Решение № 1674 от 03.07.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1674 гр. Бургас, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120103026 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от З. И. М. и Д. И. А. против „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

С***, с площ от 644 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: 5, номер по предходен план: ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен издадения в полза на ответника Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот по документи № ***, том I, рег. № 4119, дело № 137 от 2025 г. на нотариус В. Д., рег. № *** на НК, евентуално да бъде прогласена нищожността на горепосочения нотариален акт на осн. чл.

576 , вр. чл. 574 от ГПК, както и да бъдат присъдени направените от ищците съдебноделоводни разноски. Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот, като са придобили същия от своята майка чрез договор за дарение от 28.03.2012 г. и са записани в кадастралния регистър като собственици на имота, но в началото на м. април 2025 г. разбрали, че вероятно ще се извършва сделка с него, а при извършена справка в имотния регистър установили, че ответното дружество се е снабдило с констативен нотариален акт за имота, като правото му на собственост е признато въз основа на документи от период преди проведената реституция на имота (от 1970-те до 1990-те години), без нотариусът да е съобразил извършеното в тяхна полза дарение. На следващо място ищците сочат, че с влязло през 2006 г. съдебно решение е бил отхвърлен предявен от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД против А.

И. С. и Н. М. Н. (наследодател на майката на ищците) установителен иск за собственост върху процесния имот, като в рамките на този процес са били представени същите 1 документи, които са послужили като основание за издаване на оспорения в настоящото производство констативен нотариален акт на ответника. След това Н. Н. е станал едноличен собственик на имота чрез делба, а впоследствие този имот е дарен на ищците от тяхната майка, като тези сделки не са оспорени, вписани са, противопоставими са на всички трети лица и няма нововъзникнали обстоятелства, което е следвало да бъде съобразено от нотариуса при издаване на нотариалния акт. Изложени са твърдения за извършена цялостна процедура по възстановяване на собствеността върху процесния имот в полза на наследниците на М. Н. Н., както и за придобиване на имота от Н.Н. чрез договор за доброволна делба от 20.12.2008 г., като след неговата смърт на 04.08.2010 г. процесният имот е станал собственост на М. Л. М. (майка на ищците) по силата на завещание, а през 2012 г. тя е дарила имот на двете ищци. Изложени са подробни доводи за липса на право на собственост на ответника върху процесния имот, като са цитирани и мотиви на съдебните актове, постановени по заведения от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД през 2001 г. положителен установителен иск по отношение на същия имот, който е бил отхвърлен. Твърди се също така, че от момента на реституцията на имота до настоящия момент праводателите на ищците, а след 2012 г. и самите ищци упражняват и афишират спрямо всички правото си на собственост върху имота. Ищците също така считат, че издаденият в полза на ответното дружество констативен нотариален акт е нищожен на осн. чл. 576, вр. чл. 574 от ГПК, тъй като е издаден при пълно несъответствие на нотариално удостовереното с действителното правно положение. В съдебно заседание ищците се явяват лично и с процесуален представител, поддържат иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният отрицателен установителен иск за собственост е с правно основание чл. 124 от ГПК, като същият е допустим. Акцесорното искане за отмяна на КНА е с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, а направеното при условие на евентуалност искане за прогласяване нищожността на този нотариален акт е с правно основание чл. 576, вр. чл.

574 от ГПК, като същите са допустими.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, в който исковете са оспорени като неоснователни и недоказани. Сочи, че процесният имот като земеделска земя е бил одържавен по силата на ПМС №137/1962г. и включен в имуществото на ДЗС "Л**" с. Ч***, като към това стопанство са преминали и земите на ТКЗС - с. Ч**, като по този начин процесният имот е станал публична държавна собственост. Впоследствие терени, представляващи част от имуществото на ДЗС „Л**", включително процесният, са били отредени за курортно строителство. Със Заповед 648/01.07.1972 г. на Председателя на ОНС – гр. Б** е билоодобрено отреждането на терените за къмпинги и курортни комплекси на ТК „Балкантурист“ - Б***, като комплекс „***" в землището на гр. С*** с площ от 350 дка е бил включен в тази заповед и ТК „Балкантурист" е бил въведен във владение на отредените му терени с Акт № */12.07.1972 г. за трасиране и въвеждане във владение. Впоследствие е бил изграден къмпинг „***“, без площта му да е била изключена от Държавния горски фонд и без право на ползване на дървесината, като ТК „Балкантурист" гр. Б*** си е запазило правото на собственост върху извършения от него строеж. Сочи се, че в к-г „****" са били изградени 102 броя бунгала, мотел „****", административна сграда, 4 броя санитарни възли, ресторант „****“, снек-бар „***“, снек бар „****", дискотека „****“, сладкарница „***", видеозала, 3 магазина, диспечерна, рецепция, два трафопоста, а в разширение на къмпинг „***" са изградени множество обслужващи сгради. С решение от 10.05.1990 г. на председателя на Комитета по туризъм към Министерски съвет е била създадена ДФ „Хелио-Тур-С“. С Решение от 18.07.1990 г. по ф.д. № 2697/1990 г. по описа на БОС е била образувана фирма с държавно имущество с наименование "ХЕЛИО-ТУР-С", като БОС е постановил прекратяване на ТП „Балкантурист" – гр. С**, считано от датата на обнародване в ДВ на решението за регистриране на "ХЕЛИО-ТУР-С", като последното е поело съответната част от активите и пасивите на ТП „Балкантурист". С решения от 07.06.1991 г. и от 06.08.1991 г. на Комитета 2 по туризъм, взети по силата на Указ за стопанската дейност № 56 и на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество от 1991 г., държавната фирма „Хелио-Тур-С“ е била преобразувана в акционерно дружество, впоследствие ЕАД. Твърди се, че на осн. чл. 106 от Конституцията на Република България процесният ПИ с идентификатор *** е бил включен в имуществото на "ХЕЛИО-ТУР-С" АД като част от терен от 217.40 дка, върху който е разположен цялостен курортен комплекс „***". С Постановление № 201/25.10.1993 г. на МС правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, е било внесено в капитала на тези дружества, след което к-с „****", разположен върху терен от 217,40 дка, заедно с прилежащата инфраструктура, сгради, бунгала, обслужващи помещения и съоръжения, е бил актуван с Акт за държавна собственост № ***/04.07.1994 г. от кмета на Община С***. След приемането на Закона за държавната собственост, с Акт за държавна собственост № *** от 11.09.1996 г. е бил актуван терена от 217,40 дка, заедно със сгради, подробно описани в приложението към акта, като е отбелязано, че същите са включени в капитала на „ХЕЛИО-ТУР-С“ ЕАД - гр. С*** на основание решение за регистрация от 28.02.1995 г. по ф.д. № 7410/1991 г. на БОС. След проведена приватизация посредством инвестиционни бонове „ХЕЛИО-ТУР-С" ЕАД е преобразувано в "ХЕЛИО-ТУР-С" АД. Сочи се, че държавата е предоставила на ТК „Балкантурист“ правото на стопанисване и управление на държавни имоти, част от които е и процесният терен, като той ех lege е станал част от имуществото на държавната фирма, което след това е преминало в патримониума на ищеца, като вещно-транслативният ефект е настъпил по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Заявено е, че липсват доказателства, отричащи имуществото да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество този имот да е бил изрично изключен от имуществото на дружеството. Твърди се, че издадените актове за държавна собственост доказват, че ищецът е бил собственик на целия комплекс „***“, в който е включен и процесният имот, като в решението, с което ТК „Балкантурист“ е преобразувано в ДФ „ХелиоТур-С“, и в решението за учредяване на „Хелио-Тур-С“ ЕАД липсва изрично изключване на процесния имот от комплекс „***“, поради което липсва основание да се приеме, че този имот е извън патримониума на дружеството. Твърди се също така, че в полза на ответника е изтекла и придобивна давност по отношение на процесния имот, като се сочи, че такава давност е изтекла първо в полза на държавата през периода 12.07.1972 г. – 1995 г., впоследствие „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД като правоприемник на ТК „БАЛКАНТУРИСТ“ е присъединило владението на държавата в своя патримониум, в периода 1996 г. – 2009 г. „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е управлявало к-с „***“ и е осъществявало туристическа дейност в него, а в периода след 2009 г. дружеството упражнява владение върху имота чрез трети лица – наематели, а именно „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ ЕООД и „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД.

Оспорена е законосъобразността на проведената реституция на имота в полза на наследниците на М. Н. Н., като са изложени подробни доводи в тази насока. Заявено е, че сочените от ищците разпоредителни сделки - договор за доброволна делба от 2008 г., завещание на Н. Н. и договор за дарение от 28.03.2012 г. не са породили вещнотранслативно действие, тъй като изначално е била налице пречка за реституиране на имота по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници, съответно първоначалните праводатели на ищците никога не са притежавали в своя патримониум правото на собственост върху процесния имот. На следващо място се твърди, че ищците и ответникът не са били страни в съдебните производства, по които са издадени описаните в исковата молба съдебни актове и не са обвързани от СПН на диспозитивите, още по-малко в съдържащите се в мотивите им правни изводи. Сочи се също така, че в нито един от тези съдебни актове не е бил обсъждан въпросът за давността и упражняваното от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД владение върху комплекс 3

„***“, т.е. липсва СПН по отношение на твърдяната в настоящото производство придобивна давност. Моли се съдът да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразността на Решение № 203/12.04.2000 г. на ПК-С*** и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание се явяват процесуални представители на ответника, които поддържат отговора, ангажирани са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено Решение № 203/12.04.2000 г. на ПК-С**, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Н. Н. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 0,858 дка, пета категория, м. „***“, имот № *** по картата на землището, при граници (съседи): № *** – къмпинг на ХЕЛИОТУР-С, № ***– резерват на Министерство на околната среда, № *** – морски плаж на Министерство на околната среда и № *** – нива. Представен е и протокол за въвод във владение, съгласно който на 24.07.2000 г. наследниците на М. Н., представлявани от Н. М.

Н., са били въведени във владение на имот № *** в м. „****“.

Видно от приложеното Решение № 1859/19.01.2000 г. по гр.д. № 831/1999 г. на БРС, поправено с Решение № 660/13.06.2000 г., правото на възстановяване в полза на наследниците на М. Н. Н. на собствеността върху горния имот в стари реални граници е било признато по съдебен ред.