Решение № 14 от 23.01.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Плевен, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Й. СТ. К. в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600919 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат К. В., служебен защитник на подсъдимия Й. К. Б., подадена срещу присъда № 110 от 26.09.2024 г., постановена по нохд № 1450/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия Й.

К. Б. за виновен в това, че през периода *** г. в гр. П. и в с. ***, П. област, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у В. Ц. В. от с. ***, П. област, З. П. П. от с. ***, П. област и Д. Г. Ц. от с. ***, П. област и с това им причинил имотна вреда общо в размер на 4300 лева, поради което и на основание чл.

211, във връзка с чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на шест години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 58а, ал. 1 НК, съдът е намалил така определеното наказание с една трета и е постановил подсъдимият Й. К. Б. да изтърпи наказание в размер на четири години и четири месеца лишаване от свобода, 1 при първоначален строг режим.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия Й. К. Б. да заплати по сметката на ОД на МВР-Плевен направените по време на досъдебното производство разноски по делото в размер на 469,08 лева.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение на присъдата и за намаляване размера на наказанието.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния защитник на въззивния жалбоподател Й. К. Б., адвокат К. В..

Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакването, съдържащо се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по посочените в нея съображения. При провеждане на разпоредителното заседание контролираният съд е допуснал отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. Поради това обжалваната присъда следва да бъде изцяло отменена, а делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Правилата за провеждане на разпоредителното заседание са регламентирани в разпоредите на чл. 247б и следващите от НПК и безусловно следва да се спазват от състава на съда. В разглеждания случай основният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 247 – чл. 247в НПК, но не е изпълнил задълженията си по чл. 248, ал. 1 НПК – да даде собствена оценка и отговор на въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание, като ясно и точно заяви становището си по тези въпроси и го обективира в съдебен акт – определение.

Видно от протокола за проведеното на 26.09.2024 г. разпоредително заседание, след като е дал възможност на страните да изразят становище по 2 въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, съдът не е изразил – дори и декларативно, своето становище по тези въпроси, което да обективира в съдебен акт. По конкретното дело решаващият съд е изложил единствено кратки мотиви, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила – Глава 27 НПК, хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, след което, при условията на чл. 252, ал. 1 НПК, е разгледал делото незабавно по реда на тази диференцирана процедура. Ето защо е възможно да се предположи, че съдебният състав не е констатирал пречки за разглеждане на делото – неподсъдност, наличие на допуснати по време на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и т. н. При липсата на изрично произнасяне по тези въпроси се налага страните по делото и въззивната инстанция да тълкуват волята на съда, а това е недопустимо, тъй като не е ясно в чия полза ще се извърши това тълкуване и някоя от страните може да възрази с основание срещу това тълкуване, особено ако то не е в неин интерес.

Провеждането на разпоредителното заседание по предвидения в НПК ред има важно значение за съдебната фаза на наказателния процес, тъй като съобразно императивната разпоредба на член 248, ал. 3 НПК, в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или са били приети за несъществени. В разглеждания случай, доколкото липсва завършено разпоредително заседание, пътят за такива искания остава открит и всяка от страните, във всеки един момент, може да направи подобни възражения, а не това е целта на въведения нов задължителен стадий на наказателния процес. Като се изхожда от описаното значение на разпоредителното заседание и третирането му от законодателя като задължителен стадий на наказателното производство, непровеждането му по предвидения в процесуалния закон ред, следва да се квалифицира като съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, без да се налага да се изследва въпросът дали и в каква степен това нарушение се е отразило на правата на страните. Липсата на оценка на съда по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК е довела до нарушаване на правата на всички страни в съдебното производство. Допуснатите нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними при новото 3 разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

При този изход от процеса оплакването, съдържащо се във въззивната жалба, не следва да се коментира. То следва да се има предвид при новото разглеждане на делото, ако е основателно.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл.

335, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 110 от 26.09.2024 г., постановена по нохд № 1450/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4