Решение № 40 от 13.02.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Смолян, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500008 по описа за 2025 година

Производството е по чл.2 58-чл.273 ГПК.

С обжалваното решение №231/26.11.2024г по гр.д. №357/2024г Маданският районен съд е осъдил Детска градина „Е.“ с. Ч., общ. Р., обл. С., ул. „Д.“ № *, представлявана от Д. Р. А. - директор, да заплати на А. Р. С., ЕГН **********, с адрес с. Ч., общ. Р., обл. С., ул. Л. № *, следните суми: 2 225.48 лева, представляваща дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 25.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024 г. до окончателното й изплащане; 309.72 лева представляваща мораторна лихва върху главницата от 2 225.48 лева, дължима за периода 01.09.2023 г. - 04.09.2024 г.; 3 574.45 лева, представляваща неизплатена разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024 г. до окончателното й изплащане; 497.45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 3 574.45 лева, дължима за периода 01.09.2023 г. - 04.09.2024 г. Осъдил е Детска градина „Е.“ с. Ч., общ. Р., обл.С., ул. „Д.“ № *, представлявана от Д. Р. А. - директор, да заплати на адв.

О. сумата от 960.71 лева - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Със същото решение е осъдил Детска градина „Е.“ с. Ч., общ. Р., обл.С., ул. „Д.“ № *, представлявана от Д. Р. А. - директор, да заплати на Районен съд Мадан, възнаграждение за вещо лице от 300 лева и държавна такса от 332.00 лева.

1

Постъпила е въззивна жалба с вх.№3828/17.12.2024г от Детска градина „Е.", -с.Ч., общ.Р., представлявана от Д. Р. А. – директор,чрез адв. А. против решение № 231 от 26.11.2024 г., постановено по гр.д. №357/2024г по описа на районен съд –Мадан ,което намира за необосновано и неправилно.

Решаващият състав на Районен съд-Мадан мотивира цитираният по-горе съдебен акт, като прави тълкуване на Анекс № /3,01-192 от 10.08.2023 г., към КТД в системата на предучилищното и училищно образование, съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Изводът на съда, че по аргумент от чл.66, ал.2 КТ не могат да бъдат уговаряни условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя счита ,че е правилен, но е неотносим към конкретния казус. Намира ,че това е така, защото подписаният и цитиран погоре анекс към КТД от 10.08.2023 г. няма никакво отношение към ищцата С., с нищо не променя нейния статус, не уврежда нейни законни права. Счита ,че този извод произтича от факта, че А. С. , считано от 25.07.2023 година не се намира в трудово-правно отношение с Детска градина „Е.".Намира за странен мотива на PC-Мадан, че в зависимост от момента на прекратяване на ТПО между работодател, обвързан с този КТД и заето лице от персонала му в зависимост от момента на подписване на Анекса към КТД, би поставило в неравностойно положение на такива лица и би ощетило тези, които са прекратили трудовото си правоотношение преди подписването на Анекса.

Наличието на текста на § 3 от Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, в която се предвижда, че § 2 влиза в сила от 01.01.2023 г.,намира ,че също не променя фактическата и правна обстановка, която е съществена за изхода на делото. Счита ,че причината е в това, че тази разпоредба касае само лица, които имат качеството на педагогически специалисти.Намира ,че ищцата определено се намира извън обхвата на този акт.Към доводите от писмения отговор на исковата молба, установява допълнително ,че ищцата би имала правото да претендира за увеличаване на размера на индивидуалната и работна заплата от 01.01.2023 г. само ако са налице следните заедно две предпоставки: 1) наличие на индивидуален трудов договор и 2) да е заето лице в системата на образованието. Към момента на подписването на Анекса към КТД е видно ,че ищцата С. не е била в нито едно от двете качества, тъй като нейният трудов договор е прекратен на 25.07.2023 година. По силата на чл.118 от КТ, промяната в размера на трудовото възнаграждение налага необходимост от изменение на сключения между страните трудов договор по реда на чл.118, ал.1 от КТ, по взаимно съгласие. Другата правна възможност за изменение е по реда на чл.118, ал.З от КТ-едностранно от работодателя увеличение на трудовото възнаграждение. Работодателят може едностранно да увеличи трудовото възнаграждение, но не и едностранно да го намали, пред вид правилото на чл.118, ал.1 от КТ. Счита ,че и в двете хипотези на чл.118 от КТ се предполага наличието на валидно трудово правоотношение, основано на действащ трудов договор, който би могъл да бъде изменян, независимо дали за в бъдеще, или със задна дата. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове, като неоснователни.

В законният срок е постъпил писмен отговор от А. Р. С., чрез адв. М.

2

О.,която намира ,че въззивната жалба е допустима, но по същество е неоснователна, поради което моли въззивния съд да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Основният въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство, е дали Анекса към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата, считано от 01.01.2023 г., следва се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса 10.08.2023 г. са с прекратено трудово правоотношение, респективно кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения?Твърди ,че съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД № ДО 1-269/06.12.2022 г., действащ в системата на училищното и предучилищното образование, индивидуалните основни трудови възнаграждения на предучилищните специалисти, които към момента на сключване на анекса са били в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са били по-високи от тях е предвидено да бъдат увеличени с 15 %. Относно основното трудово възнаграждение на доверителката и не е налице спор, че нейният размер попада в хипотезата на тази разпоредба.Според същия анекс на КТД - чл. 27, ал.1 ефектът на договореното изменение на основното трудово възнаграждение счита ,че е с обратно действие, тъй като изрично е посочено, че за системата на училищното и предучилищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването на анекса 10.08.2023 г. В настоящия случай намира ,че следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.54 ал.1 КТ за това, че колективния трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Анализирайки текста на Анекса от 10.08.2023г., намира ,че се налага извода, че сключилите го страни са му придали обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищно образование се прилагат считано от 01.01.2023г. и по този начин е налице визираното в чл.54, ал.1 КТ изключение от правилото за влизане в сила на разпоредбите на КТД, а именно влизат в сила, от изрично посочения начален момент. Намира,че в случая изрично е посочено, че изменената разпоредба на чл.27 от КТД се прилага от 01.01.2023г. Към този момент намира ,че следва да се определи и кръгът на правоимащите лица.Намира ,че в този смисъл правилата на Анекс № Д-01- 192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, са приложими и към трудови правоотношения, които са прекратени преди сключване на анекса, но са съществували към момента, считано от който страните по КТД са договорили да е началния момент на приетото изменение на трудовото възнаграждение. Няма спор, че в периода 01.01.2023 г. - 25.07.2023 г. доверителката и е била заета по трудов договор в системата на предучилищното и училищно образование, като конкретно е изпълнявала длъжността „старши учител“ в ответната детска градина. След като с определяне на момента, от който следва да се счита, че следва да бъдат 3 увеличени основните трудови възнаграждения със задна дата, считано от 01.01.2023 г., намира ,че безспорно следва извода, че е прието преуреждане със задна дата на размера на основното трудово възнаграждение. Счита ,че след като ищцата е полагала труд в периода, обхванат от увеличението на основното й трудово възнаграждение, независимо от прекратяване на същото преди сключване на анекса за изменението, районен съд – Мадан правилно е приел, че нейното основно трудово възнаграждение също следва да бъде коригирано, тъй като тя попада в кръга на лицата, заети към 01.01.2023 г. в системата и доколкото с разпоредбите на КТД и на процесния анекс не е предвидено изричното изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключването на анекса - 10.08.2023 г.Счита ,че възраженията на насрещната страна са неоснователни и не се подкрепят и от цитирания § 3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, изд. от МОН. Напротив, именно с посочения § 3 е придадена обратна сила на разпоредбата на § 2 от същата Наредба, определяща минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Изрично § 3 посочва, че § 2 от Наредбата влиза в сила от 01.01.2023г. - счита ,че това е класически пример за придадено обратно действие на нормативна разпоредба .Моли въззивния съд да има предвид , че нито в Наредбата, нито в Анекса от 10.08.2023г. е предвидено изключване на лицата, чието трудово правоотношение е прекратено към момента на сключване на Анекса, респ. на приемане на нормативната разпоредба. Счита ,че такова изключение, би било и дискриминационно Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе като потвърди изцяло обжалваното решение на районен съд –Мадан като законосъобразно и обосновано Претендира разноски по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата за настоящата инстанция.

Пред окръжен съд-Смолян жалбоподателят Детска градина „Е.“ гр.Р. редовно призован се представлява от адв. А. ,който поддържа депозирана въззивна жалба по съображенията ,изложени в нея Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на районен съд –Мадан и да отхвърли предявените искове,като неоснователни.Претендира разноски по представен списък и за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата А. Р. С. ,редовно призована не се явява. Вместо нея пълномощникът и адв. О. поддържа становище ,че въззивната жалба е процесуално допустима ,но по същество неоснователна .Счита ,че спора по делото е правен и въпроса е дали за периода от 01.01.2023г до 25.07.2023г когато е прекратено трудовото правоотношение на доверителката и с жалбоподателя следва ли за този период да и се заплати допълнително възнаграждение Намира ,че на този въпрос следва да се отговори положително както е постъпил със съдебния си акт Маданският районен съд.

Поради това моли въззивния съд да потвърди решението на районен съд Мадан като законосъобразно и обосновано постановено. Претендира разноски по реда на чл.38,ал1т.2 ЗАдв.

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен

4 процесуален представител в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Районен съд –Мадан е бил сезиран от А. С. срещу Детска градина „Е. „ гр.Р. с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 2, чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ и акцесорни искове по чл.86 ЗЗД- за присъждане на разликата между реално изплатените и полагащите се с оглед приетото увеличение на работните заплати в системата на предучилищното и училищно образование, с Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (№Д01-269/06.12.2022 г.), в сила от 01.01.2023 г.