Решение № 4418 от 24.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4418 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20265330103417 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. Б. А. и М. Б. А., с която се предявяват обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят поравно следните суми: 598,31 евро, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2022 г. – месец април 2024 г. за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 122,33 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2023 г. – 24.11.2025 г., сумата в размер на 13,75 евро, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода месец юли 2023 г. – месец април 2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, и сумата в размер на 3,33 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 24.11.2025 г.

В исковата молба се излагат съображения, че наследодателката на ответниците – Ц. Б. А., се явявала собственик на топлоснабден имот, респ.

1 клиент на ищцовото дружество по доставка на топлинна енергия за битови нужди. За процесния период същата имала задължение за доставена топлинна енергия в размер на 598,31 евро за абонатен номер ***, което не било заплатено. Също така етажната собственост, в която се намирал процесният обект, сключила договор за извършване на услугата по дялове разпределение на топлинна енергия с „***“ ЕООД, като били начислени суми за дялово разпределение, които също не били заплатени от наследодателката. С уточняваща молба се посочва, че ответниците Ц. Б. А. и М. Б. А. се явяват наследници Ц. Б. А., като същите отговарят разделно при квоти от по ½ ид. част за нейните задължения. Поради изложеното се предявяват исковите претенции и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ц. Б. А. и М. Б. А..

По делото е постъпила молба вх. № 92280/24.09.2026 г. по описа на Районен съд Пловдив, с която се посочва, че ответниците са заплатили целия дълг след завеждане на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ 2 общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. В тази връзка, то следва да се посочи, че в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ответниците погасиха изцяло задълженията си към ищеца. От една страна, цялостното погашение на дълга налага разбирането, че ответниците признават исковете по основание и размер и от друга води до необходимост от отхвърляне на исковите претенции, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, независимо, че предявените искове се отхвърлят, разноски се дължат в полза на ищеца, доколкото плащането на задължението е извършено след образуване на делото, респ. ответниците са дали повод за завеждане на делото. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 лева до 450 лева.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 200 лева, равняващи се на 102,26 евро.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, срещу Ц. Б. А., ЕГН: **********, и М. Б. А., ЕГН: **********, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца поравно следните суми: 598,31 евро, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2022 г. – месец април 2024 г. за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 122,33 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2023 г. – 24.11.2025 г., сумата в размер на 13,75 евро, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода месец юли 2023 г. – месец април 2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, и сумата в размер на 3,33 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 24.11.2025 г., поради осъществено цялостно погашение на задължението от ответниците след подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА Ц. Б. А., ЕГН: **********, и М. Б. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, общо сумата в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 4