Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260301 от 19.02.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 826/2020
Вид
Решение № 260301
Подписан
19.02.2021
В сила
17.03.2021
Състав
НИКОЛА ПЕТРОВ ЧОМПАЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.144 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.144 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.72 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.349 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.378 · Кодекс за застраховането
  • чл.378 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.408 ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.343 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 19.02.2021 г.

СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Анелия

Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 826/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

СГС е сезиран с искова молба от „Д.А.“ ООД, с която са предявени срещу З. „А.“ АД искове с правно основание чл.99 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.405 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че между „Уникредит лизинг“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължение да носи риска от увреждане на л.а.“ Мерцедес“ с рег.N *******през периода 07.09.2016 г. – 06.09.2017 г. Сочи се, че на 03.09.2015 г. лизингодателят „Уникредит лизинг“ ЕАД е сключил с ищеца договор за лизинг, по който на ищеца е предоставено правото да ползва процесният автомобил, а на 09.05.2017 г. автомобилът е бил противозаконно отнет след паркирането му в гр.София, ул.“*******. Поддържа се от ищеца, че на застрахования не е бил предаден втори ключ от автомобила, поради което няма основание да се откаже от ответника плащане на застрахователно обезщетение. На 30.10.2018 г. е бил сключен договор за цесия, по който „Уникредит лизинг“ ЕАД е прехвърлил на ищеца вземането за застрахователно обезщетение. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да плати застрахователно обезщетение в размер на 30 680 лв., както и сумата от 8223 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.09.2017 г. – 08.05.2020 г.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че са погасени по давност. Освен това прави възражение за нищожност на сключения застрахователен договор поради липса на правен интерес, защото застрахован по договора е цедентът „Уникредит лизинг“ ЕАД, който към сключване на застраховката е имал качеството на лизингодател, а според нормата на чл.343 ТЗ рискът от увреждане на лизинговата вещ по договор за финансов лизинг се носи от лизингополучателя.

Поддържа се, че към сключване на застрахователния договор ищецът е разполагал с два ключа за автомобила, но след настъпване на събитието е предал на застрахователя само един ключ, поради което е налице основание по т.61, вр. с т.59.6.8 и т.58.2.2 от ОУ да се откаже плащане на застрахователно обезщетение, защото е налице неизпълнено задължение, което е значително за интереса на застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие. При евентуалност прави възражение да се намали с 90 % размерът на застрахователно обезщетение.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че искът е подаден чрез куриер в рамките на тригодишния давностен срок по чл.378 КЗ.

Сочи се, че застрахователният договор не е нищожен поради липса на правен интерес, защото рискът се носи от лизингополучателя, но е сключен договор за цесия, с който на лизингополучателя е прехвърлено правото да получи застрахователно обезщетение. Поддържа се, че за процесния автомобил ищецът е имал само един ключ, защото е лизингополучател. Освен това невъзможността да се представи още един ключ не е по вина на ищеца, а от страна на ответника не се твърди, че това е довело до настъпване на събитието.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията на исковете с довода, че товарителницата е частен документ, който не притежава доказателствена сила за датата на предаване на исковата молба на куриер.

Представен е договор за покупко-продажба на превозно средство от 07.09.2015 г., от който се установява, че „Х.А.И.“ ООД е продал на „Уникредит лизинг“ ЕАД л.а.“Мерцедес“ с рама

*******

Представен е приемо-предавателен протокол от 08.09.2015 г., от който се установява, че „Х.А.И.“ ООД е предал на „Уникредит лизинг“ ЕАД л.а.“Мерцедес“ с рама WDC1641221A500529 заедно с 2 бр.ключове.

Представено е писмо на „Силвър

Стар Моторс“ ЕАД от 31.05.2017 г., в което се сочи, че л.а.“Мерцедес“ с рама WDC1641221A500529 е произведен с два контактни ключа за стартиране на двигателя.

Представен е договор за финансов лизинг от

03.09.2015 г., от който се установява, че между ищеца и ответника е възникнало търговско правоотношение, по което „Уникредит лизинг“

ЕАД е поел задължението да предостави на ищеца ползването на л.а.“ Мерцедес“ с рег.N *******през периода 07.09.2016 г. – 06.09.2017 г., а ищецът е поел насрещното задължение да плати лизингово възнаграждение под формата на месечни вноски.

Представен е приемо-предавателен протокол от 08.09.2015 г., в който се сочи, че „Уникредит лизинг“ ЕАД е предал на ищеца л.а.“Мерцедес“ с рама ******* Представен е приемо-предавателен протокол от

08.09.2015 г., в който се сочи, че „Уникредит лизинг“

ЕАД е предал на ищеца л.а.“Мерцедес“ с рама WDC1641221A500529 заедно с два бр.ключове.

Представена е застрахователна полица от

05.08.2016 г., от която се установява, че между „Уникредит лизинг“ ЕАД и ответника е сключен застрахователен договор, по който ответникът е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на л.а.“ Мерцедес“ с рег.N *******през периода 07.09.2016 г. – 06.09.2017 г.

Представени са Общи Условия за застраховка за МПС при ответника.

Представено е удостоверение на СДВР от

17.07.2017 г., от което се установява, че на 09.05.2017 г. е заявено противозаконното отнемане на л.а.“ Мерцедес“ с рег.N *******и че по случая е образувано досъдебно производство N

1069/2017 г.

Представено е заявление за противозаконно отнемане на автомобил от 10.05.2017 г., в което е заявено от ищеца, че разполага с един ключ за автомобила.

Представен е приемо-предавателен протокол от 10.05.2017 г., в който се сочи, че на застрахователя е бил предаден 1 бр.ключ за л.а.“ Мерцедес“ с рег.*******

Представен е договор за цесия от

30.10.2018 г., от който се установява, че „Уникредит лизинг“ ЕАД е прехвърлил на ищеца вземането за застрахователно обезщетение срещу ответника, произтичащо от настъпилото на 08.05.2017 г. застрахователно събитие.

Представено е уведомление от 08.05.2020 г., с което ищецът е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.

Установява се от заключението на СТЕ, че към настъпване на застрахователното събитие на 08.05.2017 г. стойността на автомобила по средни пазарни цени е възлизала на 30 680 лв.

Установява се от показанията на св.П., която работела при „Уникредит лизинг“ ЕАД и е изпълнявала длъжността „мениджър продажби“, че при предаване на автомобили на лизинг се предават на лизингополучателя два броя ключове за автомобила, а когато автомобилът е втора употреба е възможно да се предаде с един бр.ключ. Сочи се от свидетеля, че лизингодателят не задържа ключове за автомобила и че предавана лизингополучателя толкова на брой ключове, колкото му е бил предоставен от доставчика.

В показанията на св.Д. се сочи, че автомобилът е бил предаден на лизингополучателя от доставчика „Хи Ауто“ с един ключ, но в подписания от свидетеля протокол не е било отбелязано с какъв брой ключове се предава автомобила.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.99 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.405 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът е предявил за защита спорното вземане по чл.405 ал.1 КЗ в качеството на цесионер на застрахования „Уникредит лизинг“ ЕАД, поради което на проверка подлежи дали в полза на цедента /частен праводател/ е съществувало прехвърленото вземане, респ. дали в полза на ответника застраховател е възникнало правото по чл.408 ал.1, т.3 КЗ да откаже да плати застрахователно обезщетение на застрахования цедент.

Установи се от представения по делото договор за покупко-продажба на превозно средство от 07.09.2015 г., че „Х.А.И.“ ООД е продал на „Уникредит лизинг“ ЕАД л.а.“Мерцедес“ с рама ******* Съдът приема, че договорът за продажба е породил вещноправно действие и е довел до придобиване от купувача „Уникредит лизинг“ ЕАД на собствеността върху автомобила, защото е спазена предвидената в нормата на чл.144 ал.1 ЗДвП писмена форма. Предвиденото в нормата на чл.144 ал.2 ЗДвП изискване за нот.заверка на подписите не намира приложение, тъй като към сключване на договора за продажба автомобилът не е бил регистриран в страната. Притежаването на собствеността върху автомобила от „Уникредит лизинг“

ЕАД се потвърждава и от представеното свидетелство за регистрация, което има качеството на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК.

След придобиване на собствеността върху автомобила „Уникредит лизинг“ ЕАД в качеството на негов собственик е сключил с ответника на 05.08.2016 г. договор за имуществено застраховане, който според съда е породил валидно застрахователно правоотношение. Възражението на ответника, че застрахователният договор е недействителен поради липса на застрахователен интерес, е неоснователно.

В нормата на чл.349 ал.1 КЗ се съдържа легална дефиниция на понятието „застрахователен интерес“ - правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. За „Уникредит лизинг“ ЕАД в качеството на собственик на автомобила, който е предмет на договора за имуществено застраховане, е налице застрахователен интерес, тъй като именно в неговата правна сфера биха настъпили имуществените вреди от пълното погиване или частичното увреждане на застрахованото имущество. Това е така, защото реализирането на покрития застрахователен риск би довело до намаляване на неговото имущество със стойността на отнетата или погинала вещ, респ. със стойността на разходите, които е необходимо да се вложат за ремонтиране и възстановяване на увредената вещ.

Обстоятелството, че към сключване на договора за имуществено застраховане процесният автомобил е бил отдаден на лизинг по силата на договор за финансов лизинг от 03.09.2015 г., е ирелевантно за наличието на застрахователен интерес. Това е така, защото договорът за лизинг не поражда вещноправно действие и не води до смяна на собствеността, която продължава да се притежава от „Уникредит лизинг“ ЕАД. Нормата на чл. 343 ТЗ предвижда, че рискът от погиване на вещта се носи от лизингополучателя, но това правило не заличава наличието на застрахователен интерес по отношение на собственика „Уникредит лизинг“ ЕАД, доколкото правилото на чл.343 ТЗ има действие само за страните по договора за финансов лизинг. Застрахователят не е страна по лизинговия договор, поради което и не може да се позовава на нормата на чл.343 ТЗ. Разпределянето в отношенията между лизингодател и лизингополучател на риска от увреждане на вещта не рефлектира в отношенията между собственика на вещта и застрахователя по имуществено застраховане, за които отношения определящо значение има притежаването на собствеността върху застрахованото имущество.

Не се спори, че през действие на застрахователното правоотношение – на 09.05.2017 г. процесният автомобил е станал обект на противозаконно отнемане – настъпването на това фактическо обстоятелство се подкрепя от удостоверение на СДВР от 17.07.2017 г.

Доколкото не се твърди, а и няма данни, автомобилът да е открит, съдът приема, че е реализиран покрит застрахователен риск – „кражба“, уговорен в клауза „К“, вр. с клауза „П“ – от Общите Условия за застраховка на МПС.

От страна на ответника е наведено възражение по чл.408 ал.1, т.3 КЗ – че застрахованият е разполагал с два ключа за автомобила, но след настъпване на събитието е предал на застрахователя само един ключ, поради което е налице основание по т.61, вр. с т.59.6.8 и т.58.2.2 от ОУ да се откаже плащане на застрахователно обезщетение, защото не е изпълнено задължение, което е значително за интереса на застрахователя и което е довело до възникване на застрахователното събитие.

Според съда възражението на ответника по чл.408 ал.1, т.3 КЗ е недоказано и неоснователно, поради което не е налице основание да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение.

От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, съдът приема за доказано, че застрахованият „Уникредит лизинг“ ЕАД е разполагал с два ключа за процесния автомобил.