Решение № 106 от 02.05.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Сандански, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20221250200460 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. К. Г., ЕГН**********, с постоянен адрес в град Петрич, ул.“***“ №*** срещу Наказателно постановление /НП/ №*** от ***г., издадено от Директор на НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛНИЕ към АГЕНЦИЯ "ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА", с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за процесуални нарушения, изразяващи се в неясно и противоречиво описана фактическа обстановка, в която липсва конкретно описание на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Твърди се, че по този начин е ограничено правото ма да разбере какво нарушение е извършил и за какво нарушение е наказан. Претендира се установяване на нарушението – доколкото същото е налице според НП – в нарушение на правилата на административно наказателното производство. Твърди се и неправилно приложение на закона – предвид липсата на конкретно ясно и прецизно описание на нарушението. На последно място се отрича извършване на нарушението, описано в НП, като се прилага разписка за заплатена пътна такса.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна - редовно призована не се явява, представлява се от упълномощен представител – юрисконсулт. В хода на съдебните прения представителя депозира писмено становище, в което излага доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, съдът приема 1 следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, същата е основателна, включително и по изложените в същата съображения.

ПО ПОРОЦИТЕ В СЪДЪРЖАНИЕТО НА НП

Наказателното постановление е издадено за това, че:

"На 09.03.2022г. в 14:11:23 часа в направление на излизане от територията на Република България, ГКПП Златарево е пристигнало пътно превозно средство с рег.№ *** с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от г-н Г.. След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че на 27.02-2022г. в 11:52:40 часа, горепосоченото пътно превозно средство /ППС/ с рег.№ *** попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство е засечено на 27.02.2022г. в 11:52:40 часа по път 1-1, км. 424+348, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.

Като място на нарушението е посочен път 1-1, км 424+348, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - гол такса. " Съдът намира, че така цитираното съдържание на НП не отговаря на изискванията за реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението.

В този смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

В конкретния случай тези изисквания не са спазени.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗП: "За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние". В т.1 и т.2 са изброени и двата вида пътни такси:

-т. 1: "такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа";

-т. 2: "такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. "

Същевременно в чл.179 и чл.187а от ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса- това с а собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС.

Установените от законодателя три категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, безусловно е налагало при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят, за да може съдът да извърши преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация и 2 приложена ли е коректната санкционна норма.

Подобно посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в иначе просторното като съдържание НП не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил водач на МПС към датата на извършване нарушението -27.02.2022 г., или че е собственик на същото или регистриран ползвател.

Действително в НП е посочено, че жалбоподателят е притежавал качеството водач към покъсна дата- 09.03.2022 г. Досежно датата на извършване на нарушението посочена в НП обаче, подобни твърдения липсват.

По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, като по този начин съществено се накърнява правото на защита на наказания субект и същевременно остава невъзможно да се установи и съответно – провери волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания, то няма как да се установи и дали тя отговаря на доказателствата по делото.

Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя административнонаказателната му отговорност.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на ясно пълно и прецизно изложение на съставомерните факти – качеството на санкционираното лице, мястото на извършване на нарушението – доколкото същото е посочено единствено с обозначенията от АПИ, но не и с географски означения, единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл.53, ал.2 от ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради което и чл.53, ал.2 от ЗАНН е неприложим.

ПО ПОРОЦИТЕ В СЪДЪРЖАНИЕТО НА АУАН.

Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП, поради пороци в съдържанието на АУАН.

В АУАН изрично е посочено, че с действията си водачът е извършил нарушение по смисъла на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП е санкционна и според нея: "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б , ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. "

При систематичното тълкуване на нарушената и санкционната разпоредба се установява, че формите на изпълнителното деяние на визирания административен състав могат да бъдат в две алтернативи:

3

-незакупуване от водача на маршрутна карта или

-неизпълнение на други "съответни задължения" за установяване на изминатото разстояние.

Вече се спомена, че според ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 в АУАН (който според трайната съдебна практика се явява аналога на обвинителния акт в административния процес, с който се повдига административното обвинение) следва да се съдържа пълно и точно описание на всички съставомерни факти.

Посоченото означава, че в АУАН е следвало да намери отражение коя е съставомерната форма на изпълнителното деяние- незакупуване на маршрутна карта или неизпълнение на други "съответни задължения", като в случай, че е приложима е втората алтернатива, да бъде пояснено кои по конкретно са тези задължения и от коя норма на ЗП или нормативните актове по неговото прилагане произтичат.

В процесния АУАН липсва каквото и да било изложение на факти относно приложимата форма на изпълнителното деяния.

Този порок не се санира от обстоятелството, че в АУАН е посочено, че МПС се е движило без за него да е заплатена тол такса, доколкото това е резултатът, до който се достига при неизпълнение на някои от задълженията по чл.139, ал.7 от ЗДвП (съставляващи форми на изпълнителното деяние), но този резултат не може да се приравни на самото изпълнително деяние.

Още повече, че фактите така, както са описани в АУАН- че по републиканската мрежа се движи МПС, "за което не е заплатена пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП"-всъщност сочи на извършено нарушение по чл. 179, ал. 3б, според която норма: "Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. " В случая неяснотата е противоречието на описаното в АУАН нарушение са явяват още по значими, предвид представените разписки за заплатена такса за същите дата и час и за маршрут, който като начална и крайна точка – след извършена проверка и уточняване – се установява, че включва и участъка, за който се твърди, че не е налице изпълнение на задължението за плащане.

Посоченият порок в АУАН, състоящ се в непосочване на фактите, досежно съставомерните форми на изпълнителното деяние по административния състав, по който е наказан дееца, е неотстраним по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, чрез посочването им за първи път в НП или разкриването им едва на етап съдебно следствие, доколкото съгласно задължителните указания на ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 нарушителят има право да бъде запознат с всички съставомерни факти, които обуславят отговорността му, още от момента на повдигане на административно обвинение срещу него, тоест от момента на съставяне на АУАН, а не от по-късен момент.