Определение № 2336 от 09.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2336 гр. Пловдив, 09.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502440 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2739/11.09.2023г. на адв. Д. М., като пълномощник на М. И. В., ЕГН ********** против определение № 8353 от 24.07.2023г., постановено по гр. д. № 18393 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, XXI гр. с., с което се оставя без уважение молба по чл. 248 от ГПК вх. № 56941/20.06.2023г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски на пълномощника на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за първоинстанционното производство.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения, базирани на извършен анализ на съдебната практика.Моли се за отмяна на оспорваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което да се присъдят допълнително 480 лв. с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор в едноседмичния законов срок.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения:

По предявените обективно съединени искове районният съд е постановил решение № 2678/12.06.2023г., с което признава за установено в отношенията между страните М. И. В., ЕГН ********** и „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004, че клаузите на чл. 9, ал. 1 – за дължимост на сума от 244, 79 лева за допълнителна услуга „бързо разглеждане на искането за кредит“ и чл. 9, ал. 2 – за дължимост на сума от 350 лева за допълнителна услуга „динамично плащане на кредит“, от сключения помежду им договор за кредит МАХ № 300810204 от 04.05.2022г., са нищожни. Осъжда „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004 да заплати на М. И. В., ЕГН ********** сумата от 100 лева – разноски за първоинстанционното производство. Осъжда „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004 на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да плати на адвокат Д. В. М., сумата от 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца М.

И. В. в първоинстанционното производство.

С обжалваното определение районният съд се е произнесъл по молба по чл. 248 от ГПК, като е приел, че предявените два иска /за такси/, са свързани с едно правоотношение, с 1 оглед на което, макар да не е предявен един иск, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ следва да бъде тълкувана корективно във вр. с чл. 7 от същата.Изложил е съображения, че в случая е реализирана защита по отношение на една страна, за претенции, чиито фактически състави са идентични, а предметът на оказана защита не предполага коренно разнопосочни действия.Предвид цялостното развитие на производството, вида и свързаността на предявените искове – клаузи за такси по един договор, тяхната цена, осъществената защита, конкретната фактическа и правна сложност – без подаден ОИМ, провеждането на едно съдебно заседание, без явяване на процесуален представител и без събиране на допълнителни доказателства, районният съд е приел, че не са налице предпоставки за присъждане на възнаграждение в по-висок размер от този, определен с крайния съдебен акт.Изложил е и доводи, че в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно.

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие, на ищеца е била предоставена безплатна правна помощ от адв. Д. В. М. от АК Пловдив, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска.При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗА/.В чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения изрично е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.

Разрешение на спорния въпрос как се определя минимума на размера на адвокатското възнаграждение при обективно съединени искове, е даден и в по-актуалната практика на ВКС, напр. определение № 146 от 04.04.2022г. по ч. т. д. № 358/2022г. на ВКС, където в отговор на този въпрос се разяснява: „Съгласно чл. 2, ал. 5 от наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове.Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената Наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредбата, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по см. на чл. 7, ал. 2 законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор.Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в Наредба № 1 за МРАВ размер съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид цената на всеки иск по отделно и се определя за всеки иск по отделно минималното възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски“. В този см. и при последната редакция на чл. 2, ал. 5 от Наредбата е добавено:

„независимо от формата на съединяване на исковете“.

В разглеждания случай предмет на делото са два обективно съединени иска, между които не е налице връзка на обусловеност, като макар основанията за възникване на отделните вземания да се предвидени в един договор, фактическите състави от които произтичат претенциите, не са идентични, респ. защитата по тях не е идентична.Не са относими в разглежданата хипотеза и доводите, свързани с ниска фактическа и правна 2 сложност на делото и обема на извършената процесуална дейност от пълномощника, тъй като претендираното възнаграждение по всеки иск е в рамките на минимума по Наредбата.Поради това не следва да бъдат споделени изложените доводи от районния съд.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което на адвокат Д. М. – предоставил безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство по два обективно съединени иска, да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС и по втория иск.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8353 от 24.07.2023г., постановено по гр. д. № 18393 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, XХI гр. с., вместо което ИЗМЕНЯ решение № 2678/12.06.2023г., постановено по гр. д. № 18393 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, в частта относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като

ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.

1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на адвокат Д. В. М., с адрес: гр. ......................................................, допълнително сумата от 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство М. И. В. по втория обективно съединен иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3