Решение № 1024 от 15.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Варна, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100502158 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 ГПК, и е образувано по жалба от Т. К. В., чрез адв. К. срещу действията на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег.№ 718 – отказ да възстанови незаконно взета от банковата сметка на Длъжника сума в размер на 1 608.66 лева.

В жалбата, която е насочена против изпълнителното действие се обръща внимание, че взетата сума се явява несеквестируема – като получена като трудово възнаграждение и че с действията ЧСИ Данова нарушава съдебна заповед, която разпорежда спиране на изп. Процес. Твърди се, че въпросната сума от 1 608.66 лева не подлежи на запор или удовлетворяване от страна на Кредитора. Излага се, че ЧСИ Данова е нарушила законовите правила, като е насочила изпълнението върху нея, а още по – голямо нарушение от нейна страна се явява и обстоятелството, че е отказала да ги възстанови. Искането отправено към съда е отказът да бъде отменен и сумата възстановена в банковата сметка на Длъжника, предвид факта, че тя се явява несеквестируема.

Против жалбата не е постъпил отговор от страна на Взискателя/ Взискателите.

В мотивите си ЧСИ Данова сочи, че жалбата се явява неоснователна, т.к. по отношение на трудовото възнаграждение е заявила удръжки, които отчитат несекверситруемостта и реално следва да бъдат възстановени 171.23 лева, за което е настояла Длъжника за посочи сметка, но това не е станало.

1

Моли жалбата да се остави без уважение.

След като се запозна с жалбата, съдът приема, че е неоснователна, и съображенията са следните:

По молба на взискателя – Т. Б. К., на базата на изп.лист по Гр.дело № 561/2018 година издаден против длъжника Т. К. В., е започнал изпълнителен процес. На Длъжника е била връчена ПДИ, като са предприети и действия по проверка на техни банкови сметки.

От делото става ясно, че на 14.03.2025 година е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Длъжника, по месторабота, а именно Национален Дворец на Културата – Конгресен център София – клон Варна.

Установено е още, че към 19.02.205 година размера на задължението е както следва: 532 441.94 лева, от които Главница в размер на 286 100 лева, лихва за периода от 19.03.2018 година до 05.03.2025 година в размер на 220 969.72 лева е сумата от 16 372.22 лева – такси на ЧСИ.

Също е установено по делото /вж.л178/ , че НДК – клон Варна е направило следните удръжки:

За април 2025 година – сумата от 403.71 лева

За май 2025 година – сумата от 403.71 лева

За юни 2025 година – сумата от 801.24 лева

За юли 2025 година – сумата от 684.94 лева, при дължимо трудово възнаграждение в размер на 2 403.71 лева и съответно за последния месец сумата от 2 054.82 лева.

Съобразявайки несеквестируемия доход ЧСИ Данова е заявила готовност да възстанови сумата от 171.23 лева, като е настояла да й се посочи банкова сметка на Длъжника, по която да преведе сумата. Такава не е съобщена и до момента.

Редно е да се посочи, че по делото има и ипотекарен Кредитор, в лицето на „Банка „Пиреос България“ АД. Жалбоподателката се е позовава и на Обезпечителна заповед, с която се разпорежда спиране на изпълнителните действия, до размера на сумата от 2000 лева.

При тези данни виждането на съда е следното:

По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор.

Съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година разяснения, насочването на 2 изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

В конкретния случай обаче се атакува изпълнително действие – отказ да бъде възстановена сумата от 1 608.66 лева, за които молителката твърди, че се явява несеквестируема. Следователно, макар съобразно ТР № 2 от 2015 година жалбата да се явява процесуално допустима, то тя е неоснователна и това е така, защото:

Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство.

Определение за несеквестируем доход е дадено в чл.446 ГПК, в който е регламентирано, че такъв доход са възнагражденията за труд, както и пенсията, които са в размер на минималната работна заплата, т.е. паричното вземане за трудово възнаграждение или друго възнаграждение, както и върху пенсията, е частично несеквестируемо.

КТ предвижда различни плащания по време на съществуването на трудовото правоотношение и при неговото прекратяване, които имат различни наименования съобразно тяхното основание: възнаграждение – чл.124 КТ; допълнително възнаграждение – чл.107 а ал.2 КТ; заплата – чл.107 а ал.11 КТ; обезщетение – глава Х, раздел ІІІ КТ. Налице е 3 съществена разлика между трудово-правните институти на трудовото възнаграждение и обезщетенията /чл.242 и следващите, съответно чл.213 -228 КТ/. Част от вземанията, уредени в Глава Х на КТ, по правната си природа не съставляват обезщетения в истинския смисъл на думата, тъй като не репарират причинени на работника или служителя вреди, а имат характер на компенсационни (пътни, дневни и квартирни пари; плащания при преместване на работа в друго населено място) и на гаранционни (за неизпълнение на предписание за трудоустрояване; при невъзможност за изпълнение на работата поради бедствие) плащания по трудовото правоотношение.

Основното в случая е, че процесуалната норма на чл.446 КТ предвижда изрично определени вземания на длъжника в производството /вземане по трудово правоотношение, по гражданско правоотношение, по което се престира трудов резултат, по осигурително правоотношение/, срещу които при наличието на определени предпоставки възниква процесуална забрана за принудително изпълнение

/пълна несеквестируемост/, съответно процесуално задължение за осъществяване на изпълнение в предварително установени в чл.446 ал.1 т.1-4 КТ граници /частична несеквестируемост/. Разпоредбата на чл.446 КТ е императивна и не може да се тълкува разширително, което обстоятелство също е пречка пред включването на обезщетенията в категорията на процесуално защитените вземания на длъжника.

С оглед гореизложеното неоснователно се явява и позоваването на чл.446 а ал.1 КТ съгласно който несеквестируемостта на доходите по чл.

446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Неоснователно се явява и възражението в жалбата, че с насочването на изпълнението върху процесното вземане за трудово възнаграждение, се проявявало нехуманно отношение спрямо длъжника. Посочените обстоятелствата, не попадат в нито една от хипотезите на действащите забранителни норми, уреждащи института на несеквестируемостта по отношения на вземания, извън посочените в чл.446 КТ.

Жалбоподателката черпи права от представената по делото 4

Обезпечителна заповед № 75 от 06.03.2025 година, с която е било спряно изпълнението на делото само до размера на сумата от 2000 (две хиляди) лева. Последното по същество означава, че за ЧСИ съществува забрана да реализира вземането на взискателя за сумата от 2000 лева, но в останалата част от 2000 лева до пълния размер на задължението изпълнителното производство не е било спряно. Обстоятелството, че по делото са били надвзети 171.23 лева не се дължи на виновно поведение от страна на ЧСИ. Също от материалите по делото става ясно, че е предложено тяхното възстановяване, като целта молителката е било редно да посочи банкова сметка, но това не е сторено. Погрешно е разбирането на последната, че изпълнението е било преустановено, както съдът посочи по – горе то е спряно само до размера на сумата от 2 000 лева. Ето защо е неправилно разбирането на молителката, че насочването на изпълнението върху трудовото й възнаграждение е незаконосъобразно. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл.432 от ГПК, поради което и отказа на ЧСИ да възстанови сумата не е в разрез със закона.

Предвид изложеното и на основание чл.437 ал.2 от ГПК, съдът, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 18 581 от 21.08.2025 година на Т. К. В., ЕГН **********, чрез адв. К. срещу действията на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.№ 718, по изп.дело № 59/2025 година – отказ да възстанови взета от банковата сметка на Длъжника сума в размер на 1 608.66 лева, като несеквестируема.

На осн.чл.437 ал.4 пр.2 от ГПК, решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5