Решение № 14 от 12.01.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 485/2023
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 12.01.2024
- Състав
- Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 358, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 359, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 361, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Варна, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000485 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ЗАДГРАНИЧНО СТРОИТЕЛСТВО“ ООД- гр. Силистра, ЕИК 000554672, представлявано по пълномощие от адв. И. А. от АК- гр. Силистра, срещу решение № 45/23.06.2023г., постановено по т.д. № 8/2022г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „МЕГАИНВЕСТ-ХОЛД“ ЕООД- гр. София, ЕИК 109514979, сумата от 203 133.81 лв., представляваща горницата над 345 783.37 лв. до присъдените 548 917.18лв.- дължима част от постъпилите плащания от Община Тутракан, по обществена поръчка: „Инженеринг /проектиране, СМР и авторски надзор/ за укрепване на напорен резервоар, чрез реконструкцията и изграждане на напорна стена и част от ул. „Дълбок път“, гр. Тутракан“, обявена с Решение на Кмета на Община Тутракан с № РД-14-5495 от 26.07.2019 год. и уникален номер на Агенцията за обществени поръчки: 00350-2019- 0012, получени от ответника като водещ партньор и представител на гражданско дружество „Договор за обединение „Дълбок път 2019“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск 20.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната част въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът за сумата от 203 133.81 лв. да бъде отхвърлен. Твърди се, че съдът не е 1 обърнал внимание относно наличието на сумата от 105 172.88 лв., която се намира по сметката на ДЗЗД „Дълбок път 2019“, както и че в приетата експертиза от първоинстанционния съд има неточности и съдът не е следвало да я кредитира. Излага се също, че ищецът е следвало да ангажира доказателства- акт обр. 19, акт обр. 12 и др. по Наредбата за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, подписани от строителния надзор, които да представи на водещия съдружник в Обединението, както и че разпределението на сумите, изплатени от възложителя, следва да се осъществява по сметките на членовете на Обединението пропорционално, в зависимост от извършените от тях видове и количества работи, но след като са обосновани със съответните документи.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, и е процесуално допустима. Същата е редовна, както и надлежно администрирана от първоинстанционния съд.
Въззиваемото дружество „Мегаинвест-Холд“ ЕООД- гр. София, представлявано от адв. Ф. Р. от АК- гр. София, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.
Страните не са направили доказателствени искания пред тази инстанция.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Силистренският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „Мегаинвест- холд“ ЕООД, ЕИК 109514979, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 359, ал. 3 вр. чл. 361, ал. 1 ЗЗД, срещу „Задгранично строителство“ ООД, ЕИК 000554672, за присъждане на сумата 762 355.76лв., претендирана като полагаща се на ищеца, като съдружник в ДЗЗД „Обединение „Дълбок път 2019“- гр. Силистра, част от общото имущество на гражданското дружество, съставляващо платено възнаграждение от Община Тутракан, по обществена поръчка „Инженеринг /проектиране, СМР и авторски надзор/ за укрепване на напорен резервоар, чрез реконструкцията и изграждане на напорна стена и част от ул. „Дълбок път“, гр. Тутракан“, обявена с Решение на Кмета на Община Тутракан от 26.07.2019 год. (уникален № 00350-2019- 0012 на Агенцията за обществени поръчки), получено от ответника като водещ партньор на ДЗЗД „Обединение „Дълбок път 2019“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск- 20.12.2021г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че страните по спора са създали на 05.08.2019г. гражданско дружество по ЗЗД с наименование „Обединение „Дълбок път 2019г.“, с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Инженеринг/проектиране, СМР и авторски 2 надзор/ за укрепване на напорен резервоар чрез реконструкция и изграждане на напорна стена и част от ул. „Дълбок път“ - гр. Тутракан. Обществената поръчка е спечелена от гражданското дружество и за осъществяването й между него и Община Тутракан е сключен договор № ПО-07-802 от 17.10.2019г. Посочено е също, че в договора за създаване на гражданско дружество е предвидено съдружникът „Задгранично строителство“ ООД да е водещ партньор, който да представлява обединението за целите на обществената поръчка, че всички строителни дейности по обекта следва да бъдат извършвани от втория съдружник- „Мегаинвест- холд“ ООД, както и че дяловото участие на съдружниците е: 40% за „ Задгранично строителство“ ООД и 60% за „ Мегаинвест- холд“ ООД. Излага се, че определеното дялово участие на страните в гражданското дружество, няма конкретна правна стойност, освен за разходите за изграждане на обекта, тъй като възнаграждението за извършената работа от обединението по възлагане от Община Тутракан с договора за обществена поръчка в размер на 1 200 000 лв., което е изцяло заплатено след завършване на обекта, подлежи на разпределение между съдружниците пропорционално на извършените съответни видове и количества работи, обосновани със съответните документи. Излага се, че плащанията от Община Тутракан са направени по открита банкова сметка на Обединението, с която имал право и възможност да оперира единствено водещият съдружник, ищецът не е получил никакво плащане, като със собствени средства е авансирал извършените строителномонтажни работи, за извършването на които е съставен акт 1обр. 9. По съображения, че съгласно чл. 17, ал. 4 от Договора за обединение, страните са предвидили, че постъпилите суми от възложителя ще бъдат изплатени съобразно извършените от членовете на обединението видове и количества работи, ищецът счита, че следва да получи дължимата му част от общото имущество, а именно от полученото възнаграждение по обществената поръчка. Размерът на претенцията е определен въз основа стойността на извършени СМР от ищеца съгласно изготвен проекто- протокол на акт, наименуван обр.19, с подпис на управителя на ищеца, но очевидно подписан от страна на консорциума от представителя на ответното дружество и общината, за да бъдат изплатени сумите за видове и количества извършени работи, подробно изложени в исковата молба.
Ответникът „Задгранично строителство“ ООД не оспорва валидното възникване на правоотношение между него и търговското дружество – ищец по договор за създаване на гражданско дружество по ЗЗД с наименование Обединение „Дълбок път 2019“, както и че обединението е получило плащания по договора за обществена поръчка от 17.10.2019 г. от Община Тутракан общо в размер на 1 200 000 лв. Исковата претенция на „Мегаинвестхолд“ ООД като съдружник в ДЗЗД, прекратено с приключване изпълнението на възложената от община Тутракан обществена поръчка (Раздел VI, чл. 18 от договора за създаване на гражданско дружество по ЗЗД), за дължима част от общото имущество на дружеството, съставляващо получено възнаграждение 3 за изпълнение на обществената поръчка по банкова сметка на обединението, с която оперира единствено ответникът, не се оспорва по основание от представителя на „Задгранично строителство“ ООД, признава се съществуване на вземането само до размер на сумата 346 636.92лв. и се оспорва в останалата част по съображения, че ищецът не е изпълнил всички видове СМР, описани в исковата молба, както и че ответното дружество е извършило СМР на стойност 251 818.77лв. за отстраняване недостатъци на изработеното от ищеца, за което последният е следвало да носи отговорност.
Част от тази сума- 105 172.88 лв. не била усвоена от водещия съдружник, а още се намирала по сметка на „Дълбок път 2019“ ДЗЗД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, която нямало пречка да бъде изплатена на ищеца, но след оформяне на документите за отчитане на строителството и представяне на данъчна фактура.
Ищецът оспорва в допълнителната искова молба твърденията на ответника, че е извършил всяко от сочените в отговор на исковата молба СМР за отстраняване на недостатъци, счита, че актуваните по корекциите количества са произволни, а стойностите- завишени.
Съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение, с което искът е уважен частично, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо предвидените в чл. 236 ГПК реквизити.
При извършване обаче на вменената от процесуалния закон служебна проверка по чл. 269 ГПК за допустимост на решението, съдебният състав формира извод, че решението е недопустимо в частта, с която е разгледана и уважена неоценяема акцесорна претенция за законна лихва върху предявеното главно парично вземане за период преди предявяване на иск, като съображенията за този извод са следните:
В петитума на исковата молба е посочена начална дата на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главното парично задължение- датата на подаване на молбата за допускане на обезпечение. В обстоятелствената част на исковата молба не е заявено основание за предявяване на оценяем осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва чрез релевиране на конкретни твърдения, които би следвало да съставляват фактически състав на оценяем осъдителен иск за присъждане на обезщетение за забава, напр. за изпадане на ответника в забава поради настъпил падеж или връчване на покана преди иницииране на исковото производство. За да поиска присъждане на законна лихва от начален момент, който не съвпада с предявяване на иска, ищецът вероятно приравнява факта на подаване на молбата за допускане на обезпечение (препис от която не се връчва на ответника), на иницииране на исково производство за разглеждане на осъдителен иск за парично вземане. В хода на първоинстанционното производство акцесорният иск за присъждане на законна лихва, считано от 4 датата на подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск- 20.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата, е докладван и разгледан като неоценяема акцесорна претенция, срещу която квалификация ищецът не е възразил.
Въз основа на посоченото съдебният състав приема, че не е налице нередовна исковата молба в частта по оценяем акцесорен иск по чл. 86 ЗЗДД за период преди датата на подаване на исковата молба, а е разгледана и уважена неоценяема акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху предявено за присъждане главно парично вземане за период, за който тази претенция е недопустима, а именно за периода от 20.12.2021г. до 08.02.2022г.- деня преди датата на входиране на исковата молба. Това е така, тъй като най- ранният момент от който страната разполага с право да поиска присъждане на законна лихва върху предявени и подлежащи на съдебно установяване и присъждане главните парични задължения, с неоценяема акцесорна претенция, е предявяването на иска (арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК), с изключение на случаите, при които главното парично задължение произтича от непозволено увреждане ( арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Следователно, първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена законна лихва за периода от 20.12.2021г. до 08.02.2022г. върху сумата от 203 133.81 лв., представляваща горницата над 345 783.37 лв. до 548 917.18 лв., следва да се обезсили като недопустимо и производството по акцесорната претенция да се прекрати за посочения период.
Разпечатката съдържа 24 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cee916ed-9239-44ac-9ed9-a4c57a8506db