Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 372 от 03.06.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 1039/2021
Вид
Решение № 372
Подписан
03.06.2022
В сила
22.02.2024
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. София, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001001039 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „АКВА ТИМ БГ“ЕООД - ответник в първата инстанция, чрез пълномощника си адв.Е.Д. против решение №261041 от 30.06.2021 г. на СГС, ТО, VI-16 състав, постановено по т.д.

№294/2020 г., с което дружеството е осъдено да заплати на „НЕК“-ЕАД на основание чл.266,ал.1 ЗЗД сумата 51 866,67 лева, представляваща дължимо възнаграждение за предоставена услуга водоподаване съгласно два сключен договора – Договор №14ИД-Х60В056 от 9.08.2014 г. и Договор № 19ИД-Х60В041 от 12.07.2019 г. за периода 28.02.2018 г. – 31.10.2019 г., за което са издадени 16 фактури, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска 10.02.2020 г. до окончателното изплащане; на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 4 593,32 лева – обезщетение за забава върху главницата по всяка фактура за периода от падежа й до 09.02.2020г., както и в частта, с която е осъдено да заплати разноски в размер на 3 188,40 лева.

Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, като в жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК ищецът „НЕК“-ЕАД е подала писмен отговор, в който са развити подробни доводи за неоснователност на 1 въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и съобразено със закона. Фактическата обстановка е правилно и много подробно установена на база събраните по делото писмени, гласни доказателства и съдебно-счетоводна експертиза, правните изводи съответстват на фактическите констатации и разпоредбите на материалния закон – ЗЗД и настоящият състав изцяло ги споделя, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви, без да е нужно да ги приповтаря отново. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба намира следното:

Между страните не е спорно, че са обвързани от валидно облигационно отношение, възникнало от Договор за водоподаване , сключен на 19.08.2014 г., със срок на действие 19.05.2019 г. (т.24 от договора), съгласно който ищецът в качеството на ДОСТАВЧИК се задължил да предоставя на ПОТРЕБИТЕЛЯ услугата водоподаване на разрешените от МОСВ водни обеми от яз.“Кърджали“ до 600 л/сек за производство на ел.енергия чрез МВЕЦ и промишлено водоснабдяване. Договорена е цена в размер 0,00237 лева за кубичен метър, без ДДС. За следващ 5-годишен период страните сключили Договор за услугата водоподаване № 19ИДХ60В041/12.07.2019 г. при идентични условия и цена за подадените водни обеми.

Не е спорно, че в Споразумителен протокол за разсрочено плащане от 09.07.2018г. ползвателят на услугата „водоподаване“ „АКВА ТИМ БГ“ ЕООД признало възникналите задължения за заплащане на дължимата цена за подадените водни обеми за период, както предхождащ процесния, така и за част от него, по отношение на който отношенията между страните се регулирали от договор от 19.08.2014 г., а именно по фактура № ********** от 28.02.2018г. на стойност 4 425,26 лева, фактура № ********** от 31.03.2018 г. на стойност 4 425,26 лева, фактура № ********** от 30.04.2018 г. на стойност 1 857,64 лева и фактура № ********** от 31.05.2018 г. на стойност 1 711,50 лева. Със споразумението „АКВА ТИМ БГ“ ЕООД се задължило да погаси задълженията си чрез месечни вноски, но само по отношение на задължението по фактура № **********/28.02.2018 г. извършил частично плащане с погасителен ефект, до сумата 863,30 лева, с 2 включен ДДС. По делото липсват доказателства да са правени други плащания на изрично признатите задължения, като липсва погасяване и на задълженията, за които след 31.05.2018 г. са издадени 12 броя фактури.

О т заключението на ССЕ се установява, че от ищеца като доставчик на услугата водоподаване са издадени 16 броя фактури на обща стойност 55 428,80 лева с ДДС, като само по най-старата от тях - № **********/28.02.2018 г. е отразено плащане в размер на 3 562,13 лева с ДДС, а крайната дължима сума по издадените и незаплатени фактури е в размер на 51 866,67 лева. Данните за общата сума, така и за всяка фактура поотделно са абсолютно идентични в счетоводствата на страните. Процесните фактури са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС на ищеца без изключение, а в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника са отразени всички фактури, с изключение на последната - № **********/31.10.2019 г., за която не са открити данни. По всички фактури ответникът е ползвал данъчен кредит.

Общият размер на дължимите мораторни лихви по процесиите фактури с отразено частично погасяване от 13.12.2018 г. по най-старата фактура **********/28.02.2018 г. е в размер на 4 593,32 лева.

Неотразената в счетоводството на „АКВА ТИМ БГ“ ЕООД фактура № **********/31.10.2019 г. на стойност 3 717,61 лева не носи подпис на представител на получателя, но е издадена въз основа на протокол от 31.10.2019г., подписан от Х. И., в качеството му на представител на „АКВА ТИМ БГ“ ЕООД, в който протокол е отразено доставеното през месец октомври 2019 г. количество вода за производство на електроенергия и промишлено водоснабдяване. Фактурата е изпратена на „АКВА ТИМ БГ“ ЕООД с писмо от 06.11.2019 г., с известие за доставяне, видно от което е получена от адресата на 12.11.2019 г. По делото няма данни да е оспорена от дружеството. Част от счетоводно отразените в търговските книги на ответника фактури също са издадени въз основа на протоколи, в които са отчетени показанията на водомер, които протоколи са подписани от същото лице - Х. Г. И., действащ като представител на „АКВА ТИМ БГ“ ЕООД.

При така установените факти правилно съдът е приел предявените искове за основателни и доказани по основание и размер. Въззивният съд споделя извода, че сключените договори за предоставяне на услугата „водоподаване“ представляват по същество договори за изработка, по силата на които изпълнителят се е задължил да осигури доставка на водни обеми на ползвателя посредством съответните хидротехнически съоръжения срещу заплащане на възнаграждение. За тази услуга доставчикът има право на възнаграждение, което се определя на база доставения воден обем. И тъй като възнаграждението за възложената работа е изискуемо от приемането й според разпоредбата на чл.266,ал.1 ЗЗД, но в случая предмета на договора е специфичен – предоставяне на водна услуга - определен в количествено отношение воден обем, то приемане е налице при

3 преминаване на съответното доставено количество през средство за търговско измерване, показанията на което страните са отчитали в двустранно подписани протоколи и въз основа на същите ищецът е изготвял фактури за дължимото възнаграждение.

С изключение на фактура №**********/ 31.10. 2019г.,всички издадени фактури са отразени в счетоводството на ответното дружество и по тях е ползван пълен данъчен кредит, което сочи на извод, че услугата водоподаване е приета от потребителя. Този извод е приложим и по отношение на неотразената в търговските книги на ответника фактура, тъй като тя се основава на двустранно подписан протокол, в който е отразено преминалото през водомера водно количество и същото е фактурирано по уговорената в договора цена.

Въззивният съд също споделя цитираната от първата инстанция съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, според която фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за изработка между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на изработеното (стоката) по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл са:Решение 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II т.о. на ВКС, Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, I т.о. и Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т.о., както и Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о. и др.

Възприемайки неоспореното заключение на ССЕ, съдът е уважил главния и акцесорния иск за мораторна лихва в заявения размер, който извод е правилен и подкрепен от събраните в производството писмени доказателства.

Във въззивната жалба се поддържа допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила поради това, че ответникът своевременно, с отговора на исковата молба, бил направил искане по чл.219 ГПК за привличане на 11 дружества като трети лица негови помагачи, но съдът не уважил искането, което съществено ограничило правото на защита на дружеството.

Възражението е неоснователно.

Видно от данните по делото, определението на СГС, с което е отказано допускането и конституирането на трети лица помагачи в производството, е минало на инстанционен контрол, като с Определение №1306 от 18.05.2021 г.на САС по ч.гр.д.№3489/20 г. определението е потвърдено. С това всички доводи и възражения, които ответното дружество, настоящ жалбоподател е имало, е следвало да бъдат изчерпани в частното производство пред САС. Определението на СГС е влязло в сила и в това производство не могат да бъдат релевирани възражения по правилността на отказа на съда да допусне трети лица помагачи.

4

Не е налице и твърдяното нарушение на чл.236,ал.2 ГПК. В обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил направените възражения и твърдения на ответника, в т.ч и тези за неоснователност на иска поради липсата на изградена електроцентрала. Съдът е приел за неотносимо към породеното за ответника задължение да заплати цената на услугата, обстоятелството за какви конкретни нужди същия е използвал предоставените му водни количества, както и дали е собственик на електроцентрала.Следва да се има предвид също така, че в договора е предвидено услугата водоподаване да се предоставя на потребителя производство на ел.енергия чрез МВЕЦ и промишлено водоснабдяване.

Неоснователни са и останалите възражения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, поддържани в жалбата.

Всички те са били заявени с отговора на ИМ и поддържани пред първоинстанционния съд, на които той е дал убедителен отговор, който изцяло се споделя от въззивния състав.

В жалбата се поддържа неправилност на решението поради това, че ищецът не бил доказал, че е собственик на водите и на язовир Кърджали, поради което не можел да претендира плащане на услуга, която не може да предоставя.

Видно от двата договора от 2014 и 2019 г., ищецът като изпълнител се е задължил да осигури чрез поддържаните от него хидротехнически съоръжения на язовир Кърджали достъп до необходимия воден ресурс, в съответствие с издаденото на ответника разрешително. В този смисъл, предметът на сключения от страните договор не противоречи на закона, като същия е в съответствие с принципите на Закона за водите, в т.ч принципа за възмездност на водните услуги.

По смисъла на Закона за водите, услугата „водоподаване“ не представлява продажба на воден ресурс, а осигуряването му за нуждите на ответното дружество, чрез акумулирането, съхраняването и провеждането му чрез хидротехническите съоръжения на язовир Кърджали, които се стопанисват и поддържат в изправност от „НЕК“-ЕАД, чрез експлоатационното му предприятие „Язовири и каскади“. Видно от приетите по делото договори, „НЕК“-ЕАД извършва услуга водоподаване на „АКВА ТИМ БГ“-ЕООД, за осигуряване на водни маси, необходими за производство на ел.енергия от МВЕЦ и промишлено водоснабдяване, съгласно издадено от МОСВ Разрешително № 01440023/20.05.2014г. за водовземане , прието като доказателство по делото. От същото е видно, че за извършваната от НЕК услуга на „АКВА ТИМ БГ“-ЕООД, между страните е подписан договор, в съответствие с т.7 от „Условия, при които се предоставя правото на водовземане“ /Приложение №1 към горното разрешително/, където е посочено изрично, че взаимоотношенията с „НЕК“-ЕАД за извършване на услугата „водоподаване“ се регламентират в съответствие с принципите на търговското право и гражданското законодателство. С оглед на това двете страни са подписали процесните договори, с които са уредили отношенията 5 си.