Решение № 162 от 12.06.2024, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. гр. Лом, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20231620100938 по описа за 2023 година

Пред съда е представена искова молба от Ц. А. С., ЕГН **********, адрес: гр.

*****, чрез адвокат Н. В., адрес за съобщения: гр. ******, против В. И. В., ЕГН **********, адрес: гр. *****. Иска се: Да се признае за установено по отношение на В. И.

В., ЕГН **********, че сключеният Договор за аренда на земеделска земя от 16.11.2016 г., вписан в СВ - гр. Лом под акт № 261, том 13, със срок на действие 10 години, считано от стопанската 2019/2020 година., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – като сключен в противоречие със закона; при условията на евентуалност е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД - поради заобикаляне на закона; при условията на евентуалност е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави; при условията на евентуалност е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие; при условията на евентуалност е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД– като сключен при липса на основание; а при условие на евентуалност – да бъде развален поради неплащане на рента за стопанските 2019/2020 г. и 2020/2021 г. на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ същият аренден договор, по отношение на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД – 18354/02.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 9956 кв.м., съставляващ част от поземлен № 185001, целия с площ от 19,910 кв. м., находящ се в землището на с. *****; както и да бъде осъден ответникът на основание чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ да върне на ищеца поземлен имот с идентификатор № ***.

В исковата молба се твърди, че съобразно Решение № 114 от 04.04.2018 г. по гр.д.

№ 1063 по описа за 2013 г. на Районен със-Лом, влязло в сила на 17.05.2018 г. в дял и изключителна собственост на ищцата е поставен имот - нива е площ 9,955 дка, част от имот № 185001, целият от 19,910 дка по плана за земеразделянето в землището на с. *****, местност „******“, ЕКАТТЕ 87299, втора категория, с нов номер на имота № 185022, а понастоящем - поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД – 18-354/02.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 9956 кв.м.

На 17.02.2016 г. В. И. В., в качеството си на пълномощник на Т.М.И., ЕГН **********, е сключил със себе си като арендатор Договор за аренда, вписан в Служба по вписвания- Лом с вх. рer. № 7269/17.02.2016 год., том XXII, акт 28, в Служба по вписванията - Лом за цялата 1 нива, имот № 185001 от 19,910 дка, без да е неин изключителен единствен собственик, т. е. този договор е нищожен (чл.26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД). Този Договор за аренда на земеделска земя е сключен по време на воденото и неприключило между наследниците на Ц.П.Г. гражданско дело за делба № 1063 по описа за 2013 год. на Районен със-Лом, едни от които, освен другите наследници, е ищцата и Т.М.И.. Делът на Т.М.И. в наследствените имоти, оставени от общия наследодател Ц.П.Г., е по-малко от 1/2 идеална част, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, поради което е недействителен.

Твърди се, че липсва съгласие от ищцата, като собственик на реална обособена част с отделен номер, съобразно съдебното решение по гр. дело № № 1063/2013 год. на PC-Лом, от имот № 185001 от 17.05.2018 год. за сключване па такъв договор с начален срок на действие от 2019-2020 год. (чл.26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД).

Твърди се, че условията по този договор са изключително неравноправни, в противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД), поради което е нищожен, тъй като определеният размер на плащане е в размер на 10% от добива на стопанската година или в паричната им равностойност 10 лв. на дка, при определени за стопанската 2019-2020 год. не по-малко от 59 лв. на декар за община Якимово, видно от сайта на Националния статистически институт, както и от постановеното решение по гр. дело № 2927/2021 год. по описа на МРС. Договореното арендно плащане в размер на 10 лева на декар е силно занижено спрямо действащите към момента цени на арендните плащания, с което е нарушен принципът на справедливостта като елемент от добрите нрави.

Твърди се, че липсва основание за сключване на този договор през 2016 година за период с начало на действие десет години, считано три години след сключването му и за изключително дълъг период (10 години) действие след влизането му в сила, и дори с продължение от още 10 години, ако арендодателят не поиска прекратяването му - т.е. този арендодател - Т.М.И., която не е собственик след влязлото в сила съдебно решение за делба по гр. дело № 1063 по описа за 2013 год. на Районен със-Лом. Реално този договор е със срок от 20 години (чл.26, ал. 2, пр.3 от ЗЗД).

Твърди се, че с този договор се заобикаля закона (чл.26, ал.1, пр. 1.от ЗЗД), тъй като реално с него се отнема правото на собственост на ищцата върху имота, получен от нея в дял при доброволната делба, и се отнема правото й на ползване и разпореждане. Договорът е сключен за срок от 10 години, считано от 2019-2020 год., от несобственик, т.е. сключен с начално действие за времето, в което ищцата вече е изключителен единствен собственик на част от нивата, имот с № 185001 от 19,910 дка, предмет на горепосочения договор за аренда на земеделска земя, която част е с площ 9,955 дка, реално обособени в нива с нов номер № 185022. Но предвид условието за продължаване на договора, ако не бъде поискано прекратяването му от несобственика арендодател, този договор реално е сключен за срок от 20 години. Освен горното в чл. 7, ал. 7 от Договора за аренда са посочени и условията по чл.

11 от Закона за арендата, което е доказателство за отнемането реално на правата на собственост на ищцата върху посочените два нейни имота.

Твърди се, че арендаторът не е плащал дължимите арендни плащания в продължение на 2 години, видно от приложеното решение по гр. дело № 2927/2021 год. по описа на МРС, което е основание за прекратяване на горепосочения договор поради нарушение на разпоредбата за тримесечния преклузивен срок на чл. 28, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието. Арендаторът не е платил дължимото арендно плащане и за стопанската 2021-2022 год., т.е. изтекъл е тримесечния преклузивен срок но чл. 28, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

2

В първото съдебно заседание, проведено на 17.04.2024 г., ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено.

Относно главния иск - за прогласяване нищожност на аренден договор с посочени основания по чл. 26 ЗЗД: По предявения иск по чл. 26 ЗЗД ищецът следва да докаже, при пълно и главно доказване, наличието на обстоятелства, обуславящи твърдените основания за нищожност на договора за аренда. Ответникът, при насрещно доказване, следва да докаже правоизключващите си възражения с всички допустими от ГПК доказателства.

В конкретния случай са представени писмени доказателства - Договор за аренда от 16.11.2016 г. и Справка от Националния статистически институт. Видно от договора е, че определеният размер на арендно плащане е 10% от добива на стопанската година или паричната им равностойност от 10 лв. на дка. При сравнение с данните за средните цени на договорите за наем/аренда на земеделски земи през 2019 г. от справка от официалния сайт на Националния статистически институт, приложена по делото, може да се направи извод, че договореното арендно плащане е силно занижено спрямо действащите към датата на влизане в сила на договора /2019/2020 ст.год./ цени на арендните плащания. Също така и към датата на сключване на договора – 16.11.2016 г., така договореното плащане се явява занижено, видно от приложените справки за средните цени на рентните плащания през периода 2010-2020 г. От така приложените доказателства може да се направи изводът, че е нарушен принципът на справедливостта като елемент от добрите нрави. Следователно, в случая са ангажирани достатъчно по обем доказателства, за да се приеме главният иск по чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за вероятно основателен на наведеното основание –накърняване на 3 добрите нрави, и същият следва да бъде уважен. Поради уважаване на иска поради наличие на едно от наведените основания за нищожност съдът не следва да се произнася по останалите посочени при условие на евентуалност основания за нищожност. Останалите наведени основания за нищожност на арендния договор вероятно не са и налице предвид липсата на доказателства, които да ги подкрепят.

Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му – изхода на делото по главния иск, съответно – неуважаването му, ако е предявен от същия ищец. Следователно, в случая, с оглед уважаването на главния иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по евентуалният иск по чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ – за разваляне поради неизпълнение на същия аренден договор.

Кумулативно обективно съединеният иск по чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ – за предаване владението върху арендувания с арендния договор имот е вероятно основателен. Съгласно чл. 30 от ЗАЗ (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) след прекратяване на арендния договор арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин. В случая е налице аренден договор, прогласен за нищожен поради накърняване на добрите нрави, като имотът, предмет на договора, следва да бъде върнат на ищеца. Поради това този иск следва да бъде уважен като вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ следва да се уважат изцяло.