Решение № 293 от 23.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Русе, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета А. при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20254500500310 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. Н. К., ЕГН: ********** от с.

*******, област Русе чрез адв. Д. Ж. – АК Русе против решение № 1730/17.12.2024 г., постановено по гр.д. № 582/2024 г. на Русенския районен съд, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата: С.В.Н., родена на **.**.**** г. с ЕГН: **********, Н.В.Н.., роден на **.**.**** г. с ЕГН: ********** и А.В.Н.., роден на **.**.**** г. с ЕГН: **********, на майката – Н. А. Г. с ЕГН: **********; определено е местоживеенето им при майката в с.*******, ул."***" *, община ********, област *****; определен е режим на лични отношения на бащата В.

Н. К. с децата С.В.Н., Н.В.Н.. и А.В.Н.., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, както и 30 дни през лятото, когато децата не са на училище и майката не ползва платения си годишен отпуск, през което време бащата може да взема децата при себе си, след което да го връща при майка им; осъден е да заплаща ежемесечна издръжка за всяко от децата си чрез тяхната майка и законен представител Н. А. Г. в размер на 233,00 лева, считано от 27.08.2024 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и сторените в производството по делото разноски.

Твърди, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по подробни съображения, изложени в жалбата. Счита, че предоставяйки родителските права на майката, 1 първоинстанционният съд не е съобразил трайната съдебна практика обобщена в ППВС № 1/74 г. относно обстоятелствата, които следва да се имат в предвид при първоначалното предоставяне упражняването на родителските права, а именно нуждите на децата и техните интереси, конкретно висшият интерес на всяко дете, дефиниран в § 1 т. 5 от допълнителните разпоредби на 3акона за закрила на детето. Навежда доводи за това, че с предоставянето на родителските права на майката районният съд е пренебрегнал желанията и чувствата на децата, физическите, психическите и емоционалните им потребности. От разпита им в съдебно заседание се установява по категоричен начин, че децата желаят да бъдат отглеждани от баща си и от прародителите им по бащина линия в с. *******, обл. Русе. Счита, че с предоставянето на родителските права на майката районният съд не е обследвал последиците които ще настъпят за децата променяйки рязко местожителството им, битовосоциалната среда, с която децата са свикнали и са отглеждани до момента, като с определянето на друга социално-битова среда, различна от досегашната, районният съд поставя в риск правилното психическо и оттам физическо развитие на всяко едно от децата, което не е в техен интерес. Сочи за видно от събраните по делото доказателства, че децата веднъж са променяли социалната и битовата си среда, като последицата която е настъпила за тях е повтаряне на класовете в които са били, предвид невъзможността им да се адаптират при новите условия.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като постанови ново, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на децата Н.В.Н.., С.В.Н. и А.В.Н.. на техния баща В. Н. К.; да определи местоживеенето на децата да бъде в с. *******, общ. *******, обл.

Русе, ул. ******** № *; да осъди ответницата да заплаща на малолетните си деца месечна издръжка в размер на 240 лв. за всяко едно от тях чрез техния баща и законен представител В. Н. К., считано от 31.01.2024 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване; да определи режим на лични контакти с майката: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, първата половина от зимната и пролетната ваканция и по един месец през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на бащата. В случай, че съдът счете, че в интерес на децата е родителските права да бъдат предоставени на майката, моли силно ограничения режим на лични отношения, с бащата да бъде коригиран, както и да издръжка за всяко едно от децата да се дължи от деня на реалното преместване на децата при майката, а не както е постановено в обжалваното решение" считано от 27.08.2024 г.“ Претендира направените във въззивната инстанция разноски.

Ответницата по жалбата Н. А. Г., ЕГН: ********** счита същата за неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение – за правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено. Навежда доводи за това, че след като В. Н. К. внезапно на 13.12.2023 г. е тръгнал с децата им от Германия и се е наложило тя да остане в Германия за да изплати с работа средствата, които К. дължи на своя работодател, е заведено настоящото дело в България за родителските права върху децата, като счита, че К. се е надявал да 2 не може да се върне и да разбере за това.

Сочи, че притежава родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитание на децата, като при нея в къщата в с. *******, община *******, област ***** има по-добри битови условия и по-добра семейна среда, като преди К. да ги отчужди децата са били много привързани към нея, баба им и дядо им по майчина линия. Счита, че К. е небрежен по отношение на бащините си задължения и не се е интересувал нито от храната, нито от облеклото на децата докато са живеели заедно. Освен това му липсват възпитателски качества и нормално отношение към децата. Претендира направените разноски.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, съдът приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легити***ано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Производството по делото е образувано по предявения от В. Н. К., ЕГН: ********** от с. *******, област Русе чрез адв. Д. Ж. – АК Русе иск срещу Н. А. Г., ЕГН: ********** за предоставянето му на родителските права на децата С.В.Н., родена на **.**.**** г. с ЕГН: **********, Н.В.Н.., роден на **.**.**** г. с ЕГН: ********** и А.В.Н.., роден на **.**.**** г. с ЕГН: **********, определяне местоживеенето им при него на неговия постоянен адрес; определяне режима на лични отношения с майката и заплащане на ежемесечна издръжка на всяко от децата.

За да отхвърли заявената претенция, първоинстанционният съд е приел, че в случая в интерес на всяко от децата е упражняването на родителските права от майката, като в конкретния случай именно майката притежава нужните възпитателски качества, като демонстрира и ясно и категорично желание да полага грижи за своите деца. При преценката на родителският капацитет на двамата родители съдът е съобразил, че въпреки, че бащата в момента осигурява добри условия за живот на децата, това не го прави по-добрия родител, тъй като когато са живеели заедно същият е тормозел майката, биел я пред децата и я гонел от къщата. Освен това от приетото като писмено доказателство по делото изявление от немския работодател на страните се установяват данни, че ищецът е присвоил пари от работодателя си в Германия, прибрал се в България и се е възползвал от отсъствието на майката за да заведе настоящото дело, което обосновава наличие на нисък морал, липса на отговорност и липса на качества да възпитава деца. Освен това са налице и данни, че ищецът отчуждава децата от тяхната майка и ги настройва срещу нея, ограничава по всякакъв начин контактите на майката с децата, като ги поставя в конфликт на лоялност между родителите и всичко това безспорно не е в интерес на децата.

Настоящият съдебен състав на***а тези изводи на първоинстанционният съд за правилни и законосъобразни, съответстващи на 3 събраните по делото доказателства, включително и тези пред настоящата въззивна инстанция и в интерес и на децата, но счита, че следва да бъде отчетено и тяхното желание.

Във въззивната инстанция, в проведеното та 06.06.2025 г. открито съдебно заседание е допуснато изслушване на всяко от децата.

А.В.Н.., на * години споделя, че не знае кога има рожден ден, но тогава има сняг; не знае и как се казва училището, в което учи в с. ******* и трябва да попита. Сега е завършил втори клас и ще бъде в трети. В с. ******* живее с баба, Н., тати, мама, С., дядо, като има своя стая. Казва, че майка му се казва А., и тя е хубава и добричка,; някой път му се кара, но не го пошляпва, а тати го бие, когато го ядосва. Харесва му да живее и в ******* и в *******.

С.В.Н., на **години споделя, че ходи на училище в с. *******, и там е хубаво. Ходила е в с. *******, където също е хубаво. В ******* живее с баща си, другата майка, баба й и дядо й. Другата майка се казва А. В., другата майка е мащеха, но й викат майка. Живеят с нея от почти месец и се разбират.

Истинската й майка също има друг мъж , с когото живее от около 2 месеца и с него също се разбира. Иска да живее при майка си. Осъзнава, че на нейните години вече женят момичетата, но тя не иска да я омъжват, все още не иска да има и деца. „Има такива традиции и ритуали при нас, но аз не искам да се омъжвам. Баща ми знае, че искам да отида при майка ми и той е съгласен….

Нямам смелост да кажа на баща ми, че искам да живея при мама.“ Иска да стане фризьорка.

Н.В.Н., на ** години споделя, че ходи на училище и е завършил пети клас. Не знае защо са си тръгнали от Германия, тръгнал е само с баща си, а майка му не е тръгнала и не е пътувала с тях. „Не си взехме довиждане, беше ми мъчно за мама. Ние и казахме, че ние тръгваме, защото на мен ми беше ми трудно, защото не знам езика. Когато тръгнахме тя каза, че ни обича, каза ни да останем. Тръгнахме си, защото бях далече от близките си, второ – там ми беше много трудно с езика. В ******* ми беше непознато. На 1-2 години бях, когато отидох за първи път и сега отидох отново. Не ми хареса това, че там хората не са като нас, съседите се карат, не са роднини на майка ми, те не се карат на нас, а по между си. В ******* няма такова нещо. При баща ми ми е по-хубаво. При мама се чувствам напрегнато, защото не съм свикнал там. Не бих искал да свикна там.“ … „Обичам я, но повече баща ми обичам. Към баща ми имам повече чувства, отколкото към нея. Към новата майка съм много добре, тя се грижи за нас, прави ни щастливи, пита ме за училище, добре съм с училището ми казва, няма проблеми. Един месец има, откакто живее с нас. Тя ми беше непозната, но аз свикнах за 1 месец. При мама не мога отвътре да го приема. Аз съм съгласен да се виждам с нея ама не искам да живея при нея, но нямам нищо против да ходя при нея да се виждаме. …Искам да живея при баща ми, но ще ходя да виждам мама.“Споделя, че ходи на училище и е завършил пети клас.

Въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното 4 от правна страна:

Въззивният съд следи служебно за валидността на обжалвания съдебен акт, за допустимостта в обжалваната му част, а за правилността му – съобразно въведените във въззивната жалба оплаквания.

Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че малолетните деца Н.В.Н.., роден на **.**.**** г.,С.В.Н., родена на **.**.**** г. и А.В.Н.., роден на **.**.**** г. са родени от съжителството между въззивният жалбоподател В. К. – техен баща и въззиваемата страна Н. Г. – тяхна майка. Родителите не живеят заедно, всеки от тях има нов партньор в живота си, трудно поддържат никакви контакти и не си сътрудничат.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 4 от СК при решаване на въпроса за упражняването на родителските права, режим на лични отношения с другия родител и издръжка, съдът следва да прецени с оглед интересите на децата всички конкретни обстоятелства относно възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към тях, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.