Решение № 8 от 20.01.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 521/2025
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 20.01.2026
- В сила
- 11.02.2026
- Състав
- Георги Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.1, т.2, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.166, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.167, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.170 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.3, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Ямбол, 20.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М.П.М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20252330200521 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на Г. Г. Е. от гр. Ямбол, против Наказателно постановление /НП/ № 9332/08.05.2025г. на Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” при Агенция ”Пътна инфраструктура” - гр.София /А-я”ПИ”-гр.София/, с което за нарушаване на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Нар. №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на жалбоподателя на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния си представител в писмено становище и в с.з. пледира НП да бъде отменено на процесуално основание, като се претендират и разноските по делото.
Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си в с.з. и писмено становище до съда оспорва подадената жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно. Претендират се и разноските по делото.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
На 10.04.2025 г. на жалбоподателя Г. Е. бил съставен АУАН от св.Р. Г. – инспектор в Отдел „ОККРПМ“ към Дирекция „АРОК” при Агенция ”ПИ”- гр.
София-, затова че на 10.04.2025 г. в 10.21 часа, на път I-7, км 247 +100, на 1 отбивна площадка в посока гр. Ямбол – с. Зимница е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси марка Волво, модел ФХ с peг. № У0151ВК и полуремарке с три оси с per. № У1584ЕК, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на пшеница видно от товарителница № 0002476/10.04.2025 г.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118845 и ролетка № 1311/18/5 м/, е констатирано, следното:
Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 12.980 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл.7, aл.1, т.4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС/Наредбата/, като превишаването е с 1.480 т.
При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.925 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от посочената Наредба, като превишаването е с 6.925 т.
Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.
Според чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ и чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата.
Св. Р. Г. приел, че има нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.'‘а" и чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 /03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, т.к. движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, 2 установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата и съставил на жалбоподателя АУАН, в присъствието на своя колега – св. Д. И.-, който връчил на мястото на проверката. Жалбоподателят получил и подписал акта без вързражения.
Към АУАН са приложени следните доказателства: Кантарна бележка от измерване № 242/10.04.2025 г., разписка за връчен АУАН, копия на: свидетелство за регистрация на МПС и ППС - Част II, пътен лист № 004260/10.04.2025 г., товарителница № 0002476/10.04.2025 г.
На 08.05.2025 г. Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” при Агенция ”Пътна инфраструктура” гр.София /А-я”ПИ”-гр.София/, след като приел, че има извършено административно нарушение по визираните нормативни актове издал НП, с което наложил на жалбоподателя посочената по-горе санкция.
Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена от показанията на разпитаните от сьда свидетели, както и от всички събрани по делото писмени доказателства в с.з. на основание чл.283 от НПК/преписката на Агенция ”Пътна инфраструктура” - гр. София и документи за изправността на средствата за контрол – везна и ролетка/.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, т.к. същите кореспондират с приетите от съда писмени доказателства и в частност с констатираното измерване и Кантарна бележка от измерване № 242/10.04.2025 г., разписка за връчен АУАН, копия на: свидетелство за регистрация на МПС и ППС - Част II, пътен лист № 004260/10.04.2025 г., товарителница № 0002476/10.04.2025 г. Свидетелите са изпълнявали добросъвестно служебните си задължения и не са налице данни да са заинтересовани от изхода на делото.
От приложените по делото АУАН, НП и другите писмени доказателства по преписката и от с.з., както й показанията на свидетелите, категорично се установява, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН административното нарушение.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
3
АУАН и НП са законосъобразно издадени от процесуална страна при спазване на разпоредбите на ЗАНН, ЗДвП и Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Няма допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, т.к. на жалбоподателя е разяснено точно и ясно кога, къде, как и при какви точно обстоятелства е извършил нарушението. Между описанието на нарушението в АУАН и в НП е налице необходимата идентичност от фактическа и правна страна. Посочването на марката и модела на товарния автомобил/т.а./ в НП не води до нарушаване на правото на защита на нарушителя, защото т.а. е достатъчно ясно индивидуализиран в АУАН и в протокола от извършената проверка и в НП е посочено, че товарът е пшеница.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че процесните свидетели и наказващият орган не са разполагали със съответната компетентност на извършват проверки и налагат наказания по ЗДвП. Тези доводи се опровергават от разпоредбите на ЗДвП – чл.167, ал.3, чл.166, т.8, чл.170 от ЗДвП. Това е видно и от правната аргументация на представителя на наказващия орган. Служителите на АПИ могат да извършват проверки и наказващият орган е компетентен да налага наказания по ЗДвП – чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
От събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства се установява категорично, че жалбоподателят е управлявал тежко ППС без съответното разрешение или платена такса, съгласно чл.8 и чл.14 от Нар.
№11/03.07.2001г. на МРРБ. Съдът не може да приеме, че няма извършено нарушение и от субективна страна и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не следва да бъде ангажирана, защото водачът е знаел, че съставът от ППС е претоварен, след като е водач с дългогодишен стаж или нарушението е извършено умишлено. Видно от материалните разпоредбите на цитираните ЗДвП и Наредба и санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, отговорност за извършвания превоз и товар носят и водачите на ППС като ФЛ, превозващи товари по пътищата отворени за обществено ползване. По делото не е оспорено, че измерванията на теглото и междуосието не е било точно, но видно от документите, които представи наказващия орган в с.з. и двата уреда за измерване са надлежно тарирани и изправни към деня на проверката.
4
Правилно контролният и наказващият органи са квалифицирали Д.ието като административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.'‘а" и чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 /03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Законосъобразно административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана по чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, в която разпоредба се предвижда наказание глоба от 500лв. до 3000лв. Правилно при налагане на наказанието са отчетени тежестта на нарушението, която е изключителна висока, че е налице умишлено извършване на Д.ието от нарушителя и имотното му и семейно положение, както и това, че нарушението е извършено за първи път, но незаконосъобразно на жалбоподателя е наложено наказание глоба в максимален размер от 3000лв. Превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без да бъдат спазени нормативните изисквания, повишава изключително рисковете за настъпването на тежко ПТП, което освен до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура и повреда на ППС-ва може да струва живота и здравето на повече от едно лице, включително на водача на претовареното ППС, но законодателят е преценил, че може да се наложи и по-леко наказание глоба при отчитане на спецификата на процесния казус. В процесния случай, отчитайки неговата специфика, наказанието глоба трябва да бъде намалено от 3000лв. на 800лв. и това би било и справедливо, като не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, имайки предвид, че се касае за едно тежко по своя характер нарушение. По тези причини движението на ППС по пътищата с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и с точно определен тонаж. С оглед констатираното, съдът приема доводите на представителя на наказващият орган, че има извършено административно нарушение от жалбоподателя и е следвало да бъде наложено наказание за констатираното нарушение, но не и в посочения размер от 3000лв., като НП трябва да бъде изменено в посочената част, а отхвърля аргументацията на процесуалния представител, изложена в жалбата и в писменото становище за пълна отмЯ. на НП като неоснователна.
Съдът счита, че с така определеното административно наказание от 3000лв. на 800лв. ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. При 5 този изход на делото жалбоподателят трябва да бъде осъден да заплати разноските по делото на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София за участието на юрисконсулт по чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/ в размер на 100 лв.
Предвид изложеното, съдът на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.27е от НЗПП, и
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 9332/08.05.2025г. на Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по Републиканската пътна мрежа” при Агенция ”Пътна инфраструктура” - гр.София, с което на Г. Г. Е. от гр. Ямбол, ул. П.Р.С. **, ЕГН: **********, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Нар. №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000/три хиляди/лв., като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 3000/три хиляди/лв. на 800/осемстотин/лв.
ОСЪЖДА на Г. Г. Е. от гр. Ямбол, ул. П.Р.С. **, ЕГН: ********** да заплати на Агенция ”Пътна инфраструктура” - гр. София направените по делото разноски в размер на 100/сто/лв.
Разпечатката съдържа 36 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cee66054-f9db-47bb-a858-54bd47b231ae