Определение № 12454 от 29.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27050/2025
- Вид
- Определение № 12454
- Подписан
- 29.03.2026
- В сила
- 29.03.2026
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12454 гр. С., 29.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251110127050 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Д. Д., К. Р. Д., Я. Р. Д. и Т. Р.
Д. (ищци) срещу *******.
Към исковата молба и отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства, които са относими към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети.
С исковата молба ищците са поискали допускането на двама свидетели при режим на довеждане за доказването на узнаването за ползването на имота, узнаването за КНА за собственост на ответника, липсата на предпоставки за придобиване на правото на собственост по давностно владение от стрА. на ответника, което искане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено. В отговора на исковата молба ответникът е поискал допускането на трима свидетели при режим на довеждане за доказването, във връзка с което доказателствено искане съдът трябва да предостави възможност на ищците да изразят становище. На страните трябва да бъдат дадени указания да водят всички поискани свидетели.
Ищците са поискали да се изиска от Нотариус С. Т., с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд С., нотариално дело *** г., образувано по Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение№ *, т. *, рег. № ***, вписан в Служба по вписвания - С., Агенция по вписвания, под № *, т. ***, вх. рег. № *** г., дело ***, имотна партида ***, което искане също е относимо, допустимо и следва да бъде уважено.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № 20251110127050 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2025 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 13. 05. 2026 г. от 14, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.
1
УКАЗВА на ответника в срок до края на първото открито съдебно заседание да уточни изрично дали прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, ако го прави – дали за целия поземлен имот, дали за идеална част от него или пък за реална част, съответно дали се позовава на обикновено или добросъвестно владение и какъв период на изтичане на придобивната давност твърди (с начална и крайна дата).
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на указанията в срок съдът няма да приеме за разглеждане направеното от него възражение за изтекла придобивна давност.
П Р И Е М А представените доказателства по делото. с исковата молба документи като писмени
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на стрА.та на ищците, които да установяват узнаването за ползването на имота, узнаването за констативния нотариален акт за собственост на ответника, липсата на предпоставки за придобиване на правото на собственост по давностно владение от стрА. на ответника.
ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус С. Т., с рег. № *** на Нотариалната камара, с ареал на действие Софийския районен съд, заверен препис от нотариално дело *** г., образувано по нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № *, т. *, рег. № ***, вписан в Службата по вписвания – град С., под № *, т.
***, вх. рег. № *** г., дело ***, имотна партида ***.
ОТЛА ГА произнасянето по евентуалното приемане на приложените към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото, съответно по доказателственото искане на ответника за допускането на разпит на трима свидетели при режим на довеждане, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да изразят съответно становище най-късно до края на първото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните да имат готовност да водят вссички допуснати, съответно поискани свидетели при режим на довеждане за първото открито съдебно заседание, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропуснат да доведат някой от тях без да представят доказателства за наличието на уважителни причини, то съдът ще отмени определението, с което е допуснал разпита му, или съответно ще остави без уважение доказателственото искане за допускането на разпита му.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., с площ от 609 кв.м., находящ се в район "Адрес", като правото им на собственост произтича от правоприемство чрез договор за доброволна делба и наследяване от общия наследодател Р. И. Д.. Излагат, че първоначално правата върху имота са придобити чрез последователни разпоредителни 2 сделки – дарение и покупко-продажба, след което съсобствениците са извършили доброволна делба, по силата на която имотът е поставен в дял на наследодателя им и неговата съпруга. След смъртта на наследодателя през 2017 г. правото на собственост е преминало върху ищците в посочените идеални части. Ищците сочат, че през 2008 г. са учредили в полза на ответното дружество право на строеж срещу задължение за проектиране и изграждане на жилищна сграда, като сградата е изградена и въведена в експлоатация през 2013 г. Поддържат, че учреденото право на строеж не включва прехвърляне на правото на собственост върху земята, извън изрично договореното, и че ответникът не е придобил право на собственост върху процесните идеални части от поземления имот. Твърдят, че едва през 2024 г. са узнали, че ответното дружество претендира право на собственост върху част от имота, като се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение върху 184.51/609 идеални части от поземления имот. Оспорват изцяло това право и поддържат, че нотариалният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Ищците оспорват да са налице предпоставките за придобиване по давност, като твърдят, че ответникът не е упражнявал владение с необходимите характеристики – непрекъснатост, спокойствие и намерение за своене. Посочват, че ползването на части от имота от стрА. на ответника е било във връзка с реализираното строителство и договорните отношения между страните, а не като израз на самостоятелно владение срещу тях. Поддържат, че процесните части от имота не могат да бъдат придобивани по давност като самостоятелен обект, тъй като представляват идеални части от поземлен имот, които не са обособени като самостоятелен урегулиран имот съобразно изискванията на закона. Сочат също, че т.нар. „паркоместа“ не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и не могат да бъдат предмет на придобиване по давност.
Оспорват и фактическите констатации в нотариалния акт, като твърдят, че в него са изложени неверни обстоятелства относно упражняваното владение. Посочват също, че в акта не е налице точно и коректно описание на имота, включително по отношение на неговите граници и идентификация, което обуславя неговата незаконосъобразност.
Ищците твърдят още, че към момента ответникът упражнява фактическа власт върху част от имота, като използва същата за паркиране на автомобили, без правно основание и противно на правата им на собственици. С оглед на изложеното поддържат, че са собственици на целия процесен имот, включително и на претендираните от ответника идеални части, и искат да бъде признато това право, както и ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху същите. Наред с това искат да бъде отменен констативният нотариален акт, с който ответникът се легитимира като собственик по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. На първо място поддържа възражение за нередовност на исковата молба, като сочи, че не е ясно дали ищците претендират правото на собственост върху целия процесен имот или само върху идеални части от него, както и че не са посочени и конституирани като страни всички лица – съсобственици в режим на етажна собственост, придобили самостоятелни обекти в сградата. С оглед на това счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение с указания за уточняване на предмета на иска. По същество ответникът не оспорва, че между страните е било налице правоотношение във връзка със строителството на процесния имот, включително сключването на договор за учредяване на право на строеж, въз основа на който е изградена жилищна сграда, въведена в експлоатация през 2013 г. Твърди обаче, че още с предварителния договор страните са уговорили прехвърляне в полза на ответното дружество на значителна 3 част от правата върху имота, включително идеални части от правото на собственост, съответстващи на реализираното строителство. Ответникът поддържа още, че съгласно уговорките между страните, обективирани в сключения договор за учредяване на право на строеж и свързаните с него договорености, в негова полза е било предвидено прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху поземления имот, съответстващи на реализираното строителство. В тази връзка сочи, че съгласно клаузи от нотариалния акт за учредяване на право на строеж, всички обекти, извън изрично запазените за учредителите, както и съответните идеални части от поземления имот, са стА.ли изключителна собственост на строителя, поради което поддържа, че притежава права върху процесните части и на договорно основание. Ответникът поддържа, че след изграждането на сградата е установил фактическа власт върху част от дворното място, обособена като паркоместа, които използва непрекъснато, явно и несмущавано от момента на въвеждане на сградата в експлоатация до настоящия момент. Посочва, че е упражнявал тази фактическа власт със съзнание за собственост, като е отказвал да заплаща обезщетение или наем за ползването им, с което е манифестирал намерението си да свои съответните части от имота. В тази връзка твърди, че е придобил по давност процесните идеални части от поземления имот, като сочи, че са налице всички предпоставки на чл. 79 ЗС – упражняване на непрекъснато, явно и спокойно владение за срок, по-дълъг от 10 години. Поддържа, че е владял не само собствените си права, но и тези на остА.лите съсобственици, като е осъществявал фактическа власт върху целия релевантен обект, без да се съобразява с правата им. Оспорва твърдението на ищците, че идеални части от имот не могат да бъдат придобивани по давност, като се позовава на съдебна практика, допускаща придобиване по давност на идеални части, включително между съсобственици, при наличие на действия по отричане правата на остА.лите. Поддържа, че в конкретния случай намерението му за своене се предполага по силата на чл. 69 ЗС, а при всички случаи е било обективирано чрез фактическото ползване и поведението му спрямо ищците. Ответникът сочи още, че процесните части от имота са обособени като паркоместа в одобрения инвестиционен проект, съгласуван и от самите ищци, и представляват част от общия устройствен замисъл на имота и сградата. Поддържа, че тези части могат да се разглеждат като идеални части от дворното място с разпределено ползване, което е допустимо и признато в съдебната практика. Оспорва твърденията за нищожност на нотариалния акт, с който е признато правото му на собственост по давност, като поддържа, че актът е издаден при наличие на законовите предпоставки, с допустим предмет и без противоречие със закона.
Счита, че дори да се приеме, че паркоместата не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, това не води до нищожност, тъй като правото му обхваща идеални части от поземления имот. Допълнително твърди, че с възникването на етажната собственост дворното място е придобило характер на обща част, а ползването му е било разпределено още с инвестиционния проект, като това разпределение е прието от всички участници в строителството и последващите приобретатели. С оглед на изложеното счита, че ищците не са собственици на претендираните части от имота и предявеният ревандикационен иск е неоснователен, поради което моли същият да бъде отхвърлен.