. Също се претендират разноски.

Не са искани и не са събирани допълнителни доказателства пред въззивния съд.

С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от материалите по делото следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена „Сиесайеф“ АД против „Разпространение“ ЕООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС и иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на складова база, находяща се на адрес гр. София, ул.

„Веслец” 84, състояща се от следните обекти: склад-магазин, състоящ се от пет помещения със застроена площ от 6870 кв.м., на първи етаж, със смесено предназначение, с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД18-53 от 23.11.2011 г., печатница (производствен обект), със застроена площ от 130 кв.м. (а по скица със застроена площ от 120 кв.м.), на 1 етаж, с предназначение: административна, делова сграда, с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-53 от 23.11.2011 г., два склада, тип „Холандски", с обща площ от 600 кв.м., като единият е със застроена площ от 350 кв.м. (а по скица със застроена площ от 365 кв.м.), на 1 етаж, с предназначение: складова база, склад, с идентификатор

*** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-53 от 23.11.2011 г., а другият - 250 кв.м. (а по скица със застроена площ от 257 кв.м.), на 1 етаж, с предназначение: складова база, склад, с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-53 от 23.11.2011 г., заедно с покрит метален навес между двата склада; склад - магазия VI със застроена площ от 600 кв.м. (а по скица със застроена площ от 595 кв.м.), на 1 етаж, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-53 от 23.11.2011 г., зарядно отделение, със застроена площ от 60 кв.м.; две метални будки, всяка от тях със застроена площ от 3,42 кв.м.; двуетажна административна сграда със застроена площ от 315 кв.м. и разгърната застроена площ от 630 кв.м., като първият етаж се състои от зала за хранене, кухня и технологични възли, а вторият - от дванадесет канцеларии, коридор и санитарен възел (а по 2 скица със застроена площ от 259 кв.м.), на 2 етажа, с предназначение: административна, делова сграда, с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-53 от 23.11.2011 г., административно-битова сграда със застроена площ от 84 кв.м. (а по скица със застроена площ от 78 кв.м.), на 1 етаж, с предназначение: административна, делова сграда, с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-53 от 23.11.2011 г., помещение за мотокари и ГСМ със застроена площ от 83 кв.м. (а по скица със застроена площ от 83 кв.м.), на 1 етаж, с предназначение: за друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД18-53 от 23.11.2011 г., заедно с поземления имот, върху който е построена складовата база с описаните обекти, съставляващ имот с пл.№ 17, идентичен с имот с пл.№ 4, целият с площ от 36 812 кв.м., а по скица - 39 605 кв.м., от квартал 90 и 91 по плана на гр. София, местност „ГГЦ - Зона В-15 - пробив Д. Н.", одобрен с Протокол № 46 от 18.12.2002 г. и Решение № 7 на СОС, съгласно който за описания имот са предвидени УПИ I за обществено обслужване от квартал 91 и УПИ I за обществено обслужване от квартал 90, при съседи на целия поземлен имот по скица: улица, ПИ с планоснимачен номер 3, ПИ с планоснимачен номер 18, ПИ с планоснимачен номер 1, УПИ II за обществено обслужване, УПИ III за обществено обслужване от квартал 90 и УПИ II за обществено обслужване от квартал 91, и при съседи по нотариален акт: от три страни улица, Централна митница, Предприятие за товарни превози НКБДЖ, Аутомор ЕАД, БКС на община Сердика, УПИ II за обществено обслужване, УПИ III за обществено обслужване от квартал 90 и УПИ II за обществено обслужване от квартал 91. Поддържа се, че складовата база и поземления имот ищецът е придобил чрез договор за преобразуване от 27.09.2013 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в Службата по вписванията, сключен между „Сиесайеф" АД и „Донеди" ЕАД, по силата на който „Донеди" ЕАД се влива в „Сиесайеф" АД, като в резултат на вливането „Донеди" ЕАД е прекратено без ликвидация и цялото му имущество е прехвърлено и поето от приемащото дружество „Сиесайеф" АД, при условията на универсално правоприемство и в съответствие с този договор. Твърди се, че съгласно чл. 8 от договора, след вписване на вливането (преобразуването), се прехвърля на приемащото дружество „Сиесайеф" АД собствеността върху складовата база и поземления имот, собственост на вливащото (преобразуващото) се дружество „Донеди" ЕАД, съгласно нотариален акт от 28.05.2008 г. за покупко-продажба на недвижими имоти с № 87, том III, peг. № 4533, дело № 456 от 2008 г. Поддържа се, че по силата на този нотариален акт „Деспред" АД е продало на „Донеди" ЕАД складовата база и поземления имот. Твърди се, че от своя страна праводателят „Деспред“ АД се легитимира като собственик на имотите с нотариален акт от 18.02.2005 г. за собственост на недвижим имот № 13, том I, peг. № 418, дело № 12 от 2005 г. и нотариален акт от 15.11.1999 г. за собственост върху недвижим имот на основание чл. 148, ал. 2 ППЗДС № 65, том I К, peг. № 8464, дело № 508 от 1999 г. на основание чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.). Твърди се, че имотите са предадени на ДСП „Деспред" – София и това предаване се установява от Акт № 5375-II от 20.08.1970 г. за държавна собственост, издаден от Коларовския районен народен съвет, съставен на основание чл. 6 от 3

Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти. Твърди се, че с Решение № 50 от 30.03.1989 г. на Министерски съвет се образува фирма с държавно имущество с наименование „Деспред“, която поема активите и пасивите на прекратяваното ДСП „Деспред" по баланса й към 28.02.1989 г. Държавна фирма „Деспред" е вписана по ф.д.

446 по описа на СГС, ФО за 1989 г. с Решение от 28.04.1989 г. Поддържа се, че с Разпореждане № 25 на Министерски съвет от 15.10.1991 г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, Държавна фирма „Деспред“ - София се преобразува в еднолично търговско дружество. „Деспред“ ЕООД е вписано по ф.д. № 27664 по описа на СГС, ФО за 1991 г. с Решение от 12.12.1991 г. Впоследствие със Заповед № РД1-21 от 02.11.1995 г., издадена от министъра на транспорта „Деспред" ЕООД е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Деспред" ЕАД, с предмет на дейност: международна и вътрешна транспортна, спедиционна и посредническа дейност, складова и ремонтна дейност; вътрешна и външна търговия; всяка друга дейност незабранена от закона. Поддържа се, че дружеството поема активите и пасивите на „Деспред" ЕООД, гр. София, по баланса към 30.09.1995 г. Преобразуването е вписано по ф.д. № 27664 по описа на СГС, ФО за 1991г. с Решение от 15.01.1996 г.

Твърди се, че въпреки че в посочените в исковата молба документи поземленият имот е описан по различен начин, то става дума за един и същи имот.

Твърди се, че към днешна дата, въпреки че по документи ищцовото дружество притежава в пълен обем правото на собственост върху складовата база и поземления имот, то е лишено от правото да ползва, да владее и да се разпорежда с 3 435 кв.м. от поземления имот. Това фактическо състояние е създадено от дружеството „Разпространение на печата" ЕАД и продължено от „Разпространение" ЕООД.

Твърди се, че по инициатива на ищеца било извършено контролно заснемане на част от поземления имот, извършено от правоспособно лице по геодезия и кадастър, а именно инж.

В.М., рег. № 0183 при Камара на инженерите по геодезия. Твърди се, че прилежащата територия, необходима на „Разпространение" ЕООД за достъп до притежаваните от него сгради и зоните за обслужването им е 4 576 кв.м., но към днешна дата дружеството владее 8 011 кв.м. Твърди се, че територията от поземления имот, равняваща се на 8 011 кв.м.

„Разпространение" ЕООД е отделена от тази на „Сиесайеф" чрез ограда. Оградата е изградена в началото на 80-те години на ХХ-ти век и е с дължина около 240 м. Тя разделя поземления имот на две части - тази, която ползва ищеца и тази, която ползва ответника (8 011 кв.м.). Тя се състои от плътни ламаринени платна с височина от около 2 м., заварени на винкели, забити в земята. Частта от поземления имот, която ползва „Сиесайеф” има два входа - единият е от изток, а другият - от запад (оградата се намира на юг). Частта от поземления имот, която ползва „Разпространение" ЕООД има един вход, който се намира в южната част на имота и е с бариера. Границите на ползваната част от „Разпространение” от поземления имот са: на изток и югоизток - стени на сгради от съседен имот, на север оградата със „Сиесайеф”, на юг - ул. „Будапеща" (входът с бариерата), а на запад - ограда и сграда. Поддържа се, че на 19.04.2017 г. „Сиесайеф" АД изпратило покана до 4

„Разпространение" ЕООД, в която ищцовото дружество настоява ответникът да освободи неправомерно ползваната от него площ от поземления имот в размер на 3 435 кв.м. и да му заплати обезщетение за неправомерното ползване за 5 години назад, в размер на 2 лева на кв.м. за всеки започнат календарен месец. Твърди се, че поканата е получена от ответника на 20.04.2017 г., но до този момент ответното дружество не е освободило неправомерно владяната от него част от поземления имот, нито е заплатило исканото обезщетение.